www.energy-review.bg ЦЕНА 6.00 ЛВ. ® ISSN: 1314-0671 БРОЙ 4, ЮЛИ 2023 ИНТЕРВЮ С ЕМИЛ ДИНЕВ РЪКОВОДИТЕЛ ЕКИП ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ ВЪВ VISTEON ИНТЕРВЮ С ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ МЕНИДЖЪР НА EUROPEAN ENERGY ЗА БЪЛГАРИЯ THE SMARTER E EUROPE 2023 ЗАТВЪРДИ УСПЕХА НА ИНТЕГРИРАНАТА ИЗЛОЖБЕНА КОНЦЕПЦИЯ ТОПЛОУСТОЙЧИВИ КАБЕЛИ ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНА СРЕДА ИНДУСТРИАЛНИ КОТЛИ ЗА ГОРЕЩА ВОДА ДЕТЕКЦИЯ НА ЗАПАЛИМИ ГАЗОВЕ И ПЛАМЪК КЛЪСТЕРНИТЕ ВЯТЪРНИ ТУРБИНИ КАТО НОВ ЕНЕРГИЕН ИЗТОЧНИК
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 4/2023 1
2 брой 4/2023 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ в броя www.energy-review.bg ® юли 2023 Таня Терзиева % (02) 818 3858 0888 335 881 tanya@tllmedia.bg Теодора Иванова % (02) 818 3818 dora@tllmedia.bg Любен Георгиев % (02) 818 3808 lubo@tllmedia.bg бул. "Акад. Иван Ев. Гешов" 104, офис 9 1612 София, тел.: (02) 818 3838 office@tllmedia.bg www.tllmedia.bg Диляна Йорданова отговорен редактор % (02) 818 3823 Пепа Петрунова % (02) 818 3822 editors@tllmedia.bg Мария Апостолова % (02)8183811 abonament@tllmedia.bg Действителни собственици на Ти Ел Ел Медиа ООД са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев Ти Ел Ел Медиа ООД © Всички права запазени. Всички права върху графичното оформление и дизайн, статиите и използваните изображения, текстове и снимки, публикувани в изданието са обект на закрила по действащия Закон за авторското право и сродните му права. Нерегламентираното и ненадлежно документирано използване нарушава законите и правата на авторите им. Издателят не носи отговорност за съдържанието на публикуваните реклами, рекламни карета, рекламни публикации, фирмени и платени статии. Правата на всички споменати търговски марки, регистрирани търговски марки, запазени марки и т.н. принадлежат на съответните им собственици. Теодора Бахарова Гергана Николова % (02) 818 3830 prepress@tllmedia.bg издатели редактори финанси секретар дизайн reklama@tllmedia.bg Петя Найденова Мариета Кръстева Гергана Николова Елена Димитрова % (02) 818 3810 0888 414 831 % (02) 818 3820 0888 956 150 % (02) 818 3813 0888 395 928 % (02) 818 3815 0888 335 882 реклама издава Ти Ел Ел Медиа ООД развитие Мирена Русева % (02) 818 3812 0889 717 562 m.russeva@tllmedia.bg ® ISSN: 1314-0671 4 Накратко 6 Интервю с Емил Динев, ръководител екип Електрификация във Visteon 7 Интервю с Веселин Георгиев, мениджър на European Energy за България 8 The smarter E Europe 2023 затвърди успеха на интегрираната изложбена концепция 9 Соларни системи за технологична топлина 13 Топлоустойчиви кабели за производствена среда 16 Индустриални котли за гореща вода 19 Детекция на запалими газове и пламък 22 Как да се минимизира въздействието на електрическите превозни средства върху енергийната мрежа 23 Клъстерните вятърни турбини като нов енергиен източник 24 Химици предлагат ултратънък материал за двойна ефективност на соларните клетки
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 4/2023 3
