Интервю с Д-р инж. Богомил Манчев, изпълнителен директор на Риск инженеринг и председател на Български атомен форум

Ядрена енергетикаИнтервюСп. Енерджи ревю - брой 4, 2011

Създали сме строги бизнес правила и ги следваме успешно повече от 20 години

Д-р инж. Богомил Манчев, изпълнителен директор на Риск инженеринг и председател на Български атомен форум, пред сп. Енерджи ревю

Г-н Манчев, Риск Инженеринг е лидер на българския пазар в областта на ядрената енергетика. Компанията обаче развива дейност и в други направления. Кои са те?

Ние се развиваме в областта на енергетиката, като цяло. Ядреният бизнес е най-голямото ни направление, но имаме също така и конвенционална енергетика, възобновяеми енергийни източници, занимаваме се с хидроенергийни проекти.

Притежаваме и няколко предприятия, в които Риск участва, като отговорник по енергийната част. Едно от тях е Коген. В него ние притежаваме над 50%, изразени в производството на електро- и топлоенергия от когенерация. Топлоенергията се използва от едно предприятие, специализирано в производството на консерви, а електроенергията продаваме на НЕК. Закупили сме и 25% от консервното предприятие, за да можем да контролираме целия процес.

В момента работим по фотоволтаичен парк край с. Дебър, който е с планирана мощност от 2.5 MW и по мои прогнози, до октомври т. г. ще сме го приключили и въвели в експлоатация. Съвсем скоро очакваме панелите за него да пристигнат на пристанище Бургас от Китай. Целта ни е в бъдеще да разширим съоръжението до 10 MW. Закупили сме още два терена - единият е до гр. Мездра, където бихме искали да развием соларен проект с обща инсталирана мощност от 30 MW, а другият - край Генерал Тошево, също е планиран за обща мощност от 30 MW. От работата си по тези проекти обаче, мога да споделя, че бюрократичната система доста възпрепятства бързото им изграждане.

В областта на водната енергия сме участвали в извършването на разширението на Студен кладенец, имаме годишни изследвания за правене на малки ВЕЦ, в което се сблъскваме с редица проблеми. Относно газта, участваме в реконструкция на компресорни станции, правене на нови газови трасета, но това е едно направление, което не е много силно развито в нашето портфолио.

Освен това, планираме да реализираме един проект на клиент, който си е изградил оранжерия, а ние ще направим когенерацията, която е с мощност 6 MW. Работим и по един друг обект тук в София в кв. Овча купел 2, който на практика е готов, но очаква своето окончателно финализиране.

Проектирането на ветроенергийни паркове също е част от портфолиото на компанията. Кой е проектът, по който работите в момента?

За ветропарка, по който работим в момента, търсим стратегически инвеститори, както и за двата споменати вече фотоволтаични парка, тъй като това са доста големи проекти. Едновременно с това се съобразяваме с Енергийната стратегия на България, според която страната не би трябвало да мине 600 MW произведена енергия от слънце и 3000 MW от вятър до 2020 година.

На какво се дължи доброто име на Риск инженеринг както на българския, така и на международния енергиен пазар. Кои компании са ваши основни партньори?

Риск инженеринг е компания, която е разработила много нови неща. Компанията разполага с експерти на най-високо световно ниво и затова мога спокойно да заявя, че като инженерна компания в ядрения бизнес, в областта, в която работим като архитект и инженер, сме в челната десетка в света. Много малко компании могат да застанат срещу нас и да претендират, че притежават същите знания. Това е и причината да работим успешно по различни точки на земята. Ще ви дам един пример.Търг, който бе обявен в Полша, имаше квалификационни критерии, за да те допуснат в шортлистата, от която да бъдат отсети компаниите, които се състезават за първото място. Ние отговорихме на всички тези изисквания и бяхме включени в този кратък списък. Нещо повече, посланикът поиска лично да се види с мен, за да изрази изненадата си, че в България има компания от такъв ранг. Ние сме свикнали с такава реакция - при преговорите ни с виетнамското правителство, където се борим компанията да бъде избрана за архитект и инженер, изпаднахме в подобна ситуация. Доста търгове спечелихме в Украйна, побеждавайки именити съперници. По отношение на партньорството, можем да се похвалим с доброто си сътрудничество с финландските компании в ядрения бизнес. Същото може да се каже и за работата ни с френските, американските ядрени компании, японските компании в областта на автоматиката. Повече от 20 години работим успешно и със западните, и с източните компании, тъй като сме си създали строги бизнес правила и ги следваме неотменно.

