Background Image
Table of Contents Table of Contents
Previous Page  8 / 52 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 8 / 52 Next Page
Page Background

8

брой 3/2015

l

ЕНЕРДЖИ РЕВЮ

интервю

АТЕБ се определят от горепосоче-

ните цели, основните от които са

запазване на процеса на устойчиво

развитие на пазара на електроенер-

гия в България; усъвършенстване на

регулаторната рамка и повишаване

на прогнозируемостта й; подобрява-

не на прозрачността на пазара и

доверието в него; повишаване на

информираността на клиентите от

възможностите, които пазарът

предлага. Усилията на АТЕБ са фо-

кусирани и върху подобряването на

работата на балансиращия пазар,

успешно стартиране на българска-

та електроенергийна борса и пълно-

ценното интегриране на България в

регионалния електроенергиен пазар.

Какъв е механизмът за покупка и

продажба на електрическа енергия

у нас?

Сделките на свободния пазар се

извършват между производители,

търговци и потребители на електри-

ческа енергия. Производителите про-

извеждат и продават енергията на

едро. Търговците, в ролята си на

много важно свързващо звено между

търсенето и предлагането, създават

портфолио от доставчици, от които

купуват и клиенти, на които прода-

ват. Търговците закупуват електро-

енергията си както от производите-

ли и търговци от България, така и

внасят от други страни. Продажби-

те, отсвоя страна, се извършваткъм

потребители и други търговци в

страната, както и за износ. Управле-

нието на търговско портфолио е

сложен и отговорен процес, който

има за основна цел да оптимизира

финансово енергийните потоци и чрез

добро управление на риска да гаран-

тира в същото време сигурността

и надеждността на доставките. За

пример, портфолиото на един акти-

вен търговец се състои от няколко-

стотин клиента с различен обем и

характеристики на потреблението и

няколко десетки договора за покупка

на електрическа енергия.

Тъй като електроенергията е

стока, която не може да се склади-

ра, е необходимо в реално време да

се поддържа баланс между производ-

ството и потреблението в енергий-

ната система. Поради тази причи-

на доставките на електроенергия се

регистрират за всеки 24 часа на

почасова база. За постигане на ба-

ланс в системата потребителите

трябва да изготвят почасови про-

гнози за консумацията си, максимал-

но близки до очакваното им потреб-

ление, а производителите да произ-

ведат тези количества. Когато се

появи несъответствие между заяве-

ните количества енергия и факти-

ческото потребление или производ-

ство в електроенергийната систе-

ма, се включва пазарът на баланси-

раща енергия, чрез който се уреждат

небалансите – разликите между

предварително заявените и реално

потребените/произведени количе-

ства. Балансиращият пазар има

функция да стимулира максимално

точни прогнози. Поради тази причи-

на цените на балансиращата енер-

гия се определят така, че ефектив-

но представляват неустойка за не-

спазването на прогнозите и водят

до допълнителни разходи при достав-

ката.

С цел намаляване на небалансите,

търговците създават и координи-

рат т. нар. балансиращи групи, в

които се обединяват потребители.

По този начин се създават условия

недостигът или излишъкът на елек-

троенергия при отделните участни-

ци да се балансират в рамките на

групата, което води до намаляване

на общия небаланс.

Честа практика на пазара е по-

требителите да не бъдат изложени

пред рисковете на балансиращия

пазар, тъй като търговците из-

вършват прогнозиране и балансира-

не на отклоненията в консумацията

на своите клиенти, като поемат

финансовия риск за реализираните

небаланси. При такъв вид взаимоот-

ношения потребителят заплаща

консумираната от него електрое-

нергия по еднокомпонентна цена, а

всички други разходи, свързани с

управление на търговското портфо-

лио и компенсиране на небаланси, са

за сметка на търговеца.

Какви са предимствата за потре-

бителите и какви възможности им

предоставя свободния пазар?

Основна характеристика на сво-

бодния пазар е наличието на конкурен-

ция между пазарните участници, как-

вато липсва на регулирания пазар.

Това води до повишаване на ефектив-

ността на производителите и

търговците на електроенергия и

намаляване на техните разходи, и

съответно до намаляване на продаж-

ните цени. Важно е да се отбележи,

че предвид процесите на интегрира-

не на България в регионалния пазар на

електрическа енергия, производите-

лите в страната се конкурират не

само помежду си, но и с вносители-

те, а на пазарите в някои от съсед-

ните страни, като Румъния и Унгария,

се наблюдават ниски цени. На осно-

вата на това съревнование пазарни-

те сили по естествен начин отсяват

ефективните и конкурентоспособни

продавачи. В регулирания пазар на

основа на административно опреде-

лени квоти се формира микс от енер-

гия, която включва и скъпи източни-

ци, затова средно претеглената цена

е по-висока, отколкото на свободния.

Така че основната възможност

пред потребителите на свободния

пазар е да купуват електроенергия

на по-ниска цена. Нашите анализи

показват, че при актуалните цени на

регулирания и свободния пазар, по-

требителите имат възможност за

постигане на намаление на разходи-

те за електроенергия до 20-30% при

покупка от търговец.

Друга основна разлика е фундамен-

тално различното ниво на отноше-

ния между доставчика и клиента на

свободния пазар. На регулирания па-

зар имаме взаимоотношения между

монополист и потребител, при кои-

то няма възможност за договаряне,

докато на свободния пазар достав-

чикът и клиентът са равнопоставе-

ни търговски партньори, които имат

свободата да договарят условията

на договорите за доставка – цена,

срок на плащане, предоставяне на

допълнителни услуги и т. н.

Колко фирми притежават лиценз за

търговия с електрическа енергия и

колко от тях са активни към мо-

мента?

Лицензираните търговци на елек-

трическа енергия в България над-

хвърлят 120. В този брой се включ-

ват както български юридически

лица, така и дружества, регистри-

рани в друга страна членка на ЕС, ко-

ето е разрешено съгласно действа-

щата европейска и национална нор-

мативна уредба. Сред лицензирани-

те компании се наблюдава различна

активност - около 20-25 от компа-

ниите са много активни на пазара,

други 20-30 имат сравнително нис-

ка активност, а останалите не из-

вършват дейност.