Дейността на асоциациите във ВЕИ енергийния сектор в България

ВЕИ енергетикaБизнесСп. Енерджи ревю - брой 1, 2010

Представители на неправителствени организации посочват като основен проблем липсата на законова рамка за ВЕИ

В областта на ВЕИ енергетиката в България, както в останалите актуални обществени сфери, съществуват множество асоциации, сдружения и съюзи. Всички те декларират идеалните си намерения и на пръв поглед са достатъчно активни в общественото пространство по всички наболели енергийни въпроси. Тяхната работа е важен фактор в бъдещото развитие на сектора и разгръщането на неговия потенциал. За какво точно се борят, какви са най-сериозните проблеми според тях и доколко адекватни са мерките, които се предприемат в страната, ще разкажат представители на някои от най-дейните организации във ВЕИ енергийния сектор в страната.

Мисия, членове, основни приоритети и цели

„Българска фотоволтаична асоциация (БФА) бе учредена през септември 2009 г. от 17 български компании, а днес - половин година по-късно, броят на членовете надвишава 50. Възникването й бе продиктувано от проблемите пред развитието на фотоволтаични проекти и желанието на компаниите от сектора да ги преодолеят. Целта на асоциацията е да спомогне за създаване на благоприятен бизнес климат за производство и търговия на електроенергия от слънцето”, заявява Никола Газдов, председател на БФА. „Опитваме се да подпомогнем държавните институции в усилията им да усъвършенстват нормативната уредба в сектора, което ще създаде условия за устойчив растеж на инсталираните фотоволтаични мощности. Дългосрочната ни цел е България да предлага благоприятни условия за развитие на фотоволтаична индустрия”, допълва той. ”Това означава предвидимост на нормативната уредба, регламентирани условия за бизнеса и намаляване на бюрократичните пречки пред инвеститорите. Правителството трябва да създаде ясни правила за правене на бизнес в областта на изграждането на соларни инсталации. Единствено така България би могла да изпълни задължението си да има дял от 16% възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в брутното потребление на електроенергия през 2020 г. - нещо, което със сегашните темпове на развитие е невъзможно”, споделя г-н Газдов.

„Един от важните акценти в дейността ни е развитието на сградно интегрирани фотоволтаични системи

БФА инициира програма, наречена „10 000 соларни покрива”. Целта й е да се премахнат бюрократичните пречки пред изграждането на покривни соларни системи и да се въведат по-изгодни тарифни ставки, които да стимулират развитието им. Въпреки нелеката обстановка, асоциацията има идея как да се преодолеят проблемите и усилено работи в тази насока. Разработили сме механизъм, който позволява гъвкаво ценообразуване при модел на фиксирана тарифа. Имаме много добри предложения за решаване на проблемите, свързани с присъединяването на фотоволтаични инсталации към мрежата, които са съобразени с интересите на различните заинтересовани страни.”

„Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПЕЕ) бе създадена през август 2004 г. от 16 компании, желаещи да инвестират и да развиват екологичните централи в България”, по думи на нейния председател Велизар Киряков. „AПEE прие предизвикателството да работи за насърчаване на използването на вятърна енергия и други възобновяеми енергийни източници и постепенно се превърна във фактор за развитието на този сектор в България.”

„От създаването й, мисията на Асоциацията на производителите на екологична енергия

е да се подпомогне и защити частната инициатива на българските предприемачи в областта на производството и разпространението на екологична енергия от възобновяеми енергийни източници, представлявайки техните икономически и браншови интереси пред държавните органи и други организации. Сега имаме повече от 50 членове от различни страни, включително и производители с 90% дял от световния пазар на вятъра, както и доставчици на компоненти, разработчици, изпълнители и консултанти. Това съчетание на силата ни дава широк поглед към целия процес на проучване, инвестиране, разработване, експлоатация и поддръжка на съоръжения, използващи възобновяема енергия.”, заявява председателят на АПЕЕ.

„Сдружението

Съюз на производителите на екологична енергия-BG

(СПЕЕ-BG) обединява юридически лица, които имат (изграждат и/или възнамеряват да изградят) обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми и/или алтернативни енергийни източници. Понастоящем в сдружението има производители на екологична енергия от малки водноелектрически и фотоволтаични централи. Съюзът разполага с експерти в областта на ВЕИ. Към момента съюзът обединява тридесет и две юридически лица. Общата инсталирана мощност на членовете ни е 200 МW. Разработени са близо 17 инвестиционни проекта за малки ВЕЦ с различна степен на готовност, няколко проекта за фотоволтаични централи”, обяснява Александър Балакчиев, председател на СПЕЕ-BG.

“Основният предмет на дейност на сдружението е: популяризиране дейностите в областта на възобновяемите и алтернативни източници на енергия, координиране, предлагане и съдействие за осъществяване на инициативи, подпомагане изготвянето и финансирането на проекти, мониторинг и други дейности по опазване на околната среда, разработване на проекти и програми за развитие на производството на екологична енергия, организиране и провеждане на научно-практически конференции, семинари, сътрудничество с местни, областни, национални и международни организации, имащи сходни цели и задачи в областта на енергетиката, изготвяне на анализи, препоръки и предложения пред органите на централната и местна власт по проблеми, свързани с енергийното производство”, допълва той.

