www.energy-review.bg ЦЕНА 12.00 ЛВ / 6.13 ® ISSN: 1314-0671 БРОЙ 1, МАРТ 2026 ИНДУСТРИАЛНИ СИСТЕМИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ ОПТИМИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕТО В ЦЕНТРОВЕ ЗА ДАННИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ИНСПЕКЦИЯ И ПОДДРЪЖКА НА ГАЗОПРОВОДИ КАБЕЛИ ЗА ИНДУСТРИАЛНИ МРЕЖИ ХИБРИДЕН САМОЛЕТЕН ДВИГАТЕЛ МОЖЕ ЗНАЧИТЕЛНО ДА РЕДУЦИРА ЕМИСИИТЕ ОТ АВИАЦИЯТА КОМБИНИРАНЕТО НА ОФШОРНИ ВЕТРОГЕНЕРАТОРИ С ДРУГИ ВЕИ ПОВИШАВА ДОБИВА НА ЕНЕРГИЯ СЪС 70%
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 1/2026 1
2 брой 1/2026 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ в броя www.energy-review.bg ® март 2026 Теодора Иванова % (02) 818 3818 dora@tllmedia.bg Любен Георгиев % (02) 818 3808 lubo@tllmedia.bg бул. "Акад. Иван Ев. Гешов" 104, офис 9 1612 София, тел.: (02) 818 3838 office@tllmedia.bg www.tllmedia.bg Действителни собственици на Ти Ел Ел Медиа ООД са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев Ти Ел Ел Медиа ООД © Всички права запазени. Всички права върху графичното оформление и дизайн, статиите и използваните изображения, текстове и снимки, публикувани в изданието са обект на закрила по действащия Закон за авторското право и сродните му права. Нерегламентираното и ненадлежно документирано използване нарушава законите и правата на авторите им. Издателят не носи отговорност за съдържанието на публикуваните реклами, рекламни карета, рекламни публикации, фирмени и платени статии. Правата на всички споменати търговски марки, регистрирани търговски марки, запазени марки и т.н. принадлежат на съответните им собственици. издатели reklama@tllmedia.bg Петя Найденова Гергана Николова Елена Димитрова Мария Кояджикова % (02) 818 3810 0888 414 831 % (02) 818 3813 0888 395 928 % (02) 818 3815 0888 335 882 % (02) 818 3813 0889 256 232 реклама издава Ти Ел Ел Медиа ООД ® ISSN: 1314-0671 Диляна Йорданова отговорен редактор % (02) 818 3823 Пепа Петрунова % (02) 818 3822 editors@tllmedia.bg редактори Теодора Бахарова Гергана Николова % (02) 818 3830 prepress@tllmedia.bg дизайн Заряна Маркова % (02)8183811 abonament@tllmedia.bg секретар Татяна Тодорова % (02)8183844 t.todorova@tllmedia.bg администрация 3 Накратко 8 Индустриални системи за съхранение на енергия 15 Оптимизиране на енергопотреблението в центрове за данни 21 Технологии за инспекция и поддръжка на газопроводи 26 Кабели за индустриални мрежи 31 Хибриден самолетен двигател може значително да редуцира емисиите от авиацията 32 Комбинирането на офшорни ветрогенератори с други ВЕИ повишава добива на енергия със 70%
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 1/2026 3 накратко Нов филиал на МГУ в Бургас ще обучава кадри за нефтения и газовия сектор Споразумение за разкриване на филиал на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ в гр. Бургас бе подписано от кмета на морската община Димитър Николов и ректора на висшето учебно заведение проф. Ивайло Копрев. Предстои документите за новия филиал да бъдат подадени за акредитация. Двете страни очакват още през следващата академична година в Бургас да се обучават специалисти за нуждите на нефтено-газовия сектор. За целта ще стартира обучение по две ключови специалности – „Газова, горивна и пречиствателна техника и технологии“ и „Сондиране, добив и транспорт на нефт и газ“, разкриват от Община Бургас. Програмите не се припокриват с тези на останалите университети в града и са изцяло нови за местните кандидат-студенти. Специалностите ще подготвят инженери и специалисти за енергетиката и индустрията в отговор на нарастващите потребности на двата сектора от висококвалифицирана работна сила. „През втората академична година ще бъде разкрита и специалност „Подземно строителство“, която ще подготвя кадри, необходими при проектирането, изграждането и поддръжката на подземни рудници, тунели, хидро- и енергосъоръжения, а също така и при укрепването на свлачища“, допълват от общината. Енерго-Про финансира изграждането на нова лаборатория в ТУ – Варна Технически университет – Варна и Енерго-Про официално обявиха изграждането на „Лаборатория Енерго-Про“, която ще осигури на студентите, обучаващи се в специалностите в Електротехническия факултет на висшето учебно заведение, възможности за практическа дейност, работа с модерна техника и участие в иновативни проекти, съобразени с реалните нужди на енергийния сектор. Инвестицията в новата учебно-изследователска база