www.energy-review.bg ЦЕНА 12.00 ЛВ / 6.13 ® ISSN: 1314-0671 БРОЙ 3, ЮНИ 2026 ИНТЕРВЮ С ДИМИТЪР ИВАНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХЪБ ЗА ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА КОМУНАЛНИТЕ УСЛУГИ (UDIH) КОНКУРС ПО ВРЕМЕ НА EES EUROPE ТЪРСИ РЕШЕНИЯ ЗА ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ НА ЛУНАТА SOLARPOWER SUMMIT 2026 АКЦЕНТИРА ВЪРХУ ПРИОРИТЕТИТЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗЕЛЕН ВОДОРОД В СТОМАНОДОБИВА ИЗБОР НА ИНДУСТРИАЛНИ ТРАНСФОРМАТОРИ ИНДУСТРИАЛНИ СУШИЛНИ ПЪРВАТА В СВЕТА КВАНТОВА БАТЕРИЯ МОЖЕ ДА ПОЗВОЛИ УЛТРАБЪРЗО ЗАРЕЖДАНЕ
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ брой 3/2026 1 в броя www.energy-review.bg ® юни 2026 Теодора Иванова dora@tllmedia.bg Любен Георгиев lubo@tllmedia.bg Действителни собственици на Ти Ел Ел Медиа ООД са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев Ти Ел Ел Медиа ООД © Всички права запазени. Всички права върху графичното оформление и дизайн, статиите и използваните изображения, текстове и снимки, публикувани в изданието са обект на закрила по действащия Закон за авторското право и сродните му права. Нерегламентираното и ненадлежно документирано използване нарушава законите и правата на авторите им. Издателят не носи отговорност за съдържанието на публикуваните реклами, рекламни карета, рекламни публикации, фирмени и платени статии. Правата на всички споменати търговски марки, регистрирани търговски марки, запазени марки и т.н. принадлежат на съответните им собственици. издатели reklama@tllmedia.bg Петя Найденова Гергана Б. Николова Елена Димитрова Мария Кояджикова 0888 414 831 0888 395 928 0888 335 882 0889 256 232 реклама ® ISSN: 1314-0671 Диляна Йорданова отговорен редактор Пепа Петрунова редактор editors@tllmedia.bg редактори Татяна Тодорова 0887 306 841 t.todorova@tllmedia.bg администрация abonament@tllmedia.bg абонамент Гергана A. Николова prepress@tllmedia.bg дизайн бул. "Акад. Иван Ев. Гешов" 104, офис 9 1612 София, тел.:0887 306 841 office@tllmedia.bg www.tllmedia.bg издава Ти Ел Ел Медиа ООД 2 Накратко 5 Интервю с Димитър Иванов, председател на Хъб за дигитална трансформация на комуналните услуги (UDIH) 6 Конкурс по време на ees Europe търси решения за енергоснабдяване на Луната 7 SolarPower Summit 2026 акцентира върху приоритетите в европейската енергийна система 8 AI и IoT в енергийния мениджмънт 14 Използване на зелен водород в стоманодобива 20 Избор на индустриални трансформатори 25 Индустриални сушилни 30 Първата в света квантова батерия може да позволи ултрабързо зареждане 31 Иновативна технология позволява създаването на цветни мотиви върху PV модули 32 Ултратънка мембрана дава възможност за високоефективни горивни клетки
2 брой 3/2026 ЕНЕРДЖИ РЕВЮ накратко Microchip представи нов кварцов осцилатор в херметизиран корпус за батерийно захранвани високонадеждни приложения Microchip представи EX-423 Evacuated Miniature Crystal Oscillator (EMXO) – компактно, нискоенергийно решение за тактова синхронизация, предназначено за приложения, изискващи висока стабилност, точност и дългосрочна надеждност. Надграждайки портфолиото EX-421 на компанията, EX-423 осигурява високи радиочестотни характеристики в нископрофилен корпус с размери 13 x 13 mm за приложения с ограничено пространство и ниско енергопотребление. Приборът е проектиран за работа в тежки условия и е херметизиран под ултрависок вакуум, осигуряващ оптимална