www.energy-review.bg ЦЕНА 6.00 ЛВ. ® ISSN: 1314-0671 ЗАРЯДНИ СТАНЦИИ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ АВТОБУСИ АКТИВНА МЪЛНИЕЗАЩИТА ПОЧИСТВАНЕ НА СОЛАРНИ ПАНЕЛИ НОВА ТЕХНОЛОГИЯ ПРЕОБРАЗУВА ЕМИСИИТЕ ОТ ФАКЕЛНО ИЗГАРЯНЕ В ЧИСТ ВОДОРОД НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЛИТИЕВО-ЙОННИ КЛЕТКИ БРОЙ 6, НОЕМВРИ 2022
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 6/2022 1
2 брой 6/2022 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ в броя www.energy-review.bg ® ноември 2022 www.energy-review.bg администрация и финанси Таня Терзиева % (02) 818 3858 0888 335 881 tanya@tllmedia.bg 1612 София, бул. "Акад. Иван Ев. Гешов" 104, офис 9 тел.: (02) 818 3838 факс: (02) 818 3800 office@tllmedia.bg www.tllmedia.bg отговорен редактор Диляна Йорданова % (02) 818 3823 d.yordanova@tllmedia.bg редактори editors@tllmedia.bg Пепа Петрунова % (02) 818 3822 p.petrunova@tllmedia.bg компютърендизайн prepress@tllmedia.bg Теодора Бахарова Гергана Николова %(02) 818 3830 редакционенсекретар abonament@tllmedia.bg Мария Апостолова m.apostolova@tllmedia.bg %(02)8183811 0887306841 ® ® ISSN: 1314-0671 издава Ти Ел Ел Медиа ООД Теодора Иванова %(02) 8183818 dora@tllmedia.bg Любен Георгиев %(02) 818 3808 lubo@tllmedia.bg Действителните собственици на Ти Ел Ел Медиа ООД са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев Ти Ел Ел Медиа ООД © Всички права запазени. Всички права върху графичното оформление и дизайн, статиите и използваните изображения, текстове и снимки, публикувани в изданието са обект на закрила по действащия Закон за авторското право и сродните му права. Нерегламентираното и ненадлежно документирано използване нарушава законите и правата на авторите им. Издателят не носи отговорност за съдържанието на публикуваните реклами, рекламни карета, рекламни публикации, фирмени и платени статии. Правата на всички споменати търговски марки, регистрирани търговски марки, запазени марки и т.н. принадлежат на съответните им собственици. рекламeнотдел Петя Найденова Мариета Кръстева Гергана Николова Елена Димитрова reklama@tllmedia.bg % (02) 818 3810 0888 414 831 % (02) 818 3820 0888 956 150 % (02) 818 3813 0888 395 928 % (02) 818 3815 0888 335 882 маркетинг и разпространение Мирена Русева m.russeva@tllmedia.bg %(02)8183812 0889717562 4 Накратко 5 Зарядни станции за електрически автобуси 10Активна мълниезащита 15Почистване на соларни панели 20Комбинирани горелки 23Нова технология преобразува емисиите от факелно изгаряне в чист водород 24Разработиха метод, намаляващ разходите за производство на литиево-йонни клетки
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 6/2022 3
4 брой 6/2022 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ накратко В средата на септември 2022 г. в Атина стартира новият проект по програма „Хоризонт Европа“ – ENFLATE. 30-те партньори в консорциума по проекта, между които е и Електроенергийният системен оператор на България (ЕСО), наред с участници от Гърция, Белгия, Германия, Франция, Испания, Швеция и Швейцария, се събраха, за да обсъдят съвместните си действия през следващите четири години. В този период ще бъде разработена и внедрена мащабна платформа за обмен на данни за произведената чиста електроенергия, която е ориентирана към потребителите, съобщават от ЕСО. Общата цел на ENFLATE е постигането на по-голям дял на чистата енергия и споделено използване на източниците на възобновяема енергия, едновременно с намаляване на оперативните разходи на мрежите и увеличаване на финансовите ползи. Предвидените мерки по проекта са в съзвучие с глобалните действия за постигане на климатична неутралност в страните от ЕС до 2050 г. чрез декарбонизация на енергийната система и насърчаване на електрификацията при отоплението и транспорта. Проектът се съфинансира с близо 7,7 млн. евро от Програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ на ЕС, а общият бюджет за реализиране на мерките е в размер на над 14 млн. евро. Нов международен проект създава платформа за споделено ползване на енергия от ВЕИ Hitachi Energy разшири производствения си капацитет за високо напрежение в Севлиево Във връзка с 60-годишния юбилей на предприятието Hitachi Energy разшири и модернизира фабриката си за високо напрежение в Севлиево, за да отговори на нарастващото търсене на продукти за високо напрежение в световен мащаб. Заводът е построен през 1962 г. и с течение на времето преминава през различни трансформации по пътя си към модернизиране и разширяване на производствения си