Background Image
Table of Contents Table of Contents
Previous Page  43 / 52 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 43 / 52 Next Page
Page Background

ЕНЕРДЖИ РЕВЮ

l

брой 2/2015

43

в световен мащаб, тъй като големи

зони от сушата на планетата са

засадени със зърнени култури. Царе-

вичният фураж и пшеничната слама

са основните селскостопански ос-

татъци, използвани в производство-

то на енергия. Въпреки че в по-голя-

ма част от държавите се произвеж-

да повече пшеница отколкото царе-

вица, пшеничната слама има по-

малък общ енергиен потенциал пора-

ди по-ниското си енергийно съдържа-

ние и по-ниската плътност на насаж-

денията на единица площ. Царевич-

ният фураж има калоричност около

kWh/kg (влажен) и 4,88 kWh/kg (сух).

При пшеничната слама калоричнос-

тта е от порядъка на 3,53 kWh/kg

(влажна) и 4,42 kWh/kg (суха).

Основните фактори за нараства-

нето на ролята на селскостопански

отпадъци и в частност на зърнения

фураж като енергиен източник са

елиминирането на нуждата от изпол-

зване на изкопаеми горива и по-ви-

соката екологичност на процесите

по производство на енергия.

Растителни енергийни

култури

Растителните енергийни култу-

ри са многогодишни растения, вклю-

чително треви, храсти и дървесни

видове, които се отглеждат чрез

традиционни селскостопански прак-

тики и се използват главно като

изходна суровина за производството

на енергия и енергийни продукти

(течни, твърди и газообразни гори-

ва). Разходите за добив на стрелко-

видна трева, например, са подобни на

тези при повечето фуражни култу-

ри, тъй като тя може да бъде ожъ-

ната и балирана с конвенционално

оборудване, което я превръща в един

от най-лесните и евтини източни-

ци на биоенергия.

Предимствата на култивирането

и използването на специални сорто-

ве растителни енергийни култури за

производство на енергия са посто-

янството в съдържанието на влага,

енергийните и технологични харак-

теристики. Енергийната стойност

на хибридната топола например е

около 4,100kWh/kg във влажно и 8,200

kWh/kg в сухо състояние и тези

стойности остават сравнително

постоянни. При стрелковидната

трева калоричността обикновено е

6,060 kWh/kg (влажна) и 8,670kWh/kg

(суха).

Дървесна биомаса и

горски отпадъци

Дървесината е най-големият из-

точник на биоенергия. За добив на

биомаса се отглеждат главно бързо-

растящи дървесни видове, които

бързо регенерират след отсичане.

Тези растения могат да достигнат

височина над 10 м и да бъдат изпол-

звани обикновено след 5 до 8 години

и в продължение на 10 до 20 години

преди презасаждане. Сред най-масо-

во разпространените дървесни енер-

гийни култури са хибридни тополи,

хибридни върби, клен, канадска топо-

ла, ясен, орех и чинар.

Горските и дървесни отпадъци,

получавани при изсичане на дърве-

тата, прочистване и подрязване,

също притежават значителен по-

тенциал за производство на био-

енергия и енергийни продукти. Те

включват клони, кора, пънове, коре-

ни, дървесина за огрев, съчки, лис-

та, както и отпадъци от дървопре-

работката (изрезки, талаш, стър-

готини, трески и т.н.). Използване-

то на такава суровина за производ-

ството на биоенергия води до зна-

чително по-ниски емисии на серен

диоксид и азотен оксид в сравнение

с изгарянето на въглища. Горските

отпадъци обикновено имат средна

енергийна стойност приблизително

3,32 kWh/kg (влажни) и 8,570 kWh/kg

(сухи).

Тъй като за огрев и за други про-

мишлени и битови цели се използва

само дървесина със съответното

качество, останалият материал

обикновено се оставя на място в

горските терени. Тъй като разходи-

те за транспортирането му могат

да бъдат сравнително високи, чес-

то се прибягва до локализиране на

инсталациите на горска биомаса в

непосредствена близост до добивна-

та локация. Друга възможност за

оползотворяването на горските

отпадъци е транспортирането им

чрез съществуващата инфраструк-

тура за събиране на дървесина, коя-

то обикновено е налична в зоните за

добив.

Технологични решения

Горските и селскостопански от-

падъци могат да бъдат превърнати

в енергия или в гориво чрез редица

технологии, вариращи от конвенци-

онално изгаряне до съвременния ме-

тод термична деполимеризация.

Освен производството на чиста

енергия, тези технологии могат да

доведат и до значително редуцира-

не на общите количества отпадъци,

които изискват депониране, като по

този начин контролирано се опол-

зотворяват, спазвайки стандарти-

те за управление на замърсяването.

екология