топлоизолация и подобряване на честотната стабилност. Кварцовият кристал използва четириточково закрепване за повишена удароустойчивост и намалена g-чувствителност, което го прави подходящ за GPS/GNSS проследяване, военни радиосистеми, медицински устройства, сеизмични системи тип Ocean Bottom Node (OBN), контролноизмервателна апаратура и сателитни комуникации. EX-423 съчетава свръхнисък фазов шум с прецизно регулиране на температурата, висока дългосрочна и краткосрочна честотна стабилност (Алънова вариация) и кратко време за термостабилизация. Работейки в стандартния честотен диапазон 10 – 20 MHz, приборът консумира 1 W по време на термостабилизация и едва 0,2 W при +25°C в установен режим, което спомага за удължаване живота на батерията, като същевременно поддържа чист и стабилен опорен сигнал при зададените работни условия. Официално откриха Националното хранилище за радиоактивни отпадъци Като едно от най-модерните в Европа беше определено нововъведеното в експлоатация Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО) по време на церемонията по официалното му откриване през април т. г. Високотехнологичното съоръжение за безопасно управление и съхранение на ниско- и средноактивни отпадъци е разположено на площадка „Радиана“ в близост до АЕЦ „Козлодуй“. Обектът е изграден с финансиране от Международен фонд „Козлодуй“ чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в размер на приблизително 76 млн. евро, както и с национално съфинансиране в размер на 34 млн. лв. Съоръжението ще разполага с общ капацитет от 66 стоманобетонни клетки и възможност за съхранение на близо 19 000 контейнера. Предвидено е хранилището да функционира в рамките на около 60 години, а контролът върху него да продължи още поне 300 години след това. Сградата разполага с два подвижни стоманени покрива с тегло около 650 тона всеки и дистанционно управлявана система за подреждане на контейнерите посредством 30-тонни мостови кранове. Специално изготвен 3D модел на съоръжението симулира оперативните дейности и ги оптимизира до минимално кратко време. От ДП РАО са разработили и системи за дистанционно управление и контрол с цел проследяване на функционалността в реално време. НЕК завърши текущата рехабилитация в ПАВЕЦ Чаира Националната електрическа компания (НЕК) съобщи, че успешно е завършила рехабилитацията на хидроагрегат №3 на ПАВЕЦ „Чаира“. След приключването на тази ключова фаза от възстановяването, най-голямата помпено-акумулираща централа на Балканския полуостров вече може ефективно да участва в електроенергийната система на страната с два хидроагрегата и мощност от 420 MW. За проекта е разработено и приложено иновативно инженерно решение за модификация на турбината на хидроагрегата, разкриват от НЕК. „Същото решение вече доказа своята ефективност и при възстановяването на хидроагрегат №2, който към момента има 3300 работни часа. Изпълнението на това решение отне 15 месеца интензивна работа и последователни съвместни действия на екипите на консорциума изпълнител и на служителите на НЕК. Приложеният подход за модификация и модернизация е истинска иновация в хидроенергетиката в световен план“, обясняват от дружеството. Поетапната рехабилитация на съоръжението продължава с ремонт на хидроагрегат №1, който се изпълнява от японската компания Toshiba, която е производител на оригиналното оборудване на централата. Очаква се дейностите по хидроагрегата да бъдат приключени през 2028 г.