4 брой 4/2023 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ накратко Заработи най-големият до момента соларен парк у нас - ФЕЦ Верила Най-голямата изградена до момента в страната соларна електроцентрала – ФЕЦ „Верила“, вече е в експлоатация, съобщиха от оператора на съоръжението Електрохолд Трейд. Енергията, произведена от фотоволтаичния парк с мощност 123 MW, ще бъде предоставяна от търговското дружество на телекомуникационните компании Yettel и CETIN, които са част от PPF Group. Доставките ще се извършват в рамките на 10-годишен договор, който засега е и най-голямото корпоративно споразумение за изкупуване на електрическа енергия (PPA) у нас. Те ще покриват по над 80% от общата годишна консумация на двете компании. Фотоволтаичната централа е разположена на надморска височина 700 – 1000 м, на терен от над 1300 дка на южния склон на Верила планина, в близост до дупнишкото село Крайници. Стръмният и неравен терен превръща изпълнението на строителните дейности, които стартират през септември 2022 г., в сериозно предизвикателство, коментира операторът на инсталацията. Соларният парк включва повече от 220 хил. слънчеви панела, монтирани върху стоманени конструкции с общо тегло над 4240 тона. В дните с интензивно слънцегреене съоръжението ще произвежда достатъчно електроенергия, за да захрани цели области като Кюстендил и Благоевград, информират още от Електрохолд. Глобалният вятърен капацитет достигна 1 TW през юни На 15 юни т. г. световната вятърна енергетика е достигнала капацитет от 1 TW, съобщават от Глобалния съвет за вятърна енергия (GWEC). По този повод е организирана серия от международни събития, с които да бъде официално отбелязано настоящото ключово за развитието на сектора постижение. „Празнуваме достигането на важен крайъгълен камък в развитието на бранша. Отне повече от четири десетилетия това да се случи, въпреки че ветроенергийният сектор еволюира с все по-ускорени темпове. Ето защо считаме, че за следващия 1 TW новоинсталирани мощности ще са нужни по-малко от 7 години“, коментират от GWEC. Според експертите от Съвета това е повратна точка за сегмента на вятърната енергия и подчертава съществената й роля за декарбонизацията на глобалната енергийна система, както и за постигането на световните климатични цели. Данните на GWEC показват, че тераватовият праг е преминат с наскоро завършени проекти в Китай, САЩ, Мароко и Европа. Експертите очакват общият капацитет на инсталираните мощности да достигне следващия заветен праг от 2 TW още през 2030 г., а за 2050 г. прогнозите са още по-смели – 8 TW. Това обаче би изисквало безпрецедентни по мащаб и ефективност партньорства на световно ниво, както и създаването и използването на огромна по брой и разнообразна по квалификации и умения работна сила. България е в челната тройка на производителите на въглища през 2022 г. През 2022 г. се запазва тенденцията на ръст в добива и потреблението на въглища в Европейския съюз, сочи новопубликуван доклад на Евростат. Според данните от проучването през миналата година страните членки са произвели общо 349 милиона тона, което е с 6% повече в сравнение с преходната. Използваните за периода количества достигат 454 млн. тона или увеличение с 2 на сто спрямо 2021 г. „Този период на възстановяване на въглищната индустрия започна преди две години и беше стимулиран основно от търсенето и предлагането на лигнитни въглища – твърдо изкопаемо гориво с ниско енергийно съдържание, принадлежащо към по-голямата категория на кафявите въглища“, поясняват пазарните анализатори. Въпреки това производството остава по-ниско от нивата през 2019 г., преди избухването на пандемията. Днес кафяви въглища се произвеждат в 9 от държавите членки на ЕС, а Германия е лидер в класацията. През последната година страната е произвела 131 млн. тона кафяви въглища, което представлява дял от 44% от общия добив на ЕС. Сред останалите големи производители са Полша (с 19%), България (с 12%), Чехия (с 11%), Румъния, Гърция, Унгария, Словения и Словакия, показва още докладът на Евростат.
