Интервю с Инж. Рашо Първанов, главен инженер на блокове 1 - 4 на АЕЦ Козлодуй
• Ядрена енергетика • Интервю • Сп. Енерджи ревю - брой 1, 2010
Изграждането на нови реактори в Козлодуй е не само възможно, но и задължително
Инж. Рашо Първанов,
главен инженер на блокове 1 - 4 на АЕЦ Козлодуй пред списание Енерджи ревю
Инж. Първанов, бихте ли се представили с няколко думи на читателите на сп. Енерджи ревю?
Роден съм преди 54 години, женен, с две деца. Завършил съм техникума по енергетика Вилхелм Пик (сега Хенри Форд), специалност Ядрена топлоенергетика и Техническия университет (ВМЕИ Ленин) - същата специалност. В АЕЦ постъпих като военнослужещ през 1974 г., когато току-що бе въведен в експлоатация Първи енергоблок, на Втори блок се извършваха монтажни работи, а Трети и Четвърти се подготвяха за строителство. Първата ми длъжност бе Турбинист долна зона на Първи енергоблок, в смяна "В", с началник Минко Котларов и дежурен инженер Йордан Йотов.
Преминах последователно през всички оперативни длъжности, участвах според възможностите си в дейностите по пускането и експлоатацията на другите три блока и така до 31 декември 2006 г., когато като главен технолог участвах в окончателното спиране на блокове 3 и 4. Тогава, в 21 ч. и 38 мин. изключихме завинаги последния работещ Турбогенератор №6, с което преждевременно приключи експлоатацията на едни от най-добрите ядрени блокове в Европа и света.
В някои години, четирите 440-мегаватови реактора произвеждаха повече от 12 милиарда киловатчаса електроенергия при ниски цени. Електроенергията, произведена от тези реактори, се изнасяше и продаваше на съседните страни от целия Балкански полуостров.
Откога заемате позицията Главен инженер в ЕП-1 и какви са настоящите предизвикателства в работата ви?
Като главен инженер на Електропроизводство - 1 (1 - 4 блок) работя от 1 февруари 2010 г. Както споменах, блоковете вече са спрени от експлоатация. Първи и Втори блок са обявени за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, а Трети и Четвърти блок са в състояние "Е", при което не се произвежда електроенергия. Ние се грижим за тяхното безопасно съхранение и обезопасяване.
В момента работим по нови проекти, свързани с предстоящите дейности по извеждане от експлоатация и преработване на радиоактивните отпадъци. Това са съвсем нови технологии, повечето от които за пръв път се реализират в България. Използваме опита на водещи европейски фирми с добри практики в тази област. Повечето проекти се финансират от Международния фонд Козлодуй и се консултират от експерти с доказан опит в управлението на радиоактивни отпадъци.
На какъв етап е дейността по изваждането на отработеното ядрено гориво от 3 и 4 блок на централата? Съгласно технологичния регламент отработеното ядрено гориво трябва да престои в приреакторните басейни най-малко 3 г. Каква е съдбата му след този период?
Блокове 1 и 2 са освободени от ядрено гориво и вече не са собственост на АЕЦ Козлодуй, а с Постановление на Министерския съвет са предоставени на Държавно предприятие Радиоактивни отпадъци, с цел извеждане от експлоатация, демонтаж на съоръженията и преработка на радиоактивните отпадъци.
В блокове 3 и 4 все още има ядрено гориво, което е извадено от реакторите и се съхранява безопасно, непосредствено до тях в специални басейни за отлежаване на горивните касети. Това ще продължи до момента, в който ще бъде възможно неговото транспортиране извън зоната за безопасно съхранение.
На какъв етап е строителството на "сухото" хранилище за отработено ядрено гориво и какъв ще бъде неговият капацитет?
Проектът за "сухо" съхранение на отработено ядрено гориво (ОЯГ), предвиден като допълнителна възможност за управление на ОЯГ в националната стратегия, е една от световно утвърдените технологии за дългосрочно съхранение на ОЯГ.
През 2004 г. АЕЦ Козлодуй сключи договор за проектиране и изграждане на Хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво (ХССОЯГ) с немския консорциум RWE NUKEM - GNS. Договорът включва два етапа на изграждане на хранилището. По първия етап се извършват довършителни строително-монтажни работи по сградата и оборудването в нея. По втория етап, включващ разширение на сградата на хранилището, са в ход подготвителни строителни дейности. Източник на финансиране за цялостното изграждане на хранилището е Европейската банка за възстановяване и развитие.