капацитет. Днес той заема площ от 74 000 кв. м и произвежда високоволтови компоненти за елегазови изолирани разпределителни устройства (GIS) генераторни прекъсвачи (GCB), шкафове за управление, (LCC) и уредби с кондензаторни батерии (MECB). Заводът разполага с най-модерно оборудване и автоматизация на процесите, за да се постигне високо качество, да се намали времето на производство и да се подобрят навременните доставки. „Нашата производствена база в Севлиево е част от обширната глобална продуктова мрежа за високо напрежение на Hitachi Energy“, каза Андреа Броняра, управител на Hitachi Energy България и мениджър производство. „Ние доставяме продукти, които помагат за подобряване на безопасността, надеждността и ефективността на електрическите мрежи, като същевременно намаляват въздействието върху околната среда.“
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 6/2022 5 електроенергетика лобалните тенденции на преход към „по-зелен“ и екологично чист транспорт през последното десетилетие водят до непрекъснато увеличаване на броя на електрическите автобуси в Европа и в частност – в България. Тези превозни средства се считат за по-чиста транспортна алтернатива, тъй като имат по-малко въздействие върху околната среда от конвенционалните автобуси с двигатели с вътрешно горене. В практиката се използват електробуси само с батерии или кондензатори, както и т. нар. plug-in хибридни модели, които могат да превключват на стандартно гориво при изразходване на енергията в акумулатора. Първият вариант се предпочита в големите населени места поради технологичните възможности за презареждане на батериите и обезпечаване на движението на автобусите изцяло на електричество. Наред с вариантите на водород, електробусите са част от решенията на проблема с Зарядни станции за електрически автобуси Глобалните тенденции на преход към „по-зелен“ и екологично чист транспорт през последното десетилетие водят до непрекъснато увеличаване на броя на електрическите автобуси в Европа и в частност – в България Налице са редица технологии с потенциал за зареждане на батериите на електробусите, които все още са в процес на сравняване и оценяване на база комерсиалната им пригодност, икономическата им рентабилност и експлоатационната им гъвкавост в дългосрочен план Съществуват три основни възможности за свързване със зарядната инфраструктура – кабелно (т. нар. plug-in системи, популярни при електромобилите), чрез скачване със стационарна надземна станция тип „пантограф“ или безконтактно (индукционно) зареждане градското замърсяване на въздуха, заложени в Европейската инициатива за внедряване на екологично чисти автобуси. И ако доскоро повечето големи градове на Стария континент залагаха на пилотни проекти за внедряване на електрически средства за превоз и съответната зарядна инфраструктура, то през последните години се наблюдава все по-масово използване на този тип транспорт в общините и големите селища в Европа и България. Налице са редица технологии с потенциал за зареждане на батериите на електробусите, които все още са в процес на сравняване и оценяване на база комерсиалната им пригодност, икономическата им рентабилност и експлоатационната им гъвкавост в дългосрочен план. Подобно на ситуацията при електрическите автомобили, и при автоГ
6 брой 6/2022 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ електроенергетика бусите се търсят все по-удобни решения за бързо зареждане и варианти за масово разширяване на инсталираната зарядна инфраструктура в градската среда. По актуални данни на агенциите за маркетингови проучвания глобалният пазар на зарядни станции и решения за електрически автобуси е на стойност около 600 млн. щатски долара през 2021 г. и се очаква експоненциално да нарасне до 5,5 млрд. долара през 2028 г. с впечатляващия комбиниран годишен темп на растеж от цели 40,2%. Основни технологии и стратегии за зареждане В съвременните градове се използват основно два типа електробуси – с литиево-йонни акумулаторни батерии и с кондензатори (известни още като супер- или ултракондензатори). Водещи технологии при батериите са вариантите на базата на литиево-титанов оксид (LTO), литиево-ферофосфатните (LFP) и системите с никел-манганов-кобалт (NMC). Те се отличават с голям капацитет за съхранение на енергия и позволяват използване в комерсиални мащаби за целите на градския, междуселищния, транзитния и служебния транспорт. Кондензаторите, въпреки възможностите си да съхраняват само около 5 процента от енергията, която презареждаемите литиево-йонни