Европейска асоциация за екологично развитие

(ЕАЕР) обединява специалисти и юридически лица със стопанска и нестопанска цел, работили дълги години в областта на създаването на екологични технологии. Тя се стреми да създаде свои структури в Европа и страната за популяризиране на идеята, чрез ефективни технологии към по-чиста природа”, заявява доц. д-р инж. Ради Ганев, главен секретар на ЕАЕР. И допълва: „Асоциацията си поставя за цел да осъществява обмен на технологии между различни партньори за създаване на една по-чиста Европа. Всички членове на асоциацията, посредством своя професионализъм и опит, ще съдействат на държавните и местни органи и неправителствени организации за подобряване енергийната ефективност в страната и Европа. Нашата цел е да създадем свои структури за популяризиране на идеята, чрез ефективни технологии към по-чиста природа. Освен това се стремим да съдействаме активно в друга важна област - развитие на сътрудничеството между висшите технически учебни заведения в България с такива от цяла Европа”.

Емблематични енергийни проекти у нас от 2009 година насам

Според Никола Газдов, БФА, „един от емблематичните проекти, привличащ вниманието с мащабите си е, ветропаркът край Калиакра, изграден от американската компания AES Geo Power, най-малкото поради факта, че е най-големият по рода си проект на Балканите. В сферата на фотоволтаиката се случиха доста хубави неща, които показват, че въпреки многото неуредици, фотоволтаиката в България ще я бъде. Бяха изградени и пуснати в експлоатация няколко соларни парка - в Пауново, Янково, Ботево, Блатец. Не трябва да се пропуска и откриването на завода за производство на соларни панели на Солар Про край Силистра, който е най-големият такъв завод в Югоизточна Европа.”

„Емблематичен енергиен проект за последните няколко години е построяването на най-големия вятърен парк на Балканския полуостров, собственост на AES Geo Power, която е на от най-големите компании-членове на АПЕЕ”, споделя Велизар Киряков, АПЕЕ. „Паркът се намира в местността Св. Никола край Каварна и се състои от 52 турбини с обща мощност 156 MW. Очаква се да бъде включен към електроразпределителната мрежа в близките месеци”, допълва той.

Като емблематични енергийни проекти, Александър Балакчиев, СПЕЕ-BG, посочва: „Хидровъзел Цанков камък, АЕЦ Белене, както и вятърния парк Св. Никола”.

Трите най-сериозни проблема в енергийния бранш у нас според:

Никола Газдов, БФА

плаваща преференциална тарифа - създава несигурност и прави финансирането на соларни проекти почти невъзможно. Ежегодната адаптация на тарифата трябва да остане, но да не важи за вече присъединени инсталации. Те следва да получат сигурност за целия производствен период от 25 г. чрез фиксиране на тарифата, актуална към момента на присъединяване към мрежата.

присъединяването на фотоволтаични мощности към енергопреносната мрежа.

тежки и непрозрачни административни процедури - особено тежка е процедурата с узаконяването и присъединяването на малки покривни инсталации.

Велизар Киряков, АПЕЕ

Правна рамка - към днешна дата едва няколко нормативни акта, регулиращи инвестиционните процеси във ВЕИ сектора, са съобразени със специфичните особености на този тип централи. По-голямата част от разрешителната процедура се регулира от законови и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към други типове инвестиционни проекти. Това поставя инвеститорите в една доста трудна среда, която понякога създава непреодолими пречки пред развитието на проектите. Нужда от регулация има, но е необходимо тя да бъде добре обмислена и балансирана между интересите на всички заинтересовани страни.

връзка между бизнеса и институциите - липсата на добре изградена комуникация между бизнеса и институциите като че ли задълбочава текущите проблеми пред развитието на сектора. Много често обсъждането на законодателните инициативи на институциите става "при закрити врата". Неправителствените организации, защитаващи интересите на ВЕИ сектора, не се разпознават от държавата като "заинтересована страна". В резултат на това, в публичното пространство се оповестяват намерения и информации, които дават изключително лош сигнал на чуждите инвеститори за ситуацията на българския пазар.

обществена нагласа - трябва да си признаем, че обществената нагласа на към възобновяемите енергийни източници е по-скоро негативна. Непознаването на материята доведе до битуването в общественото пространство на много абсурдни митове за влиянието на подобен род инсталации върху околната среда и хората.

Александър Балакчиев, СПЕЕ-BG

липса на комуникация между различните институции, касаещи инвестиционния процес.

промяна на законодателството - честа, хаотична, непоследователна, понякога радикална.

липса на установени критерии и неспазване от страна на институциите на нормативно определените срокове за съгласуване, одобрение, получаване на разрешения и лицензи.

доц. д-р инж. Ради Ганев

екологична оценка трябва да съпровожда всеки енергиен документ - стратегия, програма, план, проект, който оказва въздействие на околната среда. В противен случай е безсмислено да говорим за устойчиво развитие.

развитието на ВЕИ и на мрежата, към която тези мощности се присъединяват, трябва да бъде планирано съвместно и интегрирано. Иначе, стихийното развитие ще създаде проблеми и оскъпяване на проектите и за двете страни.

гъвкавост и справедливост по отношение на преференциалните цени и цените за присъединяване засега не е постигната. В тази връзка е предложението ни за създаване на съвет по техническа инфраструктура към правителството, обединявящ усилията на всички заинтересовани, така че да бъде разработен интегриран план за устойчиво развитие на ВЕИ на територията на страната.











Top