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 4/2023 5 накратко Връчиха наградите за енергетик на годината По повод Деня на енергетика – професионалния празник на работниците и служителите в сектора на енергетиката, който тази година беше отбелязан на 18 юни, бяха раздадени и ежегодните награди „Енергетик на годината“. Призовете, присъждани от Българската стопанска камара, отличиха български специалисти в бранша в осем направления – атомна енергетика, електропроизводство, водноелектрически централи, пренос на електроенергия, електроразпределение, производство и разпределение на топлинна енергия, електроизграждане и енергоремонт. Наградите бяха връчени на най-изявените енергетици през 2023 г. в страната на официална церемония от министъра на енергетиката Румен Радев и председателя на Българската браншова камара на енергетиците (ББКЕ) Валентин Колев. „Вярвам, че всеки един от Вас заслужава да спечели или поне да бъде поощрен с думи, за да има енергията да се грижи за нашата енергийна система“ – с тези думи се обърна към кандидатите за престижните награди по време на церемонията председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев, който отправи и своите пожелания за успех на новия екип на Министерството на енергетиката. Министър Радев добави, че счита за дълбоко професионално признание бъде част от семейството на енергетиците и подчерта, че обществото невинаги отчита колко е ключова ролята на всички специалисти в сектора, които работят на терен. Проучват дали е налице необходимото пазарно търсене за увеличаване на капацитета на IGB Независимият преносен оператор ICGB, който отговаря за управлението и търговската експлоатация на междусистемната газова връзка Гърция - България (IGB), е дал старт на задължителна процедура за оценка на пазарното търсене за добавен капацитет съгласно Регламент (ЕС) 2017/459 (NC CAM), обявиха на сайта на дружеството. Процедурата с продължителност от порядъка на две години е разделена на два основни етапа – необвързваща и обвързваща фаза. Процесът ще се изпълнява в тясно сътрудничество с операторите на съседни преносни системи – Булгартрансгаз (България), DESFA (Гърция) и Трансадриатическия газопровод (TAP). Целта на проучвателната процедура е да изследва дали съществува нужният пазарен интерес, който би обосновал разширяването на техническия капацитет на газопровода. „Към момента газопроводът оперира с капацитет от 3 млрд. куб. м годишно, като може да достигне над 5 млрд. куб. м/год., в зависимост от пазарния интерес, с допълнителна инвестиция. Това може да се случи в съответствие с планираното въвеждане в експлоатация на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция, поради близостта на двете инфраструктури и тяхната синергия“, поясняват от ICGB. Първият етап от проучвателния процес стартира на 3 юли т. г. В неговите рамки всички заинтересовани страни са поканени да изпратят своите необвързващи прогнози за търсене на капацитет, а крайният срок това да се случи е 28 август 2023 г.
6 брой 4/2023 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ интервю В края на април в София се проведе организираният от Аутомотив Клъстер България Automotive&Battery Forum, в рамките на който представихте авангардни решения за управление на батерията на електромобили. На какъв етап от развитието си се намират тези технологии? Решението, което представихме на Automotive&Battery Forum, представлява безжична система за управление на батерии (wBMS) и вече е в производство за водеща световна автомобилостроителна компания. В момента сме във фазата на разработка на деривати на същия продукт за още няколко водещи автомобилни марки на международно ниво. Този тип технология е все по-търсена от автомобилопроизводителите по света предвид мащабната трансформация на индустрията в посока електрификация. Разкажете повече за работния принцип на BMS решенията. Какви предимства предоставят те на потребителите? BMS решението (wBMS) се състои от централен контролер и множество клетъчни модули, които комуникират помежду си. Такъв вид топология се използва основно за автомобили с големи батерии, състоящи се от много клетки. Клетъчните модули се грижат за измерването на различни параметри, свързани с батериите, и балансират зарядите на клетките. Според измерванията на клетките и други сензори, централният контролер се грижи за цялостното състояние и правилната експлоатация на батерията с цел нейната сигурност и максимален живот. За разлика от стандартните BMS решения, където връзката между контролера и клетъчните модули се осъществява чрез кабели, при wBMS клетъчните модули и контролерът си комуникират посредством безжична мрежа. Нашето BMS решение дава възможност на автомобилопроизводителите да обмислят допълнително проBMS системите стават все по-търсени предвид прехода към електрификация Емил Динев, ръководител екип Електрификация във Visteon, пред сп. Енерджи ревю странство за батерии, надграждане на охладителните системи и улеснена смяна на модули и ремонт. Каква е визията Ви за напредъка на електрическата мобилност в България и как според Вас може да се ускори той? Щастливи сме, че сме първата компания на българския пазар, която работи по проекти за електромобилите на световно ниво. Това ни дава възможност да допринасяме с експертизата си за тази изключително динамична трансформация в индустрията. Темпото, с което ще виждаме увеличаващ се брой електромобили по родните пътища, зависи от бързината, с която се развива инфраструктурата от зарядни станции. Смятам, че се правят правилните стъпки в тази посока, има още много работа. Конструирането на зарядни станции, от своя страна, изисква и подобрения в електрическата мрежа. Целта е да се избегне влошаване на качеството на услугата поради натоварването на мрежата, което ще се въведе с широкото използване на тези станции. Производителите на автомобили залагат все повече на електрически автомобили за сметка на тези с двигатели на вътрешно горене. Тази засилена конкуренция може да бъде само и единствено стимулираща за крайния потребител, тъй като прави електромобила доста по-достъпен като цена.