надхвърля 100 000 евро. Лабораторията е оборудвана с модерна техника и съвременни учебни решения, които ще бъдат интегрирани в учебния процес, научноизследователската дейност и работата по студентски проекти. Предвижда се учебното пространство да бъде използвано и за обществени инициативи, включително дни на отворените врати, демонстрации и събития за популяризиране на научни и студентски постижения. С изграждането на лабораторията ТУ – Варна разширява възможностите за практическо обучение и засилва връзката между академичното образование и реалните потребности на енергийния сектор, посочват от висшето учебно заведение. По време на официалната церемония беше подписано и рамково споразумение за сътрудничество между ТУ – Варна и Енерго-Про. Под документа подписите си поставиха ректорът на университета проф. д-р Драгомир Пламенов и изпълнителните директори на Енерго-Про Пламен Стефанов и Радослав Иванов.
4 брой 1/2026 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ накратко Amper 2026 показва новостите в електроинженерството от 17 до 19 март През 2026 г. международното изложение Amper навлиза в нова фаза, която се характеризира не само със значителни промени в програмата, но и с привличането на нови и завръщането на някои големи изложители, и от 17 до 19 март в Бърно ще покаже най-важните новости в сферата на електроинженерството, електрониката и енергетиката, обявиха организаторите от BVV Trade Fairs Brno. „Изключително доволни сме от интереса, демонстриран от големи марки, което потвърждава, че посоката, която поехме и в която искаме да се движи изложението, е правилната. Това е ясен сигнал, че Amper има потенциала да расте и амбицията да се превърне в ключово събитие за целия пазар“, коментира Лукаш Хелан, главен търговски директор на BVV Trade Fairs Brno. Сред големите изложители на Amper през тази година ще бъдат ABB, Rittal и Eplan, които за последен път участват през 2022 г. След едногодишно отсъствие се завръщат Balluf и Turck. Участието си в тазгодишното издание са потвърдили още BD Sensors, Bibus, Enika.cz, Euchner electric, Gentec CHP, Harting, Hennlich, Knipex, Lin-Tech, Obo Bettermann, Ohla ZS, Orbit Merret, PBT Roznov p. R., Tedom, WEG и Wiha. След дългогодишно отсъствие се завръщат и DCK Holoubkov Bohemia, El-Insta Energo, Minalox и Trafo CZ. България е сред европейските лидери в батерийното съхранение на енергия България заема престижната трета позиция сред страните в Европейския съюз по новоинсталиран капацитет за съхранение на енергия чрез батерийни системи (BESS) през 2025 г., съобщиха от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ). От браншовата организация цитират данни от последния годишен доклад за пазара на съхранение на енергия в ЕС, публикуван от европейската соларна асоциация SolarPower Europe. „България се превръща в един от най-бързо растящите пазари в Европа. Само за една година страната реализира ръст, надхвърлящ 1100%. От около 200 MWh инсталиран капацитет през 2024 г. България достигна близо 2500 MWh към края на 2025 г. Очакванията са още през настоящата година капацитетът да бъде увеличен четири до пет пъти, като в момента в страната се изграждат над 10 000 MWh батерии, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)“, коментират от българската асоциация. Според експертите от АПСТЕ това динамично локално развитие у нас се случва на фона на рекордна година за целия Европейски съюз, в която са инсталирани повече от 27 GWh нови батерии – 45% повече спрямо предходната година. Страната ни заема трето място след Германия и Италия, а пазарният й дял през 2025 г. е 9%. Булгартрансгаз стартира първи водороден проект у нас с над 4,5 млн. евро по МСЕ Проектът на Булгартрансгаз за изграждане на водородна инфраструктура в България е одобрен от Европейската комисия (ЕК) за финансиране с 4,56 млн. евро по линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ, CEF), съобщиха от дружеството. Проектът е със статут на такъв от общ интерес за ЕС. Той е една от двете инициативи с българско участие сред 14-те одобрени трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които ще получат безвъзмездни средства под формата на грантове в общ размер на близо 650 млн. евро. Проектът на Булгартрансгаз е първи етап от развитието на български „водороден гръбнак“ и е ключов елемент от Югоизточния европейски водороден коридор, свързващ Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия и Германия. Предвижда се изграждане на водородно трасе с дължина около 250 km между София и българо-гръцката граница при Кулата, както и на 2 нови компресорни станции и прилежащите им съоръжения. „В настоящата покана за предложения проектът на Булгартрансгаз е единствената инвестиция в областта на водорода в Източна Европа, която е одобрена“, изтъкват от дружеството. От там добавят, че в рамките на инициативата са планирани още предпроектно проучване, устройствено планиране, провеждане на екологични процедури, археологически проучвания и инвестиционно проектиране на фаза технически проект.