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ брой 3/2026 3 накратко Дадоха старт на проекта ZAHYR за изграждане на първата водородна долина у нас На събитие в Тракийски университет – Стара Загора бе даден официален старт на международния проект ZAHYR, който има за цел изграждането на първата водородна долина в България. Мащабната инициатива ще се реализира в региона на Стара Загора, а основната й мисия е да развие устойчив модел за производство и приложение на чист водород като алтернатива на въглищната енергетика. Проектът на стойност близо 24 млн. евро се изпълнява от международен консорциум, координиран от австрийската Tertius. Като член на обединението, Тракийският университет е ангажиран с ключови дейности във връзка с производството на водород, индустриалните приложения и обучението. ZAHYR е сред одобрените проекти по програмата Horizon Europe Clean Hydrogen. Инициативата предвижда изграждане на интегрирана водородна екосистема – от производство и съхранение до транспорт и индустриална употреба, а очакваният капацитет е до 1650 kg водород дневно, посочват от университета. „С реализирането на проекта Старозагорски регион се позиционира като ключов център за енергийна трансформация и иновации в Югоизточна Европа, а Тракийски университет затвърждава ролята си на активен участник в развитието на устойчиви технологии и партньорства между наука, бизнес и публични институции“, коментират от висшето учебно заведение. БАПГ и Тракийският университет си партнират в газовите и водородните технологии Българска асоциация „Природен газ“ (БАПГ) и Тракийският университет – Стара Загора сключиха споразумение за стратегическо сътрудничество в областта на газовите и водородните технологии. Подписите си под документа положиха председателят на БАПГ Сашо Дончев и проф. Дария Владикова – изпълнителен директор на Центъра за върхови постижения по водородни технологии H2start, който се реализира съвместно от висшето учебно заведение и Българската асоциация за водород, горивни клетки и енергийни системи (BGH2A). Партньорството ще се фокусира върху различни специфични области, сред които са: смесване на природен газ и водород, водородна енергетика (в т. ч. горивни клетки и когенерационни системи), водородна икономика, прилагане на авангардни електрохимични методи за изследване на газове с геоложки и биологичен произход и др. По линия на сътрудничеството предстои да бъдат изградени седем модерни лаборатории, с акцент върху производството на горивни водородни клетки и електролизьори, разкри проф. Владикова. „Особен интерес за газовата индустрия представляват възможностите, които предоставя Центърът за тестване на различни газово-водородни смеси и преноса им по вече изградената газоразпределителна мрежа“, допълни изпълнителният директор на Български Газов Център проф. Мартин Бояджиев.
4 брой 3/2026 ЕНЕРДЖИ РЕВЮ накратко 2025 г. – рекордна за вятърната енергетика по света Като рекордна за вятърната енергетика в световен мащаб определя 2025 г. Международната агенция по енергетика (МАЕ) в най-скорошния си доклад Global Energy Review 2026. Основните изводи от публикацията във връзка с вятърната енергия обобщават от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА). Статистиките показват, че новите вятърни мощности по света през отминалата година са достигнали приблизително 160 GW, което представлява близо 40% ръст в сравнение с предходната 2024 г. „Това поставя нов глобален рекорд за сектора и показва, че въпреки постоянните затруднения по веригите на доставки вятърната енергия продължава да ускорява темпото си на развитие. Данните за 2024 г. вече показваха стабилна база за този ръст – около 120 GW нови вятърни мощности в света“, коментират от БГВЕА. Водеща роля в глобалното развитие на вятърната енергия продължава да има Китай, показва докладът на МАЕ. Оповестените данни сочат, че през 2025 г. в азиатската държава са въведени в експлоатация 117 GW нови вятърни централи – с 48% повече от предходната година. От БГВЕА посочват, че годината е била рекордна за вятърния сектор и в Европа, като цитират актуални данни на WindEurope: „През 2025 г. на континента са инсталирани 19,1 GW нови вятърни мощности, от които 17,2 GW са наземни – това е най-високото ниво на годишна база досега за този сегмент“, казват анализаторите. Изграждат батерийно съоръжение на терена на първата керамична фабрика у нас Предприятието за керамични изделия Изида-1894 реализира мащабен проект за батерийно съхранение на енергия в близост до производствената