батерии могат, стават все по-популярна технология в областта на електробусите благодарение на едно свое съществено предимство. Ултракондензаторните системи се зареждат изключително бързо. Макар с един заряд електрическите автобуси, базирани на такива технологии, да могат да осъществят пробег от едва няколко километра, опциите за често зареждане при спиране на отделните спирки ги правят практически изпълнимо, рентабилно и екологично решение с голям потенциал за масова употреба. Що се отнася до технологичните концепции и интерфейсните възможности за зареждане на електробуси, съществуват три основни варианта – за кабелно презареждане (чрез т. нар. plug-in системи, популярни при електромобилите), за зареждане чрез скачване със стационарна надземна станция тип „пантограф“ или динамично безжично (познато още като индукционно) зареждане, при което електробусът се позиционира в близост до безконтактна електромагнитна подложка. При кабелното зареждане се използва стационарна или мобилна зарядна станция за свободностоящ, стенен или покривен монтаж, като кабелът със съответния конектор се въвежда в контакта на електробуса, а пълното презареждане отнема няколко (обикновено от 2 до 8) часа, в зависимост от капацитета на станцията. Станциите тип пантограф представляват стационарни надземни конструкции, към които електробусът се скачва посредством специално съоръжение, като този вариант традиционно се използва за бързо междинно зареждане по време на работния цикъл на превозното средство. Все още няма стандартизирано решение при пантографите, но се предлагат основно два варианта – „pantograph-up“ и „pantographdown“ системи. При първите от електробуса автоматично се издига съоръжение за свързване, което се включва в монтираната на конструкцията отгоре станция. При вторите от станцията се спуска надолу специален механизъм, който я свързва с автобуса. Все по-често за целта се използват роботизирани системи, а потенциалътза комерсиално използване на електрическите автобуси постоянно разширява приложенията и намалява стойността на специализираните роботи за сегмента Вариантът за индукционно зареждане все още е най-непопулярен, тъй като технологията е сравнително нова и скъпа за закупуване, внедряване и поддръжка. Пазарните анализатори обаче прогнозират, че множеството разработки в сегмента от страна на големите производители и доставчици на зарядни решения ще направи възможно нейното масово използване само в рамките на десетилетие или две. Тогава се очаква магистралите да разполагат със специални високотехнологични ленти за зареждане, при които в пътната настилка са интегрирани индукционни зарядни системи. Такива съоръжения биха могли да бъдат позиционирани и на кръстовища, паркинги и други елементи от градската среда, за да осигуряват динамично зареждане в движение на електрически автобуси, автомобили, камиони и др.
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 6/2022 7
8 брой 6/2022 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ електроенергетика Концепции и специфики При стартиране на електробуса се изпраща сигнал към контролера на системата за задвижване. Той захранва с високо напрежение батерията, където се съхранява химическата енергия, и я преобразува в електрическа. След това тази енергия се разпределя към всички компоненти, които задвижват автобуса и отговарят за отделните му функции, включително електродвигателя и системата за топлинен мениджмънт. Пробегът на един електробус определя какво разстояние може да измине с едно пълно зареждане на батерията. Този показател зависи от множество фактори, включително от размера (капацитета) на акумулатора и работните цикли на превозното средство. Междуградските и служебните електробуси традиционно се нуждаят от по-големи батерии, докато тези от системата на градския транспорт могат ефективно да се движат и с по-малък капацитет за съхранение. По отношение на стратегиите за зареждане на електробусите, които са част от градския транспорт, се прилагат основно два типа практики – за зареждане през нощта в депото (с помощта на т. нар. „overnight“или „depot“зарядни решения) и за краткотрайно зареждане на междинните и крайните спирки („opportunity charging“). Вторият вариант все още рядко се използва самостоятелно за градски превози поради различни технически и практически ограничения, но все помасово се предлага като допълнителна технология в комбинация с основната концепция за презареждане през нощта в депото, където са инсталирани специални зарядни терминали. Зарядните