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 1/2026 5 накратко Близо 50% от използваната в ЕС електроенергия през 2024 г. е от ВЕИ Възобновяемите източници достигат дял от 47,5% в брутното потребление на електроенергия в страните от ЕС през 2024 г., показва най-скорошната справка на Евростат. Данните сочат ръст с 2,1 процентни пункта спрямо предходната година и близо трикратно увеличение (с над 30 на сто) от първата година на отчитане – 2004 г., когато делът на ВЕИ в потреблението на електричество е бил 15,9%. В средата на периода, 2014 г., регистрираният дял е 28,6%. Вятърната (с 38%) и хидроенергията (с 26,4%) заедно са допринесли за почти две трети от общото електричество, произведено от ВЕИ през 2024 г., информират още от статистическата служба. На трето място се нарежда соларната енергия – с 23,4 на сто. Твърдите биогорива са с дял от 5,8 процента, а категорията „други ВЕИ“ допринася с още 6,4 на сто. Запазва се тенденцията слънчевата енергия да е източникът с най-бързо растящ дял – през 2008 г. той е бил едва 1% от общото количество използвана електроенергия в ЕС (7,4 TWh), а към 2024 г. достига 304 TWh, отбелязват от Евростат. Друга интересна статистика сочи, че делът на ВЕИ в брутното енергийно потребление на ЕС през 2024 г. (25,2%) е почти три пъти по-висок от този през 2004 г. (9,6%). Нов вятърен пакт мобилизира 1 трилион евро за офшорни проекти в Европа Широк тристранен пакт за нови вятърни проекти в Северно море с потенциал да мобилизира 1 трилион евро инвестиции беше сключен по време на среща на върха на държавите от региона в Хамбург. Участниците декларираха амбицията си да изградят общо 300 GW офшорни мощности до 2050 г. В събитието „North Sea Summit“ се включиха седем държавни и правителствени ръководители и министрите на енергетиката на 9-те страни от зоната (Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство), за да ускорят развитието на офшорната вятърна енергия. Заедно с представители на сектора и оператори на преносни системи те подписаха ключовия документ, чрез който правителствата се ангажират да изграждат 15 GW нови офшорни мощности всяка година в периода от 2031 до 2040 г., както и да намалят риска в инвестиционния процес. „В замяна индустрията обещава намаляване на разходите, над 90 хил. допълнителни работни места и генериране на икономическа активност в размер на 1 трилион евро. С инвестиционния пакт Европа планира мащабно разгръщане на офшорната вятърна енергия, необходимо за постигане на целите за енергийна сигурност и конкурентоспособност“, разкриха от европейската ветроенергийна асоциация WindEurope. "Електроиндустрия 2026" поставя на дневен ред важните теми за сектора през април в София На 23 април 2026 г. от 9:30 ч. в зала „Шекспир“ в Гранд хотел Милениум София ще се проведе третото издание на бизнес форума „Електроиндустрия 2026“. Организатори са Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). TLL Media отново е медиен партньор на събитието. „Електроиндустрия 2026“ е най-големият бизнес форум в областта на електротехническата и електронната индустрия в България и предлага платформа за диалог в процеса на трансформация на индустрията и развитието на индустриалното общество в страната. Събитието предоставя възможности за установяване на бизнес контакти и изграждане на партньорства, представяне на нови технологични решения, обмяна на опит с представители на водещи български и чуждестранни компании, посочват от БАСЕЛ. Акценти в програмата са тенденциите и предизвикателствата пред българската електроиндустрия, наред с теми, свързани с енергийната ефективност, батерийните системи за съхранение на енергия, приложенията на изкуствения интелект в индустрията и добрите международни практики. Тази година с презентации ще се включат 12 лектори. Организаторите очакват близо 250 участници от всички сегменти на електроиндустрията.