си база в с. Гара Елин Пелин. Съоръжението с мощност 10 MW и капацитет 45 MWh се изгражда на терена на бившия завод „Изида“. Това е първата фабрика за керамика в България, създадена още през 1894 г. На същата локация е ситуирано и производството на компанията – в модерна технологична база на площ от 100 дка. Тя става факт през 2023 г., след като със значителна инвестиция, реконструкция на част от сградния фонд и закупуване на модерно ново оборудване Изида-1894 възстановява керамичното производство в завода. Проектът за съхранение на енергия е на стойност над 7,3 млн. евро, от които близо 2,75 млн. евро са безвъзмездно европейско финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Договорът за изпълнението му по линия на инвестицията „Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия“ (RESTORE) е подписан през август миналата година, а по-малко от година по-късно реализацията вече наближава финален етап. С внедряването на индустриалната система за батерийно съхранение предприятието цели да повиши дела на енергията от ВЕИ (вятърна и соларна) в микса си, да понижи разходите и да подобри енергийното управление, както и да си осигури по-висока енергийна сигурност. ЕИБ обяви над 2,4 млрд. евро нова подкрепа за енергийна устойчивост и иновации От трибуната на тазгодишния международен технически панаир в Хановер Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) потвърди отпускането на над 2,4 млрд. евро ново финансиране в подкрепа на енергийната устойчивост и иновациите в сферата на дълбоките технологии в Европа. Мярката е в отговор на нарастващото геополитическо напрежение, опасенията за енергийната сигурност и интензивната глобална конкуренция в областта на стратегическите технологии, посочват от ЕИБ. Предвидени са пет нови инициативи на Банката и Европейския инвестиционен фонд, част от Групата на ЕИБ, които са в синхрон с пошироките й усилия по посока намаляване на риска от частни инвестиции в стратегически сектори чрез използване на бюджетните гаранции на ЕС. Инициативите ще бъдат реализирани с подкрепата на програмата InvestEU. Те са ориентирани към подсилване на енергийната стабилност, технологичния трансфер и индустриалните иновации в Европа. Основните направления на фокус са зелените решения за енергетиката и интелигентното земеделие, електроенергийните мрежи, роботиката и изкуственият интелект, автоматизацията и интелигентните производствени технологии, университетските научноизследователски разработки, квантовите изчисления, космическите, полупроводниковите технологии и микроелектрониката, киберсигурността и др.
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ брой 3/2026 5 Дигитализацията ще определя конкурентоспособността на енергийните компании интервю Представете накратко дейността на UDIH. Каква е мисията на сдружението? UDIH (Utilities Digital Innovation Hub) е хъб за дигитална трансформация на комуналните услуги, част от мрежата на европейските цифрови иновационни хъбове. Мисията ни е да подпомагаме комуналните оператори в енергетиката и ВиК сектора при внедряване на дигитални технологии. Съвместно с нашите партньори предоставяме обучения за развитие на дигиталните умения, изграждаме среда за тестване и валидиране на решения преди инвестиция, съдействаме при кандидатстване по проекти за финансиране. Не на последно място, изграждаме професионална мрежа и улесняваме достъпа на технологичните компании до комуналния сектор. В края на април организирахте форум на тема „Енергийният сектор в дигитален преход“. Как бихте обобщили резултатите от събитието – оправда ли то очакванията ви? Кои бяха най-важните изводи и тенденции, които се откроиха по време на дискусиите? Форумът оправда очакванията ни, защото събра на едно място представители на енергетиката, компании и експерти, които реално участват в трансформацията на сектора. Дискусиите потвърдиха, че инфраструктурата вече не може да се управлява без интелигентни софтуерни решения и качествени данни. При растящия дял на ВЕИ и Димитър Иванов, председател на Хъб за дигитална трансформация на комуналните услуги (UDIH), пред сп. Енерджи ревю умения съвместно с университети и експерти. Оказваме съдействие при кандидатстване по програми за финансиране, защото осигуряването на инвестиции често е ключов фактор за реализацията на подобни проекти. Как виждате развитието на дигитализацията в енергийния сектор в България и Европа през следващите 5 години? Очаквам дигитализацията да стане определящ фактор за конкурентоспособността на енергийните