станции, използвани за „overnight“зареждане, типично са с капацитет 30 – 50 kW, а тези за бързо междинно презареждане при възможност са известни като суперзарядни станции и разполагат с капацитет от над 150 kW. В допълнение към конструкцията и архитектурата на зарядните станции, тези системи се различават още по технологията, чрез която преобразуват електрическите токове. Използват се променливотокови (AC) или постояннотокови (DC) зарядни устрoйства. Реално всички батерии за електробуси изискват постояннотоково захранване, за да функционират, като и двата типа реално конвертират променлив в постоянен ток. Първите са ценово много по-достъпни и подходящи за комерсиално използване, но традиционно зареждат доста по-бавно. Вторите са по-скъпи, но са отлично решение за бързозарядни приложения, а възможностите им да обслужват голямо количество превозни средства за кратко време в градска среда ги правят все по-рентабилни. Станциите за кабелно презареждане могат да бъдат и от AC, и от DC тип, докато пантографите са само постояннотокови. Plug-in DC системите могат да зареждат батерии до 150 kW, а пантографите – до 350 kW. Променливотоковите зарядни станции са предпочитано решение за зареждане в депа през нощта, извън работните часове на електробуса, като изискват вградено в превозното средство зарядно устройство. За „overnight“зареждане се използват акумулатори с по-голям капацитет, които традиционно са и с по-голяма маса, увеличават теглото на автобуса и заемат повече пространство. За „opportunity“ зареждане на крайните спирки могат да се използват батерии с по-малко тегло и капацитет, зарядната мощност може да достигне 600 kW, за да зареди достатъчно акумулатора за 5 до 10 минути. Някои модели електробуси, в зависимост от дизайна и приложението, разполагат с вградени зарядни устройства, докато при останалите те са външни. Външното зарядно устройство обикновено се състои от трансформатор, филтър за хармоници и електронен блок за управление и комуникация. Комуникацията между електробуса и зарядното се осъществява на базата на стандарта ISO 15118, задаващ изисквания към комуникационните интерфейси за свързване на електрическите превозни средства с елементите на зарядната инфраструктура. За да се осигури безопасна работа на зарядното устройство, тъй като функционирането му се характеризира с високи напрежения и токове, е необходима галванична изолация между електрическата мрежа и електробуса. Тя може да се реализира чрез нискочестотни (LFT) или високочестотни трансформатори (HFT).
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 6/2022 9
10 брой 6/2022 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ електроенергетика Разстоянието от върха на мълниеприемника до мястото, в което се срещат двата противоположни заряда, представлява радиусът на мълниезащитната зона Установено е, че активната мълниезащита предпазва обекта и района около него с площ от 5 - 6 пъти повече в сравнение с конвенционална мълниезащита, инсталирана на същата височина През зимата почистването на покривите на сгради със система за активна защита е много по-лесно, отколкото при наличието на конвенционално решение. рилагането на комбинация от конвенционална (пасивна) и активна мълниезащита е широко разпространена практика. И при двата вида се използват токоотводи и заземяващи устройства, но разликата е в мълниеприемниците. За пасивната мълниезащита са необходими пръти, телове, телени мрежи, метални конструкции и др., които приемат тока на мълнията и го отвеждат в земята. Защитата, която осигуряват тези елементи, се основава на местоположението им, материалите, от които са изработени, и реакцията, която протича при падането на мълния. Активна мълниезащита Благодарение на връзката между заземителя на мълниеприемника положителният заряд се издига от земята до върха на мълниеприемника, което при разполагане на подходяща височина го превръща в благоприятна точка за падането на мълнията, защитавайки съответния обект. Улавящите пръти могат да подсилят защитата, осигурявана от една мълниезащитна мрежа, която покрива целия обект и при П