6 брой 1/2026 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ фирмена публикация GES Energy отбеляза 15 години от основаването си. Как се разви портфолиото на компанията през този период? Христо Христов: През 2010 г. създадохме GES Energy с ясната идея да изграждаме не просто проекти, а завършени и работещи решения в сферата на възобновяемите енергийни източници. За нас всяка идея започва като разговор с клиента и се развива в реален актив - от първите предпроектни проучвания и инженеринг, през координацията с всички институции, до изграждането, експлоатацията и дългосрочната поддръжка на всеки проект. GES Energy разполага с няколко екипа на терен в Северозападна и Югоизточна България, както и със собствен диспечерски център, които са на разположение 24/7. Тодор Маджаров: През 2020 г. компанията разшири обхвата на услугите си чрез въвеждане на лизингово финансиране за частни клиенти и създаване на собствен търговец на електроенергия, с което затвори пълната верига на услугите. През последните 15 години успяхме значително да разширим портфолиото си, като добавихме проекти в областта на сградното и инфраструктурното строителство, водноелектрическите централи, зарядните станции за електромобили и индустриалните системи за съхранение на енергия. Към момента GES Energy има реализирани над 110 MWp фотоволтаични мощности и проектирани над 1 GWp фотоволтаични електроцентрали, както и 1,3 GWh системи за съхранение на енергия. Каква роля ще има батерийното съхранение за бъдещото развитие на енергийния сектор в България? Христо Христов: Батерийното съхранение ще има ключова роля за стабилизирането и развитието на българската енергийна система. С нарастващия дял на ВЕИ, особено на фотоволтаичните мощности, необходимостта от гъвкавост, балансиране и управление на пиковите натоварвания става все по-осезаема. BESS решенията позволяват оптимизиране на собственото потребление, намаляване на натоварването на мрежата, участие в бъдещи балансиращи и пазарни механизми, както и повишаване на енергийната сигурност. В динамичната енергийна среда на днешния ден, гъвкавостта и техническата компетентност са ключови. Заедно с колегите продължаваме да изграждаме решения, които имат измерим принос за стабилността и устойчивостта на енергийната система. Изграждаме решения с измерим принос за стабилността и устойчивостта на енергийната система Какъв е подходът на GES Energy при реализацията на инвестиции в локални системи за съхранение на енергия (ЛССЕ)? Петър Вучев: Подходът на GES Energy при реализацията на ЛССЕ инвестиции се основава преди всичко на опита и експертизата на нашия екип, които сме изграждали последователно през годините. Уповавайки се на този опит и експертен екип, продължаваме да развиваме иновативни проекти, които подпомагат енергийната независимост и ускоряват енергийния преход в България. Всяка система се проектира индивидуално, като стъпваме както на задълбочени технически и икономически анализи, така и на практическите уроци от реално реализирани проекти. За нас технологиите и моделите са важни, но водещо остава инженерното решение, зад което стои екипът ни. Именно този подход ни позволява да реализираме цялостни и устойчиви ЛССЕ решения - от първоначалната концепция до дългосрочната експлоатация. Какъв е профилът на клиентите на GES Energy в областта на ВЕИ? Тодор Маджаров: Клиентите на GES Energy са частни и корпоративни инвеститори, както и индустриални потребители, за които компанията проектира и изгражда покривни, наземни и хибридни фотоволтаични електроцентрали, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско и средно напрежение, включително обекти с инсталирана мощност до 10 MW, в пълно съответствие с действащите мрежови и технически изисквания. Паралелно с това GES Energy реализира и мащабни системи за съхранение на енергия без ограничения по отношение на конфигурация и капацитет, интегрирани с EMS и SCADA платформи и оптимизирани за приложения като енергиен арбитраж, управление на натоварването и балансиране на електроенергийната мрежа. Вярвам, че устойчивият ни успех се дължи на екипа зад всеки проект - екип, който през последните няколко години изгради задълбочена експертиза и е подготвен да посрещне нови предизвикателства. GES Energy: Христо Христов, изпълнителен директор, Тодор Маджаров, председател на съвета на директорите, и Петър Вучев, директор Бизнес развитие, пред сп. Енерджи ревю