компании. Ще нараства ролята на нови модели като енергийни общности, виртуални електроцентрали и просюмъри, интеграцията в европейския енергиен пазар. Инвестициите във ВЕИ и системи за съхранение ще продължат да растат, а прогнозните модели, AI, автоматизацията и надеждността на данните ще са в основата на гъвкави системи за управление. Ключов остава и човешкият фактор – експертизата, която определя как тези инструменти се използват стратегически. все по-динамичните пазари способността за бърза реакция се превръща в ключово конкурентно предимство. Затова теми като интелигентни измервателни системи, IoT решения, централизирани платформи за данни и AI вече са в центъра на развитието на сектора. Какви са предизвикателствата при внедряването на дигитални решения в традиционно поконсервативни сектори като енергетиката? Какви услуги предлага UDIH за преодоляването им? Интеграцията на дигитални решения в енергетиката засяга критична инфраструктура и изисква значителни инвестиции. Операторите подхождат внимателно към новите технологии, особено когато липсва яснота за резултатите или достатъчно подготвени кадри. Ролята на UDIH е да улесни този преход. Една от основните услуги, които предоставяме, е тестване преди инвестиране в симулационна среда, близка до реалните експлоатационни условия. Тя цели да се намали инвестиционният риск и да се даде възможност за информиран избор на подходяща технология. Например, за енергетиката биха могли да се тестват IoT сензори, интелигентни електромери, дигитални решения за откриване на търговски загуби, системи за управление на енергийни активи, включително базирани на AI решения за прогнозиране, балансиране и микробалансиране. Развиваме и обучителни програми за повишаване на дигиталните
6 брой 3/2026 ЕНЕРДЖИ РЕВЮ Конкурс по време на ees Europe търси решения за енергоснабдяване на Луната бизнес лектричество на Луната? Може да звучи революционно и като нещо, изпреварващо времето си, но тази визия скоро може да се превърне в реалност. Успешната мисия „Артемида“ отбеляза началото на нова ера, в която животът на Луната става възможен. Сервизният модул на Европейската космическа агенция (ESA) бе оборудван с четири соларни инсталации за електроснабдяване и регулиране на температурата в космическия кораб. Изложението за батерии и системи за съхранение на енергия ees Europe ще покаже, че електроснабдяването на Луната е възможно и че няма граници за съвременните системи за съхранение на енергия. Второто издание на конкурса The Island Challenge ще се състои тази година. Целта е да се разработят иновативни решения за енергийно снабдяване на островите, съобразено с климатичните изисквания, като миналата година конкурсът беше насочен към остров Кюрасао в Карибско море. Конкурсът и представянето на резултатите са сред най-важните събития в съпътстващата програма на ees Europe. Панаирът ще се проведе от 23 до 25 юни в Messe Muenchen като част от The smarter E Europe. През трите дни на изложението се очакват над 2800 изложители и повече от 100 000 посетители. Каква е задачата ees Island Challenge, което е пряко свързано с мисията „Артемида“, стартира в средата на март. Очаква се през 2028 г. хората отново да кацнат на Луната, а две години по-късно NASA планира да създаде лунна база. Залата LUNA в Кьолн, Германия, е, така да се каже, Луната на Земята. Това е уникален в световен мащаб тренировъчен център за бъдещи мисии и е съвместен проект на Германския авиокосмически център (DLR) и ESA. До залата се намира FLEXHab – контейнер с място за до четирима астронавти, които живеят и работят в него по време на симулирана лунна мисия. Единственото, което липсва, е мощна, самодостатъчна енергийна система и именно разработването на такова решение е целта на ees Island Challenge 2026. На 12 март 2026 г. ESA възложи задача на участващите екипи – да разработят концепция, която да осигурява самостоятелно електрозахранване на FLEXHab по време на бъдещи лунни мисии. Екипите са от Института Хелмхолц в Берлин/Университета в Потсдам и Университета RWTH в Аахен и се състоят както от експерти, така и от млади специалисти в областта на фотоволтаиката и съхранението на енергия. „Луната се намира на малко над 380 000 km от Земята и в момента се полагат интензивни усилия за устойчиво проучване на повърхността й. Въпреки че средата е предизвикателна, там има много енергийни ресурси, които могат да бъдат използвани. Много се вълнувам да видя какви решения ще предложат екипите“, коментира Ейдън Каули, научен сътрудник в ESA. Екипите ще работят върху идеите си през следващите седмици и ще ги представят на ees Europe през юни. Е