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 6/2022 11 електроенергетика попадение разпределя тока, ограничавайки размера на щетите от него. Пасивните мълниезащитни системи са предназначени да предпазват от пряко попадение на мълния както сградите, така и хората в тях. Въпреки опростения дизайн, той все пак има свои собствени характеристики и внедряването му трябва да се осъществи в съответствие с изискванията. В сравнение с активна система, пасивната мълниезащита може да се определи като по-проста и подълго прилагана схема (подобни конструкции са били използвани през осемнадесети век). С годините обаче практическите ползи от използването на технологията не намаляват. Пасивната мълниезащита се счита за доста надежден и доказан метод, който не изисква разходи за специални материали и не поставя почти никакви трудности при монтажа или поддръжката. Работен принцип на активните системи За да се разбере разликата между активната и пасивната мълниезащита, е необходимо първо да се изясни процесът на формиране на мълнията. Тя се образува в резултат на създаване и нарастване на статичен електрически потенциал между облака и земната повърхност. Практически между тях се формира огромен въздушен кондензатор, чийто електрически заряд постоянно се повишава до достигане на напрежението на пробив в кондензатора, тоест до самата мълния. В повечето случаи процесът на образуване на мълнията стартира с движението на най-мощния електрически заряд, т. нар. лидер, от облака към земята. При достигането му на определено разстояние от мълниеприемника, индуциран от него друг електрически заряд с обратен поляритет, тръгва от мълниеприемника към него. След като измине определено време, двата противоположни електрически заряда се срещат във въздуха на дадено разстояние отмълниеприемника, като това явление се характеризира със силно сияние. Разстоянието от върха на мълниеприемника до мястото, в което се срещат двата противоположни заряда, представлява радиусът на мълниезащитната зона, тоест зоната за защита на мълниеприемника с изпреварващо действие. Колкото повече време отнеме на тръгващия от мълниеприемника електрически заряд да достигне до идващия от облака заряд, толкова по-голeми са размерите на радиуса и площта на мълниезащитната зона на приемника с изпреварващо действие. Именно в това е и разликата между конвенционалните и мълниеприемниците с изпреварващо действие. При тези с изпреварващо действие времето за среща на двата противоположни заряда е много по-голямо от това при използване на обикновен мълниеприемник. Прието е това време да се нарича изпреварващо време, от което зависи големината на мълниезащитната зона около предпазвания
12 брой 6/2022 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ електроенергетика обект. Изпреварващото време на мълниеприемниците от този вид е в диапазона от 5 до 60 мs, като колкото по-голяма е продължителността му, толкова по-голяма е мълниезащитната зона. Kатегорията на мълниезащита на предпазвания обект и неговата височина определят радиус на мълниезащитната зона до 120 m. Предимства на активната мълниезащита Мълниеприемниците с изпреварващо действие осигуряват многократно по-голяма защитавана площ, което ги прави идеалното решение за мълниезащита на обекти с голяма площ. Установено е, че активната мълниезащита предпазва обекта и района около него с площ от 5 – 6 пъти повече в сравнение с конвенционална мълниезащита, инсталирана на същата височина. Друго предимство на мълниеприемниците с изпреварващо действие е, че улесняват проектирането и монтажа на мълниезащитната инсталация. За изграждането на активна мълниезащита са необходими много по-малко материали, отколкото за монтажа на конвенционално решение. Съвременните сгради са с разнообразни и нестандартни форми, което прави процеса на изчисляване на пасивна мълниезащита по-труден, отколкото изчисленията на активна мълниезащита. За мълниеприемниците с изпреварващо действие сградите с нестандартна покривна конструкция не са проблем и те дори придават естетика при оформяне на архитектурните проекти. В допълнение, през зимата почистването на покривите на сгради със система за активна защита е много по-лесно, отколкото при наличието на конвенционално решение. Важен критерий при избора на система са разходите за материали и монтажни работи по организацията й. Пасивната защита би била предпочитаното решение за една еднофамилна къща. но за по-големи обекти и такива с различна геометрична форма е препоръчително да се заложи на активна мълниезащита, тъй като свързаните с нея разходи за материали са по-ниски и инсталацията е по-лесна. Сред преимуществата на системите за активна мълниезащита са и по-кратките срокове за инсталация в сравнение с пасивната технология, както и опцията за инсталиране на брояч на мълниите. Фактори при проектирането на мълниезащита Прецизните данни играят важна роля в процеса на проектиране на една система за мълниезащита и в повечето случаи