Интервю с арх. инж. Климентин Чернев, управител на АЛУКЬОНИГЩАЛ

ВЕИ енергетикaИнтервюСп. Енерджи ревю - брой 2, 2011

Поддържаме успешно авторитета на фирмата и предлаганите продукти

арх. инж. Климентин Чернев, управител на АЛУКЬОНИГЩАЛ, пред сп. Енерджи ревю

Арх. Чернев, представете накратко дейността на компанията, на която сте управител, и продуктите на SCHЬCO, които са част от портфолиото ви, на читателите на сп. Енерджи ревю. Кои са най-актуалните сред тях?

Фирма АЛУКЬОНИГЩАЛ е частна австрийска фирма със седалище във Виена и 150-годишна история. Предметът на дейност е търговия със стоманени, алуминиеви и пластмасови системни конструкции за остъкляване със съпътстващ широк спектър от консултантски услуги към клиентите си - фирми за дограми, архитекти, строителни предприемачи и инвеститори. Повече от 50 години има лицензен договор с немската фирма SCHЬCO за представителство на марката и продажба на продуктите за Австрия, Унгария, Румъния, България и всички бивши югославски републики. SCHЬCO е технологичен световен лидер в бранша, развиващ две основни направления - алуминиеви и пластмасови профилни системи за остъклени врати, прозорци, покриви и фасади - и соларна техника (фотоволтаика, соларни системи за подгряване на вода, термопомпи). Освен SCHЬCO, фирмата е представител и на швейцарската фирма JANSEN - производител на стоманени профилни системи за остъкляване. В България фирмата ни има офис от 1995 година. АЛУКЬОНИГЩАЛ е утвърден лидер в бранша, предлагащ качествени продукти от най-висока класа. На пазара продаваме успешно почти целия спектър от продукти на двете марки. Известни сме също така като доставчик на остъклените конструкции на редица знакови обществени и частни сгради в цялата страна.

Кои техни качества ги правят конкурентни на пазара?

Всички продукти, носещи марките SCHЬCO и JANSEN, са плод на огромна развойна дейност, извършвана в модерни собствени изпитателни центрове преди да бъдат пуснати в производство. Техническата документация към тях е изключително подробно разработена. Компромиси в замисъл, сигурност, надеждност и качеството са непознати. Точно с това марките са популярни навсякъде по света. В България, противно на тенденциите за приравняване на качеството към действителността ни и за съжаление, ниската покупателна способност, поддържаме успешно авторитета на фирмата и продуктите, които представяме.

Кои са реализираните проекти с продуктите на SCHЬCO и JANSEN в България? По какви актуални проекти работите към момента?

Трудно може да се опишат всички, но ще спомена някои по-известни от тях - терминалите на летище София и Пловдив, президентството на Р България, националния стадион Васил Левски, централна автогара София, редица банкови централи, търговски центрове, редица известни хотели, емблематични офис сгради като Мегапарк, Бизнес център София, Русе, Варна, както и небезизвестната офис сграда на Риск Инженеринг с първата в България интегрирана фотоволтаична остъклена покривна конструкция - 55 kW. В момента работим по доставката на материали на няколко големи жилищни и офисни сгради в страната.

Наши клиенти - фирми за дограма, излизат успешно и на външния пазар чрез нашите продукти. В момента доставяме продукти за обекти, изпълнявани от български партньори в Германия, Англия, Холандия, Испания, Италия, Белгия, Австрия.

Какво е мнението ви за развитието на българския ВЕИ пазар с оглед на изпълнението на националните цели за 2020 година?

Вече няколко години терминът “енергийна ефективност” набира все по-голяма популярност в обществото ни. До 2020 година остават по-малко от девет години. Приетият наскоро нов Закон за енергията от ВЕИ, въпреки някои охлаждащи инвеститорските страсти промени по отношение на предшественика си, ще изиграе съществена роля. Относно използването на възобновяеми енергийни източници смятам, че бъдещето им специално в строителството е гарантирано, имайки предвид и Европейската директива за енергийна ефективност на сгради, според която всяка новопостроена сграда след 2020 година трябва има нулев енергиен баланс, а това без помощта на ВЕИ е непостижимо. Въпреки това, мисля, че държавата ни все още не е достатъчно активна по отношение на развитието на пазара на ВЕИ чрез въвеждане на подходящи стимули за по-широко навлизане на енергийно ефективните решения в строителството.

В каква посока виждате бъдещето на соларната енергия в България и какво е мястото на покривните фотоволтаични системи в него?

Въпреки че загатнах в предния въпрос, ще добавя следното: в Европейския съюз повече от 40% от емисиите на въглероден двуокис, виновен за промяната на климата, произлиза от сградния фонд. Повече от 30% от въглеродните емисии на сградите се падат на фасадните им обвивки в това число и покривите. Става ясно каква е отговорността и на последните в сградната енергийна ефективност. Относно използването на ВЕИ, вече има достатъчно решения и концепции за интегриране на такива технологии и във фасадите, освен инсталирането им на покриви.








Top