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 1/2026 7
8 брой 1/2026 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ Системите за съхранение на енергия осигуряват широк спектър от нови възможности за промишлените предприятия Те позволяват оптимизиране на разходите, гарантиране на сигурно и непрекъсваемо захранване и по-широка интеграция на ВЕИ с цел намаляване на въглеродния отпечатък В индустрията се използва разнообразен набор от технологии за съхранение, включително батерийни, термални, механични, водородни и др. ВЕИ енергетика истемите за съхранение на енергия (ESS) осигуряват широк спектър от нови възможности за промишлените предприятия. Те им позволяват значително да оптимизират разходите си, да гарантират сигурно и непрекъсваемо захранване за критични услуги и приложения и по-широко да интегрират възобновяеми източници, за да намалят въглеродния си отпечатък. Индустриалните решения за съхранение на енергия дават оптимална гъвкавост и стабилност на промишлени компании и обекти, центрове за данни и ВЕИ комплекси. Те са подходящи както за мрежово свързани сценарии, така и за изолирани и отдалечени съоръжения. В индустрията се използва разнообразен набор от технологии за съхранение, включително батерийни, термални, механични, водородИндустриални системи за съхранение на енергия ни и др. Глобалният пазар на промишлени системи се равнява на 8,2 млрд. щатски долара през 2025 г., като очакванията са сегментът експоненциално да нараства в следващото десетилетие и да достигне близо 56 млрд. долара през 2035 г. Същност, функции и типични сценарии на приложение Индустриалните системи за съхранение на енергия (IESS) са специално проектирани решения, които събират произведената електроенергия, съхраняват я в определена форма и осигуряват възможност тя да бъде използвана на покъсен етап с цел реализиране на конкретни ползи. Примери са подаване на излишъците към мрежата или търговия с енергия, оптимизиране на собственото потребление, осигуряване на резервно или непрекъсваемо захранване при аварии или временно отпадане на основното, стабилно потребление при ниски моментни добиви и т. н. Ядрото от функции на IESS системите най-често включва възможности за намаляване на пиковото потребление и свързаните разходи, резервно захранване, управление на тарифите, оптимизация на енергийни профили, изглаждане на колебанията при ВЕИ производство, повишаване на предвидимостта, стабилизиране на честотата и др. Когато тези решения са активен мрежов участник, те могат да се използват за балансиране, регулиране и други системни услуги. В редица промишлени сценарии са особено полезни функциите за използване на евтина енергия в различни времеви прозорци (т. нар. енергиен арбитраж), както и за стабилизиране на захранването по напрежение и качество на мощността – например при чувствително оборудване. С
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 1/2026 9 ВЕИ енергетика Ключова функция при някои IESS системи е възможността захранването на даден обект да бъде възстановено след пълен срив. Все повече предприятия ценят и функциите за поддръжка на микромрежи, свързани с управление на автономни или хибридни енергийни системи. В мрежово свързани приложения решенията за съхранение на енергия осигуряват надеждно резервно захранване и стабилизират доставките, като намаляват рисковете от скъпи и продължителни престои и повишават цялостната енергийна сигурност и устойчивост на предприятията. IESS системите помагат на бизнеса да оптимизира енергийните си разходи чрез намаляване на пиковото потребление и изместване на натоварванията, гарантират високо качество на захранването за високотехнологичното оборудване и позволяват поширока интеграция например на соларни инсталации и вятърни турбини. В отдалечени райони извън мрежата индустриалните ESS платформи изпълняват дори още постратегическа роля. В комбинация с възобновяеми източници и конвенционални генератори те балансират променливите товари, намаляват потреблението на гориво и позволяват