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ брой 3/2026 7 бизнес рещата на върха SolarPower Summit 2026 постави акцент върху това как соларната енергия и системите за съхранение на енергия заедно променят правилата в европейската енергийна система. Събитието, посветено на изграждането на чисто, достъпно и устойчиво енергийно бъдеще, събра европейската общност в областта на соларната енергия и батерийното съхранение на енергия на 5 и 6 май т. г. в Брюксел. Форумът започна със силно послание от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която отбеляза историческия поврат за соларната енергия в Европа: „През юни миналата година соларната енергия за първи път в историята се превърна в най-големия източник на електроенергия в Европейския съюз. Това е важен момент, който трябва да отпразнуваме. Той показва какво е възможно, когато иновациите, инвестициите и политическата воля се обединят. Този напредък носи ползи, които надхвърлят редуцирането на емисиите на парникови газове. От избухването на войната в Близкия изток соларната енергия в ЕС спестява 110 млн. евро всеки ден от избегнат внос на газ, което доказва това, което вече знаехме – генерираната на локално ниво чиста енергия е жизненоважна за нашата стратегическа независимост.“ Нейното послание зададе тона на SolarPower Summit 2026 – соларната енергия не само чупи рекорди, но и води до преосмисляне на енергийната сигурност и икономическата устойчивост на Европа. SolarPower Summit 2026 акцентира върху приоритетите в европейската енергийна система Въпросът е в скоростта Европейският комисар по енергетиката и жилищното строителство Дан Йоргенсен продължи с цялостна оценка на енергийното предизвикателство пред Европа: „Плащаме цената на бездействието, а това е неприемливо, когато вече разполагаме с решенията. Решенията вече не са проблемът, въпросът е в скоростта.“ Тази спешност беше подчертана и от главния изпълнителен директор на SolarPower Europe Валбурга Хеметсбергер и временния председател Франсиско Бейрао, които призоваха сектора да премине от амбиции към конкретни действия: „Само заедно, единно, можем да осигурим енергийното бъдеще на Европа.“ По пътя към достъпни цени и енергийна сигурност Един от основните акценти на SolarPower Summit 2026 беше представянето на новия доклад: „Solar+: Път на ЕС към постигане на целите за възобновяема енергия, достъпни цени и енергийна сигурност“. Докладът, изготвен в партньорство между SolarPower Europe и Rystad Energy, беше презентиран на сцената от Михаел Шмела и Пер Магнус Нисвеен. Той показва, че до 2030 г. една система, базирана на възобновяеми енергийни източници, може да: намали разходите за експлоатация на електроенергийната система на ЕС наполовина; понижи цените на едро на електроенергията със средно 14% и до 25% на пазарите с високи цени; да редуцира зависимостта от вноса на изкопаеми горива с до 50 млрд. евро годишно. По време на редица сесии в рамките на събитието комбинирането на соларната енергия със съхранение, електрификация и гъвкавост беше определено като ключ към следващата фаза от енергийния преход в Европа. С
8 брой 3/2026 ЕНЕРДЖИ РЕВЮ енергийна ефективност Експертите прогнозират, че глобалното търсене на енергия ще се повиши с до 40% в следващите десетилетия Навлизането на изкуствения интелект и Internet of Things в управлението на енергията води до безпрецедентна трансформация Това вече не е авангардна иновация, а стратегическа необходимост авлизането на изкуствения интелект (AI) и Internet of Things (IoT) свързаността в енергийния мениджмънт води до безпрецедентна трансформация. Тя се изразява не само в начините за събиране на данни в домакинствата, бизнеса и промишлените предприятия, но и в стратегиите за обработка на консолидираната информация с цел превръщането й в приложими изводи за подобряване на енергийната ефективност и устойчивостта. От централизирани мрежи към интелигентни енергийни екосистеми Експертните прогнози сочат, че глобалното търсене на енергия ще се повиши с до 40 на сто в следващите десетилетия. На този фон компании, цели индустрии и национални правителства поставят фокус върху оптимизиране на енергийния мониторинг, намаляване на заAI и IoT в енергийния мениджмънт губите на енергия и по-широко внедряване на възобновяеми източници. Традиционните подходи към управлението на енергията, ориентирани основно към централизирано производство, линейно разпределение и отложен анализ се оказват неадекватни в свят на дигитализация, волатилност, децентрализация и строги цели относно климата и енергетиката. В този контекст AI и IoT се утвърждават като технологии, водещи до фундаментална промяна на енергийната парадигма и по-специално на това как енергията се генерира, разпределя, потребява и измерва. Чрез комбинация от данни за консумацията в реално време, автоматизация и аналитични инструменти високотехнологичните платформи за енергиен меН
