Зарядни станции за електромобили

ЕлектроенергетикаИновацииСп. Енерджи ревю - брой 4, 2013

Европейски практики и перспективи пред развитието

на сектора у нас

Европейският съюз прие редица стратегически документи, които определят пътя за нисковъглеродно развитие в средносрочен и дългосрочен план. Съществено място сред тях заема Европейската стратегия за незамърсяващи и енергийно ефективни превозни средства, с която се определя водещата им роля за развитие на автомобилната индустрия и европейската промишленост и за гарантиране на общата й конкурентоспособност, едновременно с намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други замърсители и поетапното преминаване към енергийно ефективна и устойчива транспортна система.

Стратегията има ключово значение за изпълнение на приоритетите за интелигентен и устойчив растеж, съдържащи се в стратегията “Европа 2020”, както и на една от водещите й инициативи за ефективно използване на ресурсите.

Някои държави, както и значителен брой местни органи на управлението на европейски столици и по-големи градове в Европа, приеха специални програми за насърчаване и ускорено навлизане на електрически превозни средства (ЕПС).

Тези програми включват, освен данъчни стимули, и специални улеснения и бонуси за движение и паркиране на ЕПС, както и такива за изграждане на обслужващата зарядна инфраструктура. Очаква се интересът на потребителите към новите превозни средства да се засили паралелно с процеса на повишаване на европейските изисквания за ограничаване на вредните емисии в атмосферата.

Като примери за добри практики могат да се посочат:

• Португалия - налице са планове за изграждане на национална мрежа от зарядни станции и споразумение между правителството и Renault-Nissan за ускорено предлагане на електрически автомобили на пазара.

• Франция - най-голямата национална електрическа компания EdF разработва съвместно с Toyota мрежа от зарядни станции на територията на цялата страна.

• Полша - мрежи от станции за зареждане се изграждат в градовете Гданск, Катовице, Краков, Милек и Варшава, като се използват средства от ЕС.

• Обединено кралство - през 2008 г. правителството обяви планове за “зелена революция” при автомобилите. Към 2020 г. всяка продавана нова кола ще бъде електрическа или хибридна, с отделяне на емисии на СО2 по-малко от 100 г/км. През 2011 г. кметът на Лондон обяви планове за изграждане на 25 хил. зарядни станции до 2015 г. и цел от 100 хил. електромобила по улиците на града. Над 1000 автомобила собственост на Лондонската община ще бъдат конверсирани в електрически автомобили.

• Швеция - правителството обяви най-амбициозната стратегия, включваща всички автомобили в страната към 2030 г. да са независими от въглищата и петрола.

• Китай - обявено бе намерение да се увеличи производството на електрически и хибридни превозни средства - от 2100 автомобила през 2008 г. до 500 хиляди към края на 2011 г.

• Израел - сключено е споразумение между правителството, компанията Better Place и консорциума Renault-Nissan за създаване на национална мрежа за зареждане на електрически автомобили, която се очаква да бъде първата по рода си в света. Плановете включват изграждането на 500 хил. зарядни станции и на 200 - за смяна на изтощени акумулатори.

Къде е България?

България е една от деветте страни, които подкрепиха със Съвместна декларация електрическата мобилност в Европа. С този акт електромобилите бяха поставени в центъра на вниманието и перспективите за развитие и конкурентоспособност, интегрирайки индустриалното развитие с принципите и насоките на устойчивото нисковъглеродно развитие.

Поставените стратегически цели в тези документи на ЕС от една страна и от друга - целите и приоритетите на провежданата национална политика за устойчиво икономическо развитие и за опазване на околната среда, формираха и общите цели на приетия през октомври 2012 г. първи План за действие за насърчаване навлизането и развитието на устойчив автомобилен транспорт, в т. ч. на електрическата мобилност у нас за периода 2012-2014 г., както и на очакваните ползи от тяхното реализиране, а именно:

Стимулиране производството на електрически и други екологични превозни средства в България, включително на окомплектоващи изделия и части за тях. Производството им е относително нова индустрия, която предстои да се развива.

Така се разкриват нови пазарни ниши, с което се създават предпоставки за включването на нови субекти на пазара. От друга страна то се базира на иновативни технологии, които носят по-висока добавена стойност на икономиката ни.

Същевременно развитието на този сектор на автомобилостроенето ще даде ускорение в развитието на други иновативни сектори, каквито са информационните и комуникационните технологии, интелигентните електрически мрежи, както и сектора на услугите.

Като част от "умните" мрежи те ще подпомагат енергийната система чрез изглаждане на пиковете в консумацията на електроенергия и компенсиране на неравномерността в работата на някои възобновяеми енергийни технологии. При добро управление развитието на електрическата мобилност може да бъде една от ключовите технологии за осигуряване на заетост и растеж на промишлеността през следващия период.