енергийно автономни операции. Това ги прави особено полезни например в мини, инфраструктурни съоръжения и изолирани промишлени обекти. Компоненти При индустриалните решения за съхранение на енергия се наблюдава огромно разнообразие по отношение на технологията, конструкцията и компонентите. Тук ще разгледаме основното ядро от елементи и подсистеми, ключови при повечето популярни типове IESS системи в практиката. Всяко подобно решение следва да разполага със съответната среда или носител за съхранение. Такива може да са батерийни модули, резервоари с течен електролит или вода, механични, гравитационни системи или термални среди, които складират енергията под формата на топлина или студ. IESS решенията обикновено са оборудвани със система за преобразуване на мощността (PCS), състояща се от инвертори и конвертори. Те се грижат за преобразуване на променлив/постоянен ток, синхронизация на мрежата, автономна работа, управление на реактивната мощност и защита.
10 брой 1/2026 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ ВЕИ енергетика Друг важен компонент е системата за енергиен мениджмънт (EMS), която осигурява оптимизация на по-високо ниво чрез планиране и управление на това кога, колко и с каква мощност даден ресурс подава или приема енергия. EMS платформата намалява натоварването в пиковите часове, управлява участието на пазара и интеграцията със сградните и SCADA системи. Голяма част от индустриалните решения, базирани на батерийно съхранение, разполагат и със система за батериен мениджмънт (BMS). Тя осъществява мониторинг на напрежението, температурата и състоянието на заряд на отделните клетки, налага ограничения, балансира зареждането и разреждането и предпазва от опасни условия. Ключов компонент са и решенията за топлинен мениджмънт – технологии и принципи в дизайна за активно въздушно или течно охлаждане и вентилация, както и платформи за топлинен мониторинг, които гарантират, че IESS системата функционира при оптимални и безопасни температури и условия. Критичен елемент са и решенията за пожарозащита. Те обхващат системи за детекция и ограничаване на рискове от възпламеняване чрез различни технологии – мултисензорни системи, водна мъгла, газове или аерозоли. Препоръчително е защитата да е на няколко отделни нива и да се комбинира с надеждна изолация, вентилация и охлаждане. Последни по ред, но не и по значимост, ще споменем и компонентите за електрически баланс на инсталацията (E-BoP) – разпределителни устройства, трансформатори, защитни релета, измервателни уреди, окабеляване, заземителни системи и разединители, които формират електроинсталацията на IESS системата. Съществени стандарти в тази област са: IEC 62619, който въвежда ключови изисквания за безопасност на индустриални литиево-йонни батерии, и IEEE 1547 – за присъединяване на разпределени енергийни ресурси към електроенергийната мрежа. Капацитет Типичният капацитет на индустриалните системи варира в широки граници в зависимост от приложението. Можем да ги поделим основно в няколко по-големи групи. Първата е на малките промишлени системи – с капацитет за съхранение в диапазона от около 100 kWh до 1 MWh. Такива се използват в малки индустриални и логистични обекти. Характерни функции са намаляване на пиковото натоварване, стабилизиране на напрежението и резервно/непрекъсваемо захранване (UPS). По конструкция тези системи обикновено са базирани в шкафове/стелажи или доставяни в компактни контейнери. IESS платформите от среден индустриален клас типично попадат в диапазон на капацитета от 1 до 10 MWh. Използват се предимно в комбинация с инсталации за производство на електроенергия от ВЕИ или когенерация, като са локално ситуирани във фабрики или други промишлени обекти. Сред основните им функции са балансиране на натоварването и управление на тарифите. Те осигуряват непрекъсваемо захранване за критични процеси и приложения при риск от мрежови смущения. В третата група – от 10 до над 100 MWh, попадат