Какво място заемат енергоспестяващите технологии и опазването на околната среда в работата на Риск инженеринг? В контекста на вашата работа и ясната ви позиция по този въпрос, как бихте оценили екологичната култура на промишления сектор в България?

Екологичната култура в сектора прохожда и при много нови предприятия, особено в леката промишленост, включително и ние, там където произвеждаме, купуваме абсолютно съвременни европейски технологии. Това сме направили ние в Коген, както и в офиса на Риск инженеринг. Тази сграда се явява нашето лице - тя е нулева по емисия заради слънчевия си покрив. А по отношение на енергоспестяването, смея да твърдя, сме постигнали всички изисквания за съвременна сграда по отношение на нейната енергийна ефективност за куб. метър. С инсталираните системи, намаляваме годишния разход за ток на сградата около 4 до 7 пъти. Затова и цялостната издръжка на сградата ни годишно струва 1 млн. лева при РЗП 16 000 кв. м.

Наред с разнообразното портфолио на Риск инженеринг, вие сте председател на Булатом. Как дейността на това сдружение подпомага бизнеса на компаниите, членуващи в него?

То има за задача да ги събере на едно място, да им предостави възможност да си говорят помежду си, но със сигурност не цели да създава бизнес на някого. Като нестопанска организация, която е проядрено ориентирана, нашите членове са малко повече от 120 човека - физически и юридически лица. Имаме експерти, които са пенсионери, но имат желание да членуват в подобна организация, за да имат контакти и информация за това, което се случва в нашия бранш, компаниите, работещи в него и т. н. В Булатом членуват и организации, чиито основен бизнес не е ядреният, а строителният бизнес, например, но които изпълняват части в ядрената енергетика. Желанието им за участие в такива сдружения са продиктувани от необходимостта им при изграждане на нови мощности, реконструкции на стари мощности и други. Такива организации имат интерес да научават своевременно какви перспективи има, какви програми се сътворяват в нашата ядрена енергетика. Това е смисълът на нашата организация, ние имаме няколко основни задачи. Едната е да защитаваме това, което имаме и ние полагаме много усилия в тази посока. По отношение на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй, не мога да кажа, че резултатът бе положителен, тъй като те бяха затворени, но е факт, че поне сме чути.

Друг аспект в работата ни е реализирането на проекта АЕЦ Белене, който притежава сериозни опоненти. Много странно поведение се появи в последните 2-3 години, когато се започнаха опитите за неговото спиране. Първата атака бе по отношение на площадката от гледна точка на сеизмичния риск. Във връзка с това, ние направихме допълнителни изследвания, с което доказахме за пореден път годността й. Следващият опит бе за атака на технологията като такава и се наложи нейната защита от руска страна.Технологията в крайна сметка бе одобрена през април 2007 г. от международната агенция Евратом. Бих искал да уточня, че подкрепата от Евратом не е толкова финансова, колкото изразява политическа подкрепа за проекта. Като следващ коз на опонентите на проекта се явиха възможностите за изграждане на 7 и 8 блок в АЕЦ Козлодуй. Искам ясно да заявя, че ние като Булатом, подкрепяме изграждането им, но сме категорични, че не бива това да се противопоставя на реализирането на проекта Белене.

Защитаването на бъдещото развитие на 7 и 8 блок на АЕЦ Козлодуй също е приоритет на нашата организация, тъй като в регионален аспект, в момента е наличен енергиен дефицит, който съвсем скоро ще достигне 4 - 5 хиляди MW и според изследвания, регионът ще изпитва сериозен недостиг на електроенергия към 2020 година.

Темата на последната традиционна конференция на Булатом бе посветена на една изключително важна тема, която придоби ново значение след събитията в АЕЦ Фукушима 1 през м. март т. г. - сигурността. Аварията демонстрира нехайството на японското правителство, което не достатъчно е оказвало контрол върху конкретния оператор, който експлоатира централа от първо поколение. Затова можем спокойно да заявим, че управлението е виновно за проблема, а не технологията. Този инцидент доведе до преразглеждане в избора на площадки, на които се строят централи, предизвика стрестестове на голяма част от блоковете, които са в експлоатация или се изграждат в момента, включително и в България. Като цяло, последиците няма да доведат до значително забавяне развитието на ядрената енергетика. Най-неадекватно поведение, според мен, показаха немците, което бих определил като политическо. Очаквам да загубят много милиарди, което ще повлияе икономиката на Германия и средната цена на енергията на гражданите.

Новият брой 3/2019

брой 3-2019

ВСИЧКИ СТАТИИ | АРХИВ


Top