Стимулиране на научноизследователската и развойна дейност за развитие на екологичните превозни средства и системи за зареждане. Целта е да се осигури финансова подкрепа за насърчаване на изследванията в нови технологии и материали, свързани с развитието на устойчива мобилност.

Стимулиране на потреблението/търсенето на новите екологични превозни средства. България се нуждае от срочно обновяване на автомобилния парк, състоянието на който е крайно незадоволително. Понастоящем над 50% от автомобилите у нас са на възраст над 15 години. Освен че се ангажира значителен финансов ресурс за горива, смазочни материали и сервиз, остарелият парк води и до чувствително замърсяване на околната среда и до рискове за човешкото здраве.

Следвайки европейската политика в тази насока, а именно стимулиране закупуването на стоки и услуги с по-висока пазарна и "обществена стойност" от гледна точка опазване на околната среда и насърчаване на нови иновационни решения за нисковъглеродно развитие, България е заинтересована от предприемане на решителни стъпки за екологизиране на парка и подобряване състоянието на атмосферния въздух, особено в по-големите населени места на този етап.

От друга страна, мерките за насърчаване на потреблението ще стимулират инвестициите и развитието на пазара у нас, както и постигането на целите в областта на възобновяемите енергийни източници, а именно до 2020 г. да повишим до 16% дела им в крайното енергийно потребление, а в транспорта - до 10%.

Ускорено изграждане на зарядна инфраструктура за ЕПС и ХПС. Изграждането на зарядната инфраструктура е мощен фактор за ускоряване навлизането на електрическите и хибридните (захранвани от мрежата) превозни средства. Този процес следва да бъде стимулиран, особено на началния етап на развитие.

Повишаване на осведомеността и капацитета на заинтересованите страни и населението за същността, целите и ползите от развитието на устойчива мобилност. При нейното осъществяване е важно да се повиши информираността на страните за ползите от избора на екологични превозни средства, при което се акцентира върху разходите за целия жизнен цикъл на тези продукти.

Важно е също да се стимулира закупуването на стоки и услуги с по-висока пазарна и "обществена стойност" от гледна точка опазване на околната среда и насърчаване на нови иновационни решения за нисковъглеродно развитие.

Насърчаване развитието на устойчива градска мобилност. Чрез улеснения за гражданите и градско планиране ще се стимулира развитието на електрическата мобилност в градовете.

От друга страна, с въвеждането на нисковъглеродни иновационни и енергийно ефективни технологии и системи за управление от страна на местните власти, се осигурява устойчиво бъдеще на обществения транспорт.

Намалява се неговата зависимост от изкопаемите горива, в резултат на което ще се осигури чувствително намаляване на емисиите на парникови газове и други замърсители. Така ще се осигури постигането на новите цели в областта на климата, както и по-чиста заобикаляща среда за настоящите и бъдещите поколения.

Действията на българския бизнес

Индустриален клъстер "Електромобили" работи повече от три години за навлизането на електрическата мобилност в България.

Клъстерът участва в изработването на "Национален план за действие за насърчаване навлизането и развитието на устойчив автомобилен транспорт, включително на електрическа мобилност в Република България за периода 2012-2014 г."

Клъстерът е инициатор да се създаде "Експертен съвет за електрическа мобилност" към Министeрството на икономиката и енергетиката, който да координира разработването и изпълнението на програма за държавна подкрепа - "Национална програма за електрическа мобилност - България 2025".

България има редкия шанс да се наложи като фактор в региона в една нова индустрия - "Индустрията на електрическата мобилност". За целта Правителството трябва публично да се ангажира и да приеме действия в подкрепа на електромобилността, за да може процесите в бизнеса, научно-развойната дейност, образованието и обучението да се развиват синхронизирано.

Необходимо е също така да се подпомагат и развиват приоритетно иновациите в производството и услугите, свързани с електромобилността; да се насърчават и подпомагат индустриалните клъстери като форма на хоризонтално сътрудничество с продуктов фокус; да се изграждат цялостни маркетингови модели за електрическа мобилност с подчертана обществена полза и устойчивост; насърчаването на вертикални и хоризонтални партньорства.

ИКЕМ произведе и сертифицира българска зарядна колонка от висок клас, която работи в мрежата на мобилен оператор. Колонката дава възможност да се зарежда с една карта от колонки в цялата страна. В мрежата могат да се включат фирми, които да станат част от националната мрежа за отделните населени места.

Клъстерът изгражда и мрежа за продажба и техническа поддръжка на електромобили.

България е на старта и за разлика от много други сфери на иновации демонстрира амбиция да развива електомобилността във всичките й аспекти и то в крак с развитите европейски икономики. Всичко, постигнато дотук, е само благодарение на бизнеса.

Засега то е малко, но при адекватна подкрепа би могло да се развива с много по-бързи темпове. Ред е на политиците и законодателите да материализират позитивната си позиция в адекватни стимулиращи и/или улесняващи планови документи и нормативни актове.

По материали на ИКЕМ


Top