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ l брой 1/2026 11 ВЕИ енергетика големите ESS системи за мащабни индустриални и инфраструктурни приложения. Такива се използват в минното дело и рудодобива, тежката промишленост, както и в хибридни микромрежи. Отличен избор са за off-grid сценарии, в съчетание с ВЕИ мощности и генератори. Решенията от този клас обикновено са участници в мрежовите услуги и на енергийните пазари. Индустриалните системи в диапазона 1 – 20 MWh предлагат практичен баланс между капиталови разходи, оперативна гъвкавост и възвръщаемост на инвестицията. Ключов параметър при IESS решенията е и инсталираната (максималната активна) мощност в мегавати. За стандартни промишлени приложения типично се използват платформи от порядъка на 0,5 – 5 MW, докато в големи производствени, промишлени или инфраструктурни обекти се залага на системи над 10 MW. Важни фактори при избора на конкретно решение са още заложеният експлоатационен живот (в брой цикли на зареждане и разреждане) и дълбочината на разряд (DoD). В зависимост от условията на работа, е ключово да се подберат и правилната степен на защита – IP (срещу навлизане на прах и влага), срещу вибрации и сеизмична активност, а ако е приложимо – и срещу ветрови натоварвания. Основни типове IESS системи и бъдещи тенденции Що се отнася до технологията на съхранение, найпопулярни в индустрията безспорно са батерийните системи (BESS). По химичен състав преобладават литието-йонните (NMC, NCA, LFP), натриево-йонните и усъвършенстваните поточни батерии, които могат да обезпечават захранването в рамките на дълги периоди. BESS платформите осигуряват бърз отговор на нуждата от резервно или непрекъсваемо захранване, висока ефективност и модулна мащабируемост. Често срещано решение са т. нар. контейнеризирани решения, които се помещават в стандартни по размер контейнери и позволяват бързо и лесно внедряване. Поточните (redox flow) батерии за съхранение на енергия в течни електролити се характеризират с конструкция, в която енергийната и мощностната секция са отделни една от друга. Капацитетът се
12 брой 1/2026 l ЕНЕРДЖИ РЕВЮ ВЕИ енергетика определя основно от обема на резервоарите, а мощността – от размера на електрохимичния модул или пакет, съставен от отделни клетки. Това позволява сравнително лесно мащабиране. Батериите от този тип са атрактивни за приложения, в които химическата стабилност е приоритет, а изискванията са за много часове наличност на захранването. Интерес в сферата на съхранението на енергия в индустриален мащаб предизвикват и помпеноакумулиращите водноелектрически централи, системите за индиректно механично съхранение със сгъстен въздух, решенията с въртящи се маховици, както и иновативните гравитационни системи. Важен сегмент от пазара са индустриалните решения за термално съхранение на енергия под формата на топлина или студ – в разтопени соли или охладена вода, за да я използват директно или да я преобразуват в електричество за захранване на промишлени процеси.- Съхранението се обвързва все потясно и с бързо развиващата се водородна икономика. Ключов сценарий включва производство на електроенергия от вятърни и соларни източници в индустриални обекти и преобразуване на неизползваните излишъци в зелен водород чрез електролиза. Той може да бъде използван в т. нар. Power-to-X концепции – за обратно генериране на електроенергия, като гориво или като суровина за химическата индустрия. Водородът допълва сегмента на IESS системите, осигурявайки възможности за дългосрочно съхранение, значително надхвърлящо часовия диапазон. Експертите очакват секторът да продължи бурното си технологично развитие и през следващите десетилетия. Сред ключовите иновации, които предстои да се разгръщат, са отдалеченият мониторинг, интеграцията между EMS, SCADA и BMS платформите (в сградната инфраструктура), прогнозната поддръжка, изкуственият интелект и машинното самообучение. Изследователските разработки все повече се насочват към методи и технологии за дългосрочно съхранение, а прогнозите са на пазара да доминират стандартизираните модулни конструкции. Нараства важността на рециклираните батерии и кръговите модели с оглед на все по-отчетливия глобален стремеж към устойчивост. По отношение на гъвкавостта, анализаторите считат, че все поголяма популярност в индустрията ще добиват хибридните ESS системи, комбиниращи батерийни модули, водород и термално съхранение.
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=