са решаващият фактор. Сред данните с най-голяма значимост са размерите, местоположението и условията на средата на обекта. Ако данните са приблизителни или неточни, това ще бъде отразено и в препоръката при избор на система за мълниезащита. Следващата важна стъпка е извършването на оценка на риска. Тя определя дали даден обект изисква външна система за мълниезащита или устройства за защита от пренапрежение (SPD), или и двете, или нищо. Ако е необходима защита, въз основа на събраните данни следва да се изчисли нивото на риск. Това може да се осъществи чрез (в повечето случаи безплатни) софтуерни инструменти, предлагани от компаниите, произвеждащи мълниезащити и устройства за защита от пренапрежение. Ако оценката на риска се реализира правилно и използваните данни са прецизни, то и установеното необходимо ниво на защита със сигурност ще бъде точното. Възможни са следните варианти: ако обектът се нуждае от външна защита – това е мълниезащитна система; ако обектът се нуждае от вътрешна защита – това са устройствата за защита от пренапрежение; ако за обекта са необходими и двете; ако обектът вече е безопасен и изчислените стойности са под определени нива, не се изисква защита. След определяне на нивото на защита следва проектиране на мълниезащитната система спрямо
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 6/2022 13 електроенергетика това ниво. Съгласно стандарт IEC 62305 има общо четири нива на мълниезащита. Ниво I осигурява найвисока степен на защита, а ниво IV – най-ниска. Следващият етап е да се определи подходящият метод на мълниезащита. За да се получи оптимална защита, е най-добре да се приложи комбиниран подход. Единственото, което остава след проектиране на мълниезащитната система, е въз основа на списъка на материалите да се изчислят разходите за изграждането й. Проверка на ефективността Всеки собственик на обект би искал да знае дали изградената система за защита от мълнии и пренапрежения (вторични въздействия на мълнията) може да се счита за достатъчно надеждна. Проверката на ефективността може да бъде емпирична. Препоръчително е тестовете да се извършват от специализирани организации, които разполагат със съответните разрешителни. След извършването на тестовете на системата за защита от мълнии се издава писмено становище – заключение. В идеалния случай мълниезащитната инсталация трябва да има паспорт, който съдържа пълна информация за системата – схема на окабеляване и неговото описание, оформление на всички въздушни терминали, включени в системата, данни за свързване на уреди, използвани при монтажа на системата, информация за измерено съпротивление на заземителната уредба и др.
14 брой 6/2022 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ фирмена публикация Почистването на соларните панели е важен аспект от тяхната поддръжка, който в България често се неглижира от собствениците на тези съоръжения. В световен план обаче качествената услуга за почистване на фотоволтаичните централи се е наложила като задължителен фактор за гарантирането на тяхната качествена и високопроизводителна работа. Проблем, който никак не е за подценяване Известно е, че мръсотията по фотоволтаичните електроцентрали може да намали тяхната производителност с повече от 20%. Мнозина смятат, че дъждът може да замести необходимото почистване на соларните панели. Това разсъждение е напълно погрешно. Освен прах по повърхността им се натрупват и различни други замърсявания, причинени от птици, пчели, дори лишеи. Тези наслоSunEnergy Clean - Вашият партньор в професионалното почистване на фотоволтаични инсталации явания са по-упорити и дъждът не би могъл да ги отстрани. Самата дъждовна вода често съдържа примеси, като сахарски пясък например, които изсъхват върху панелите. Всичко това води до обратен ефект - вместо по-производителни, системите стават по-мръсни и неефективни. Решението? Финото почистване на соларните панели възвръща производителността на фотоволтаичните модули, намалява риска от повреди и удължава живота на съоръженията. Фирма SunEnergy Clean предлага професионално и висококачествено почистване на фотоволтаични инсталации в цялата страна с иновативна техника и внимание към детайлите. В резултат се постига безкомпромисно отстраняване на замърсяванията, което е напълно щадящо за соларните системи. Нещо повече - водата, която се използва за почистване на панелите, предварително минава през система за омекотяване и обратна осмоза. Всичко това осигурява найкачествената грижа за Вашите фотоволтаични инсталации.