Изграждането на ХССОЯГ се предвижда да приключи през юли 2011 г. Окончателното въвеждане на обекта в експлоатация, след издаване на лицензия за експлоатация, се очаква до средата на 2012 г. ХССОЯГ е предвидено да приеме всички касети с отработено ядрено гориво от реактори ВВЕР-440 на АЕЦ Козлодуй.
Каква, според вас, е икономическата целесъобразност и техническата осъществимост на концепцията за изграждането на седми и осми блок в АЕЦ Козлодуй?
Изграждането на нови реактори в Козлодуй е не само възможно, според мен е и задължително. През последните четиридесет години, откакто в България се развива ядрена енергетика, на територията на града и на площадката на АЕЦ са изградени толкова много обекти, за които са изразходвани огромни средства и които, разбира се, спокойно могат да бъдат използвани още десетки години, обслужвайки дейността на ново поколение реактори. Ще спомена само малка част от тях, без да навлизам в специфичната терминология на ядрената енергетика.
През изминалите години град Козлодуй е изграждан и развиван с идеята да обслужва АЕЦ. В него, освен жилища за работниците, са изградени и редица други обекти като техникум за подготовка на кадри за ядрената енергетика, културен дом, спортни комплекси, болница, товарно пристанище, пътища и изобщо цялата градска инфраструктура, която е необходима за една атомна централа.
Освен това на самата площадката на АЕЦ функционират Учебно-тренировъчен център, Център за управление на аварии, Център за диагностика и контрол на ядрено оборудване, Служба Трудова медицина, Противопожарна служба и редица специфични системи и съоръжения.
Важно е да кажа, че АЕЦ Козлодуй разполага с изградена електропреносна мрежа, която в момента работи с 30% от капацитета си и която без никакви инвестиции може да поеме пренасянето на произведената електроенергия от новите мощности.
Списъкът на предимствата на площадката на Козлодуй е изключително дълъг, но искам да изтъкна едно основно предимство - обществената подкрепа в Козлодуй, в региона и в цяла България.
През годините, откакто е в експлоатация, АЕЦ е доказала, че по никакъв начин не е повлияла отрицателно на околната среда и населението, а напротив - освен че създаде хиляди работни места и произвеждаше електроенергия на ниски цени за всеки българин, осигуряваше на държавата милиарди левове от износ на електроенергия в съседните държави.
Накрая искам да кажа, че строежът на нови блокове в Козлодуй в никакъв случай не е алтернатива на АЕЦ Белене - първо, защото винаги ще съществува нарастваща нужда от електроенергия, второ - такива обекти не се строят за година-две, а изискват десетилетие и трето - електропроизводителните предприятия в България в момента са на преклонна възраст и амортизацията им в недалечно бъдеще ще ги изведе от работа.
Добиването на електроенергия от възобновяеми източници е много хубаво нещо, стига да не беше толкова скъпо и да можеше да произвежда такива големи количества, от каквито имаме нужда.
Коя технология на електропроизводство намирате за най-удачна за приложение в евентуалните нови мощности? Смятате ли, че използваната в настоящия момент в централата технология с водо-воден реактор отговаря на световните стандарти и технологичното развитие на ядрената индустрия?
Използването на реактори, работещи с обикновена вода под налягане, е най-разпространената и най-безопасна технология, прилагана в ядрената индустрия. Като отчитам факта, че България натрупа солиден опит, работейки по тази технология повече от тридесет и пет години, еднозначно смятам, че всяка друга технология е най-малкото неуместна, а и новите съвременни модели реактори са базирани именно на тази технология.
Работите в централата почти от нейното създаване. Бихте ли ни разказали малко повече за изцяло българските проекти, внедрени за първи път в световната практика при строителството на атомни централи, към които са проявили интерес редица чуждестранни специалисти?
Въпросът е много обширен и едва ли е уместно да навлизам в подробности, но само ще отбележа, че сме изпълнявали десетки, а може би и стотици изменения в проекта с цел модернизиране на процесите и подобряване на безопасността.
Много от тези изменения са оценявани от международните експерти като "добри практики" и са препоръчвани за внедряване на други атомни централи по света. Освен това и ние сме се старали да прилагаме най-добрите съвременни решения, сполучливо реализирани от други АЕЦ.