Актуализация на Стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 г.

В началото на септември т. г. правителството прие актуализирана Стратегия за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО). Документът, чийто обхват на действие е до 2030 г., е разработен в съответствие с приоритета за актуализацията на действащите разпоредби за управление на ядрено гориво, залегнал в програмата на правителството, както и съобразно изискванията на евродирективата за създаване на рамка на европейската общност за отговорно и безопасно управление на ОЯГ и РАО, заявяват от пресцентъра на Министерски съвет.

Както приетата на 5 януари 2011 г. първоначална версия на документа, неговият актуализиран вариант определя цялостната политика и принципите в областта на използване на ядреното гориво, като обхваща конкретните етапи на управление на ОЯГ и всички видове РАО, които са под юрисдикцията на България.

Стратегията очертава планираните практически решения, състоянието и експлоатацията на съществуващите съоръжения, както и стъпките за реализация на бъдещи такива. Целите и приоритетите, залегнали в документа, са в съответствие с изискванията за защита на човешкото здраве и опазване на околната среда. Що се отнася до дейностите за управление на РАО, като основен приоритет е заложено изграждането и пускането в експлоатация на Национално хранилище за погребване на РАО.

Избор на оптимална стратегия за управление на ОЯГ

В документа се казва, че в основата на избора на оптимална стратегия за управление на ОЯГ трябва да се отчитат всички фактори, сред които:

• осигуряване на безопасната и непрекъсната експлоатация на ядрените съоръжения чрез осигуряване на достатъчно свободни места за ОЯГ, генерирани при тяхната работа;

• осигуряване на необходимите финансови средства за управлението на ОЯГ и високоактивни отпадъци (ВАО), генерирани при тяхната преработка;

• непрехвърляне на отговорността за вземане на решения за управление на ОЯГ върху бъдещите поколения.

Според Стратегията, на този етап за най-приемлива алтернатива се приема транспортирането на минимум 50 t ТМ годишно ОЯГ от АЕЦ Козлодуй за технологично съхранение и преработване при наличието на благоприятни финансово-икономически условия до края на експлоатационния ресурс на блоковете, като средствата ще се осигуряват от приходи от продажбата на произведената електроенергия.

Това решение е технически реализуемо и базирано на апробирани технологии, финансово осигурено е при спазване на принципа за необремененост на бъдещите поколения, се казва в документа. То не изключва вземане на междинни решения, в зависимост от конкретните вътрешни и външни условия.

Какво вече бе споменато, за оптимално решение по отношение на управлението на РАО, се счита изграждането на хранилище за тяхното дълготрайно съхранение. Този период на контролирано съхраняване на РАО ще позволи да се получат нови данни и технически решения, които ще могат по съществен начин да променят методите на управление на тези отпадъци. Така ще се избегнат сериозни грешки при окончателното погребване в устойчиви геоложки формации.

За осъществяване на целта е необходимо в АЕЦ Козлодуй и Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) да се изпълнят редица мерки, сред които: продължаване извозването на ОЯГ за преработка на базата на икономически изгодни решения и търговски договори; подновяване лицензията за експлоатация на ХОГ за мокро съхранение с десет години след 2024 г.; проучване и изграждане от ДП РАО на хранилище за дълговременно съхранение на контейнери с ВАО, получени от преработката на ОЯГ и пускане в експлоатация до 2025 г. и други.

Възможности за управление на РАО

В документа се залага оптимизиране на съществуващата единна технологична система за управление на РАО на икономическа основа с приоритет на безопасността. На основание изложеното са очертани следните мерки:

• подобряване на ефективността на сортирането на РАО чрез използване на новата категоризация и критериите за приемливост на управляваните РАО;

• оптимизация на технологичните процеси по посока на съществено намаляване обема на генерираните РАО, включително разработване от страна на организациите, генериращи РАО на процедури за междинно съхранение на ниско активните РАО и последващо освобождаване от регулаторен контрол;

• усъвършенстване на технологичните процеси на първична обработка на РАО, включително сортиране, междинно съхранение с цел освобождаване от регулаторен контрол, раздробяване, дезактивация и преработка на РАО;

• оптимизация на практиките за минимизиране на отпадъците чрез рециклиране или повторно използване на материалите;

• пускане в експлоатация на съоръжения за вторична преработка и кондициониране на РАО и интегрирането им в единната технологична система;

• разработка и реализация на технологии за капсулиране и кондициониране на източници на йонизиращо лъчение, съдържащи дълго живеещи средноактивни отпадъци. Избор и одобряване на опаковки от тип Б;

• доизграждане на единната технологична система, която интегрира всички съоръжения за преработка и кондициониране на РАО;

• намиране на баланс между здравни, екологични и финансови фактори при подхода за извеждането от експлоатация. В тази връзка особено внимание следва да се обърне върху максималното повторно използване и/или рециклиране на слабо активните метали и строителни материали;

• изграждане и пускане в експлоатация на НХРАО.

Продължава в следващ брой