Интервю с Инж. Хаджийска, управител на фирма Еко пауър 2009
• Интервю • Сп. Енерджи ревю - брой 2, 2010
Необходима е дългосрочна стратегия за развитие на ВЕИ сектора у нас
Инж. Хаджийска,
управител на фирма Еко пауър 2009
Уважаема г-жо Хаджийска, бихте ли представили накратко фирма Еко пауър 2009 на читателите на списание Енерджи ревю?
Основната дейност на Еко пауър 2009 е в сферата на възобновяемите енергийни източници. Нашата мисия е да насърчим използването на ВЕИ в България, като разбира се тук не говорим само за мегаватови проекти, а и за използване на ВЕИ технлогии в домакинствата. Инвестицията във ВЕИ е не само добро бизнес вложение. Това е инвестиция в бъдещето, в енергийната сигурност и енергийната независимост на страната. Нека не забравяме, че ВЕИ е пресечната точка на енергетиката с екологията.
Какви са основните пречки пред развитието на ВЕИ сектора у нас?
ВЕИ сектора в България е сравнително нов. Ето защо към момента съществуват редица пречки пред неговото развитие. От една страна липсата на необходимото насърчаване на сектора от страна на държавата. Все още нормативната база в тази насока е недостатъчна, а съществуващата такава не се прилага пълноценно. Дори може да се говори по - скоро за рестриктивни мерки отколкото за насърчаващи, при съпоставка с общата картина в ЕС. Това налага задълбочен анализ както на настоящето състояние на ВЕИ в България, така и на бъдещите мерки за създаване на предпоставки за развитие на сектора.
От друга страна липсата на кредитиране на проекти за ВЕИ от страна на банките в България също се оказва значима пречка пред развитието на ВЕИ сектора у нас. Това води до известно изолиране на българските инвеститори, за сметка на чуждите. Друг е въпросът, че българският инвеститор все още не е осъзнал напълно стратегическото значение на възобновяемите енергийни източници в световен мащаб.
Могат да бъдат изброени още пречки - липсата на български квалифицирани кадри в областта, липсата на подходящи държавни преферениции, на изисквания за сертифициране на фирми в бранша и т.н. Основното обаче е изготвянето на комплекс от насърчителни мерки, вследствие на адекватна държавна политика, която ще гарантира ако не изпреварващо, то поне устойчиво развитие на ВЕИ технологиите в нашата страна. Ето защо основната ни цел трябва да бъде създаването на дългосрочна стратегия, на дългосрочна визия за развитие на ВЕИ. Краткосрочните цели и концепции могат да доведат до спекулации и нереалистични очаквания.
Как в тези условия би се осъществило постигането на 16% дял на възбновяемите източници в крайното енергийно потребление на България до 2020 г., какъвто е ангажиментът на страната ни към ЕС?
Със Стратегия Европа 2020 ЕС пое ангажимент за увеличаване на 20% на дела на възобновяемите енергийни източници от общият дял на произведената електроенергия. Всяка държава членка на ЕС определи собствени цели в рамките на общата стратегия. България определи своята индивидуална цел, а именно достигане на нива от 16% дял на ВЕИ през 2020 г. Осъществяването на тази цел, от гледна точка на съществуващите на този етап в България механизми за подпомагане на сектора, е една изключително амбициозна задача. Ето защо е необходима ясна и последователна държавна политика за насърчаване на зелената енергетика.
Твърденията, че съществуващият засилен интерес към възобновяемите енергийни източници от страна на инвеститорите е следствие на доброто държавно стимулиране на сектора, не са обосновани. Съпоставянето с европейската картина за насърчаване на ВЕИ не е в полза на нашата държава. Напротив, липсата на дългосрочна стратегия и опитите за прекомерна регулация на сектора подават разнопосочни и тревожни сигнали сигнали към инвеститорите.
Какви, според Вас, трябва да бъдат дългосрочните стимули и преференции за насърчаване на инвестициите в системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници?
Политиката на ЕС е в намирането на пътища за развитие на ВЕИ. Не съществува унифицирана система за това, а всяка държава определя индивидуално своите методи за насърчаване на сектора. Системите за подпомагане могат да бъдат различни: преференциално ценообразуване, задължително присъединяване, търговия със зелени сертификати, данъчни облекчения и др. Ускореното развитие на сектора, каквато заявка дава България с поставянето на цел от 16% дял на ВЕИ, изисква комбинация на различните съществуващи системи. Изборът на отделните компоненти в тази комбинация от системи не трябва да бъде произволен, а съобразен с добрите практики в Европа, отчитайки спецификата на вътрешния пазар в страната ни. Ето защо изготвянето на реална дългосрочна стратегия за развитие на ВЕИ сектора в България е от първостепенно значение.