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 6/2022 15 ВЕИ енергетика Поддържането на чиста повърхност на соларния панел е от критична важност за постигането на оптимална ефективност и максималното оползотворяване на съответната система Прахът и замърсяванията, натрупани върху един соларен панел, могат да доведат до 7% енергийни загуби годишно в Съединените щати и до 50% в изключително запрашения Близък изток Очевидно е, че огромната консумация на вода, свързана с почистването на соларни панели, не е дългосрочно решение за индустрията Почистване на соларни панели фективността на отделните фотоволтаични панели в една система за соларна енергия и количеството слънчева радиация, която тези панели получават, имат определяща роля за способността на инсталацията да улавя соларната енергия. Поддържането на чиста повърхност на соларния панел е от критична важност за постигането на оптимална ефективност и максималното оползотворяване на съответната система. Пролетта е ужасно време на годината за мнозина със сезонни алергии, тъй като поленът започва да се разнася във въздуха и да дразни чувствителните назални пътища. Поленът, прахът и други видове частици са аналогична „болежка“ за соларните панели. Националната лаборатория по възобновяема енергия на САЩ (NREL) установява, че прахът и замърсяванията, натрупани върху един соларен панел, могат да доведат до 7% енергийни загуби годишно в Съединените щати и до 50% в изключително запрашения Близък изток. Като цяло проблемът може да се разреши с помощта на една силна буря, но подобни явления очевидно са спорадични и непредвидими. Охлаждането през нощта, комбинирано с утринната роса и загряването на повърхността в рамките на деня, може също да доведе до т. нар процес на цементация, при който замърсяванията върху панелите се втвърдяват и отстраняването им с един нормален дъжд е почти невъзможно. Как се почистват обикновено соларните панели? Традиционните методи за почистване на соларни панели варират в зависимост от това дали става Е
16 брой 6/2022 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ ВЕИ енергетика дума за соларен масив, инсталиран на земната повърхност или на покрив. Като цяло обаче процесът включва използването на вода и четка/гъба, т.е. не се различава съществено от миенето на кола. И тук е нужно да се внимава много да не се надраска повърхностното стъкло на панела, защото всяка повърхностна неизправност може да редуцира ефективността на панела. Основният недостатък на този традиционен метод на почистване е фактът, че е необходимо използването на вода. За битовите потребители това води до допълнителни разходи под формата на по-високи сметки за вода, но поважното в случая е, че използването на вода за почистването на соларни панели е в противоречие с по-общите цели за устойчивост и прилагането на соларна енергия. Установено е, че за почистване на соларните панели в цял свят за една година се употребяват 10 млрд. галона вода. За да се придобие по-добра представа – това количество вода може да задоволи питейните нужди на 2 милиона души. Очевидно е, че огромната консумация на вода, свързана с почистването на соларни панели, не е дългосрочно решение за индустрията. Роботи Намирането на решение за почистване на замърсени соларни панели без вода вдъхновява разрастващ се нишов пазар в индустрията – почистващи роботи. Сред участниците в тази област е белгийски стартъп, който използва дрон за придвижването на компактен робот до монтирани на покриви соларни панели, който ги почиства чрез вакуумна технология. Продуктът се предлага като услуга по почистване, за която клиентите се записват при поискване или се изпълнява на регулярни интервали. Друг пример е гигантски почистващ робот за наземно монтирани големи соларни системи за комунални цели. Напълно автономното решение се състои от робот на колела, оборудван с голяма въртяща се четка, който се придвижва наоколо, почиствайки повърхността на соларните панели. Макар работещите без вода роботи с четки да спомагат за решаване на проблема с прекомерно високата консумация на вода, съществуват притеснения, че с времето постоянното търкане може да доведе до надраскване на соларните панели, което ще предизвика понижение на ефективността им и съкращаване на експлоатационния им живот. Компания от Близкия изток предлага захранвани със слънчева енергия автономни роботи, които почистват фотоволтаичните панели всяка нощ, използвайки само мека микрофибърна материя и въздушен поток. Роботите също така почистват собствените си вградени соларни панели и презареждатбатериите си бързо между дейностите. Без сапун Няколко американски компании за поддръжка на соларни инсталации откриват, че използването на дейонизирана вода с въртяща се или монтирана на превозно средство четка им позволява да почистват соларни панели без сапун, който оставя следи и не само затъмнява панелите, но и привлича замърсявания. Производител на смазочни материали предлага специален препарат, който спомага за почистването с вода, елиминирайки риска от оставяне на филм след това. За отстраняване на замърсяванията в случая се използва смес от разреден оцет и водороден пероксид. Собствениците на домашни соларни панели могат да ги почистват ръчно, използвайки градински маркуч и мека гъба, без почистващи агенти. Вибрации Учени от университета ХериътУат в Шотландия разработват технология за самопочистване без вода, при която прахът и пясъкът се отстраняват от фотоволтаичните панели чрез вибрации. Тук се работи при по-ниска честота в сравнение с 20-те или повече килохерца, характерни за ултразвуковите почистващи системи. Механизмът за самопочистване включва прикрепянето на постояннотоков двигател към задната страна на панела. Когато роторът на двигателя достигне скоростта на въртене на първата честота на собствените трептения, върху панела се индуцират вертикални вибрации. Изследователите все още проучват границата, до която
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=