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 4/2023 7 интервю Какво мотивира утвърдена датска компания с мисията да бъде сред глобалните двигатели на зеления преход да стъпи на пазара у нас? Смятаме, че екологично чистата, евтина и сигурна енергия ще бъде съществен фактор за развитието на конкурентоспособността, продуктивността и растежа на страната. Винаги сме вярвали и участвали в прехода към декарбонизиране на икономиката и енергетиката и с ентусиазъм се стремим да споделяме знанията и опита си в производството на зелена енергия и горива. Въпреки турбулентната 2022 г. European Energy инвестира глобално 800 млн. евро в разработване и изграждане на вятърни и фотоволтаични мощности, както и в производство на зелен водород и е-метанол. Тази година започна строителството на експериментална инсталация за зелен водород от електричество, произведено от вятърна енергия, в гр. Есбер, Южна Дания. Подписахме договори с Novo Nordisk и LEGO Group за доставка на зелен е-метанол от най-голямата в света инсталация за е-метанол, която е собственост на European Energy. Какви са най-вероятните сценарии за развитието на пазара на зелена енергия в България през следващото десетилетие? Според Световната банка с правилния микс от реформи страната ни може да постигне повишаване на доходите в рамките на две десетилетия. Българските компании обаче са енергийно интензивни, а разходите за горива са три пъти по-високи, отколкото в съседните страни. По тази причина увеличаването на енергията от възобновяеми източници и инвестициите в частния сектор са критични, за да насърчат преминаването към по-малко емисии на парникови газове в секторите на енергетиката, индустрията, транспорта и услугите. Разкажете повече за визията, опита и достиженията на компанията в сферата на Power-to-X технологиите. Power-to-X технологиите се състоят в превръщане на електричество (power) в устойчиви зелени продукти (X). В началото на процеса е възобновяема енергия от вятъра и слънцето, а резултатът е разнообразие от чисти горива (e-fuels) или химически вещества. European Energy вижда пътя на зеления преход в България и в Европа не само в производството на възобновяема енергия, но и в зелените горива. През 2023 г. предстои да започнем производството в найголемия към момента завод за зелен водород и е-метанол в света. Продукцията може да се използва като алтернатива на изкопаемите горива в сектори като транспорт, производство на пластмаси и др. Към момента в България разработваме около 1000 MW възобновяеми мощности, основната част от които са вятърни паркове. Страната ни играе ключова роля в енергийния баланс със стратегическото си географско разположение на хъб за транзит на енергийни ресурси към Западна Европа и другите балкански страни. В този контекст вярваме, че имаме опита, познанията и възможността да допринесем за дълбоката индустриална декарбонизация и устойчивия преход на България. Имаме опита и възможността да допринесем за дълбоката индустриална декарбонизация в страната Веселин Георгиев, мениджър на European Energy за България, пред сп. Енерджи ревю
8 брой 4/2023 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ бизнес лед три изложбени дни и вдъхновяващи конференции и форуми, наймащабната платформа за енергийния сектор в Европа – изложението The Smarter E Europe, отчете рекорден успех. Над 2400 изложители от 57 държави представиха продукти и решения на площ от 180 000 кв. м в 17 зали и външна изложбена зона. Повече от 106 000 посетители от 166 страни се събраха в Мюнхен, за да станат част от събитието тази година, а с над 2000 участници от цял свят, конференциите от съпътстващата програма на изложението счупиха всички рекорди. Фокусът на The smarter E Europe 2023 бе върху иновациите, бизнес моделите и тенденциите в секторите на възобновяемата енергия и електрическата мобилност. Конференциите се проведоха с участието на висококвалифицирани специалисти, а в изложбените зали водещи компании представиха иновативните си продукти за новата енергийна реалност и света на електрическата мобилност пред международна експертна аудитория. Акцент бе поставен върху решенията за интелигентното свързване на електроенергийния, топлоенергийния и сектора на мобилността – например чрез възможни комбинации от фотоволтаици, системи за съхранение и електрическа мобилност, и интегрирането им в умна електроразпределителна мрежа. През 2023 г. The smarter E Europe доказа, че съществуват решения, продукти и бизнес модели за сигурThe smarter E Europe 2023 затвърди успеха