ЕНЕРДЖИ РЕВЮ брой 3/2026 9
10 брой 3/2026 ЕНЕРДЖИ РЕВЮ енергийна ефективност ниджмънт позволяват кардинален преход от реактивно към адаптивно и прогнозно управление на енергията. Интеграцията на изкуствен интелект и Internet of Things в сегмента отдавна не се счита за авангардна технологична иновация, а за стратегическа необходимост във връзка с огромните обеми информация, необходимостта от подобрена стабилност на електроенергийните мрежи и прехода към нисковъглеродна икономика и енергетика. Днес енергийните мрежи еволюират в динамични и децентрализирани екосистеми, опосредствани от дигитализацията. В тях се интегрират все повече разпределени енергийни ресурси като соларни панели, вятърни турбини и системи за батерийно съхранение, които насърчават локалното производство, складиране и използване на зелена енергия. В същото време милиони свързани устройства – от сензори до интелигентни измервателни уреди, непрекъснато генерират данни за производителността, моментното търсене, потреблението и цялостната системна ефективност. Така от отчитане на консумацията при свършен факт предприятията преминават към проактивно управление на енергията, позволяващо надеждно прогнозиране на потребностите, по-адекватно разпределение и по-пълноценно оползотворяване.IoT технологиите служат като гръбнак на модерните стратегии за енергиен мениджмънт, като опосредстват не само събирането на данни, но и ключови услуги като мониторинг и управление в реално време. Сензорите и свързаните устройства, разпръснати из цялата енергийна екосистема – от точката на производство до тази на крайно потребление, улавят огромни обеми от детайлни данни. Задачата на мощните алгоритми с изкуствен интелект е да пресеят гигантските масиви от фрагментирана и хетерогенна информация, изпращана към централизирани или облачно базирани платформи, и от тях да извлекат само релевантните изводи, за да генерират насоки и конкретни препоръки за оптимизация. В резултат се постигат адаптивни и интелигентни енергийни системи, базирани на добре информирани автономни решения в реално време. Прогнозна поддръжка и оптимизация на активите Енергийният мениджмънт вече не се изчерпва само с измерване и констатации. Едно от най-ключовите приложения на AI и IoT във връзка с управлението на енергия в предприятията е прогнозната поддръжка. Традиционните методологии за обслужване на енергийните мрежи и системи разчитат основно на два подхода – фиксирани графици или реактивна намеса, след като настъпи неизправност, прекъсване или авария. И двата се оказват крайно неефективни в динамичното ни съвремие, в което постоянната наличност на захранване и непрекъсваемостта на процесите са стратегически императиви за организациите. Тези подходи или водят до значителни нежелани разходи, или допускат неочаквано отпадане на захранването и нежелани престои. Посредством различни сензори с IoT свързаност, интегрирани в критичната енергийна инфраструктура, включително в трансформатори, турбини и преносни линии, комуналните дружества могат непрекъснато да наблюдават състоянието и ефективността на активите. AI моделите анализират графиките и тенденциите – към момента и в исторически план, за да откриват различни зависимости по отношение на температурата, вибрациите, атмосферните условия и потреблението, като и ранно да засичат признаци на настъпващи проблеми. Прогнозирането позволява на операторите да адресират неизправностите преди да ескалират в скъпи и продължителни повреди. В резултат поддръжката става по-целенасочена и ефективна, прекъсванията и престоите се минимизират, а жизненият цикъл на оборудването се удължава. Енергийна ефективност и разширена интеграция на ВЕИ Енергийната ефективност е водеща цел на енергийния мениджмънт, а комбинацията от изкуствен интелект и Internet of Things осигурява мощни инструменти за нейното постигане. Интелигентни измервателни средства, свързани електроуреди и системи за сградна автоматизация и управление (BMS) генерират подробни справки
RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=