на интегрираната изложбена концепция ни и непрекъснати доставки на възобновяема енергия за всички сектори. „Бях впечатлен от ценния международен обмен, богатото вдъхновение и осезаемата динамика. Заинтересованите страни от всички сектори се възползваха от възможността да проведат диалог между различните индустрии и браншове, за да се ускори трансформацията на енергийния и мобилния свят“, каза Маркус Елсесер, главен изпълнителен директор на Solar Promotion, която организира The smarter E Europe заедно с Freiburg Wirtschaft Touristik und Messe (FWTM). Ханна Бьоме, главен изпълнителен директор на FWTM, добави: „Тази година The smarter E Europe в Мюнхен отбеляза забележителен успех и повиши вълнението ми за предстоящото издание на The smarter E South America в Сао Пауло. Гордея се, че имам възможността да проследя този динамичен пазар и отвъд Европа“. В рамките на The smarter E Europe традиционно бяха раздадени и призовете Intersolar AWARD. Тази година големите победители са HUAWEI Technologies за своя мощен, но достъпен стрингов инвертор SUN2000330KTL, Shenzhen Aiko Digital Energy Technology за своите високоефективни фотоволтаични модули ABC, и WAVELABS Solar Metrology Systems за своето измервателно устройство за бързо охарактеризиране на соларни клетки. The smarter E Europe 2024, което отново ще включи четири отделни изложения (Intersolar Europe, ees Europe, Power2Drive Europe и EMPower), ще се проведе от 19 до 21 юни догодина в изложбения център в Мюнхен. С
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 4/2023 9 ВЕИ енергетика Според доклад на Solar Heat Worldwide общият брой на проектите за соларна технологична топлина в индустрията в света в края на 2020 г. е около 891, с обща инсталирана колекторна площ от 1,13 млн. кв. м. Интегрирането на соларни технологии в една индустриална процесна система изисква комбинирането на няколко елемента – колектори, системи за съхранение на топлина, топлообменници, тръбопроводи и вентили Сред първичните критерии за избор на соларен колектор са средната му работна температура, оптичната ефективност, общият коефициент на топлообмен и др. онятието технологична топлина се отнася до топлинната енергия, използвана за преработката или подготовката на вещества с цел производство на продукти. Понастоящем най-широко прилаганите източници на топлинна енергия в индустрията са изкопаемите горива. Два огромни проблема обаче са свързани с конвенционалните индустриални процеси, базирани на изкопаеми горива – глобалното затопляне и ограничените ресурси. Предвид тези ефекти на конвенционалните енергийни източници върху околната среда, вече има нарастваща тенденция за внедряване на възобновяема енергия в индустриалните процесни системи. Според доклад на Solar Heat Worldwide общият брой на проектите за соларна технологична топлина в индустрията в света в края на 2020 г. е около 891, с обща инсталирана колекторна площ от 1,13 млн. кв. м. В индустрията топлината се използва основно за три цели – Соларни системи за технологична топлина П технологично подгряване/отопление на помещения, генериране на пара/гореща вода и производство на продукти. Сред главните приложения са нагряване/охлаждане, боядисване, сушене, готвене и др. Според Щатската администрация за енергийна информация около 54% от доставяната енергия в света се използва в индустрията. Близо 66,66% от необходимата промишлена енергия е топлинна, а 75% от изискваната топлинна енергия е предназначена за процеси с температури под 400°C. По данни на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) около 60% от топлинните потребности за индустриални цели са под 250°C, което означава, че тези нужди могат лесно да бъдат посрещнати чрез соларна топлинна енергия. В зависимост от географските и икономическите условия в една
10 брой 4/2023 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ ВЕИ енергетика държава, соларна топлинна енергия може да бъде доставяна под формата на гореща вода, горещ въздух или пара с температури до 400°C. Например, конвенционалните пластинчати или вакуумно-тръбни колектори могат лесно да осигурят температури под 100°C, а модифицираните колектори със свръхвисок вакуум и концентратори могат да предоставят температури около 200°C. Типовете процеси също играят важна роля при избора на соларни колектори и интегрирането на соларни решения в конвенционални системи. Видове колектори Интегрирането на соларни технологии в една индустриална процесна система изисква комбинирането на няколко елемента – колектори (соларни термални, фотоволтаични или хибридни), системи за съхранение на топлина, топлообменници, тръбопроводи и вентили, които да свържат всички тези компоненти. В една соларна система колекторът играе главна роля за улавянето на слънчевата радиация и преобразуването й в използваема форма на енергия като топлина или електроенергия, или и двете при хибридни системи. Соларният колектор действа като топлообменник като пренася топлинната енергия от падащата слънчева радиация към работен флуид. Поради широкия диапазон на работни температури, почти всеки вид соларни термални колектори може да бъде използван в индустриални системи за технологична топлина. Пластинчатите колектори са най-простият вариант на соларни термапни колектори. Основните им компоненти са поглъщащата пластина и алуминиевите/медни тръби, съдържащи работния флуид. Абсорберната пластина може да бъде метална (мед, алуминий) или пластмасова. Топлопреносният флуид може да бъде както въздух, така и вода. Тръбите са или заварени, или вградени в пластината. Поради тази причина е необходима подходяща заваръчна технология, за да се реализира задоволителна ефективност на соларния колектор. В широк диапазон от индустриални сектори, като хранително-вкусовата, млекопреработвателната, хартиено-целулозната, химическата и текстилната промишленост, производството на напитки и пластмаси, за няколко процеса са необходими температури под 100°C. Пластинчатите соларни колектори са найдобрият избор за такива индустриални приложения. Основните им предимства са простата конструкция, дълготрайните характеристики, лесната поддръжка и ниската цена. Сред недостатъците им са липсата на проследяваща слънцето система и фактът, че при работни температури над 70°C ефективността на колектора намалява заради конвективни загуби на топлина. Вакуумно-тръбните соларни колектори се състоят от няколко концентрични стъклени тръби с вакуум между двата слоя. Външната повърхност на вътрешната тръба съдържа селективно покритие във вакуум. Всички стъклени тръби са свързани към основна тръба. Поради наличието на вакуум конвективните топлинни загуби са по-малки и покритието издържа дълго. Както пластинчатите колектори, вакуумно-тръбните могат да улавят и пряка, и разсеяна слънчева радиация. Поради вакуумната изолация и висококачественото повърхностно покритие обаче, ефективността на вакуумнотръбните колектори е по-висока, отколкото тази на пластинчатите. Друго тяхно преимущество е, че ефективността им е задоволителна дори в условия на облачно/студено време. Работната температура за вакуумно-тръбните соларни колектори варира от 50°C до 200°C. Както показва името им, концентриращите колектори концентрират слънчевата радиация. Те се състоят основно от концентратор и приемник. Функцията на приемника е да преобразува падащия слънчев лъч в топлинна енергия, докато концентраторът насочва лъча към приемника. Тези колектори обикновено се нуждаят от система за проследяване на слънцето. Постижимият температурен обхват на един концентриращ колектор е от 150°C до 400°C. За да се постигне оптимален резултат от интегрирането на соларна термална система в индустрията, е необходимо да бъдат отчетени няколко фактора. Сред първичните критерии са средната работна температура на соларния колектор, оптичната ефективност и общият коефициент на топлообмен, общото количество слънчева радиация на площадката на завода, разходите и наличието на пространство и възможност за инсталиране на покрив. Основни конфигурации Един от най-съществените аспекти за внедряването на соларни
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 4/2023 11
12 брой 4/2023 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ ВЕИ енергетика технологии в системите технологична топлина е концепцията за интегриране. Соларните системи за горещ въздух могат да отговорят на изискванията за процесна топлина в индустрията. Сред примерите са сушене на хранителни продукти, предотвратяване на развалянето на храни, поддържане и повишаване на качеството на продукта, улесняване на транспортирането на хранителни продукти. Системите за горещ въздух могат да бъдат директни или индиректни. Директните системи за горещ въздух имат много проста конфигурация със соларен колектор за подгряване на въздуха и помпа за пренос на горещия въздух до процеса. Спомагателен нагревател може да се използва, ако температурата на горещия въздух не отговаря на изискванията на процеса. При индиректна система за горещ въздух топлинната енергия се предоставя на въздуха чрез топлообменник. Соларните системи за гореща вода също могат да бъдат директни или индиректни. При директните системи за гореща вода работният флуид е технологичната вода, преминаваща през соларния колектор. Те могат да бъдат със или без система за съхранение. Индиректните соларни системи за гореща вода се състоят от колектор, два контура с флуид и топлообменник. При тях обикновено се използва разтвор на антифриз или масло за защита от замръзване Една индиректна система за генериране на пара обикновено се състои от колекторен контур с топлопреносен флуид за получаването на топлинна енергия, която се пренася чрез топлообменник към друг флуид (нормално вода или въздух), за да се произведе пара/ горещ въздух/гореща вода под налягане спрямо изискванията на индустриалния процес. При директните парогенераторни системи се изключва употребата на тгоплообменник. Приложения Хранително-вкусовата индустрия е най-важният сектор за интегриране на соларни технологии в нискотемпературни процеси (<150°C). Общо производството на храни и напитки държи дял от 47% от инсталираните в глобален мащаб соларни термални проекти. В земеделския сектор соларната технологична топлина набира потенциал за отопление на парници и съхранение на плодове и зеленчуци. Най-разпространените процеси в хранително-вкусовата промишленост включват общо технологично подгряване, пастьоризация, почистване, готвене, отопление на помещения и сушене. Интегрирането на соларна технологична топлина в текстилната и кожарската индустрия е относително ново. Инсталираният капацитет в този сектор е 26 MWth, което представлява 5% от глобалния инсталиран термален капацитет за интегриране на соларна топлинна енергия. Сред характерните процеси са избелването и технологичното подгряване. Минната индустрия е друг доминиращ сектор по отношение на интегрирането на соларна топлина и има най-високия дял на инсталиран термален капацитет (78%). Основните дейности, при които може да се ползва соларна топлинна енергия, включват почистване, екстракция и технологично подгряване.
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 4/2023 13 електроенергетика Редица работни среди и приложения в съвременната индустрия, и по-специално в производството, се характеризират с екстремно високи температури Това поставя сериозно предизвикателство пред електрическите кабели, които е задължително да разполагат със специална защита срещу прекомерно нагряване Системите със силиконов външен слой или такъв от омрежен полиолефин осигуряват подходяща комбинация от топлоустойчивост и добри електрични и механични свойства едица работни среди и приложения в съвременната индустрия, и поспециално в производството, се характеризират с екстремно високи температури от порядъка на над 100 – 150°C до пикови стойности от повече от 1500°C. Това поставя сериозно предизвикателство пред електрическите и комуникационни кабели, които е задължително да разполагат със специална защита срещу прекомерно нагряване. Използването на конвенционални кабели в прекалено горещи зони може да доведе до стопяване на обвивката и оголване на проводниците, което води до сериозни рискове за безопасността на персонала и материалните активи, включително от възпламеняване и пожар, късо съединение и др. Кабелни системи в специално топлоустойчиво изпълнение се използват например в електроинсталациите на обекти и технологични системи, в които се използва леярска, ковашка и термоформовъчна техника, промишлени фурни, пещи, Топлоустойчиви кабели за производствена среда сушилни и друго оборудване за термична обработка, отоплителни уреди, фотоволтаични и газови електроцентрали, роботизирани и конвенционални заваръчни системи, отсеците на двигателите в превозни, транспортни средства, машини и др. Високотемпературни зони типично са характерни за стоманопроизводството, авио- и корабостроенето, циментовите, стъкларските и керамичните заводи, АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ съоръжения и др. Често топлоустойчивите кабели е необходимо да разполагат и с други специални характеристики, като гъвкавост, негоримост, висока механична издръжливост (на износване) и химическа устойчивост, които позволяват безпроблемното им приложение в агресивни производствени среди. На пазара се предлага богато разнообразие от варианти с различен температурен работен диапазон и номинално напрежение, разнообразни по материал, дебелина и характеристики предпазни обвивки, едно- и многожилни версии, модели с различни сечения и радиус на огъР
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=