Американски учени разработиха нова суровина за авиационно гориво
• Иновации • Сп. Енерджи ревю - брой 1, 2018
Един голям самолет изразходва приблизително по 4 л авиационно гориво за секунда, което възлиза на около 144 хил. л за десет часа полет. При отделяне на близо 10 кг CO2 на 4 л гориво се получава, че в рамките на само едно пътуване в атмосферата се освобождават 360 хил. кг CO2. Ново проучване обаче показва, че 22 ха от специално култивирана захарна тръстика могат да осигурят достатъчно авиационно гориво, за да захранят същия самолет за 10 часа полет с освобождаването по-малко CO2.
Чрез “Проекта за отглеждане на растения, предвидени да заменят маслото в захарната тръстика и сладкото сорго” (PETROSS) е разработена уникална захарна тръстика, наречена липидна тръстика. Тя отделя масло, което може да се превърне в авиационно гориво или биодизел, замествайки захарта, която сега се използва за производството на етанол.
“Получаването на самолетно гориво от масло е един от най-преките и ефективни начини за преобразуване на биологични суровини в авиационни горива. Намаляването на разходите за суровини е от решаващо значение за подобряване на икономиката на процесите при производството на био авиогориво, а липидната тръстика ни позволява точно това”, коментира Виджей Сингх, професор по селскостопански и биологични технологии от Университета в Илинойс.
В рамките на проекта е сравнена икономическата целесъобразност на отделни култури с различно съдържание на мазнини. От липидната тръстика се произвежда 4 до 15 пъти повече авиационно гориво на хектар, отколкото от соята, без да се стига до загуба на хранителни култури. Разработчиците смятат, че биогоривото ще струва около 1,3 щатски долара на литър, което е по-малко от цената на други възобновяеми горива.
Авиокомпаниите понастоящем носят отговорност за около 1-2% от емисиите на парникови газове в световен мащаб. Според прогнозите, ако отрасълът не успее да намали емисиите си, делът му ще се увеличи до 3% до 2050 г.
Биогоривата, произведени от растения, имат обещаващ потенциал. Той се дължи на факта, че количествата CO2, които тези горива отделят при изгарянето си, се компенсират частично от поетите от растенията количества при растежа им, което редуцира цялостното им въздействие в значителна степен. Биогоривата често позволяват вече остарели превозни средства да останат в употреба, като намаляват емисиите им, без да се налага обновяване на двигателите им.
За авиационния отрасъл обаче набавянето на суровини за новите горива не е лесна задача. Производството на биогорива от дървесни видове очевидно носи със себе си риска от обезлесяване. Пример за това са палмовите масла, които изискват тропически гори да бъдат изсичани и повторно засаждани, като в целия процес се отделят повече емисии на СО2, отколкото се спестяват. Производството на усъвършенствани биогорива от царевица или други хранителни култури също е нежелателно, тъй като това ще продължи тенденцията за недостиг на храна и дори риск от глад за увеличаващото се население на света.
Важно е, че новият сорт захарна тръстика може да бъде отглеждан дори и извън земеделски земи. Отчитайки факта, че сортът е с висока студоустойчивост, изследователите понастоящем разглеждат площи за отглеждането му в югоизточната част на САЩ, които се считат за трудни за обработка. “Ако цялата тази площ се използва за отглеждането на липидна тръстика за възобновяеми горива, тя може да послужи за производството на около 65% от националното потребление на авиационно гориво”, смята директорът на PETROSS Стивън Лонг.
От липидната тръстика също така се отделят и странични продукти, които намират приложение в редица сектори и за които е наличен пазар - въглеводородно гориво, от което може да се произвеждат различни биопродукти, а също и остатъчна захар от някои разновидности на растението, от които може да се получи етанол. Биорафинериите биха могли да използват и остатъците от липидната тръстика (пулпата, останала след извличането на маслото) за производство на електроенергия и пара, което прави процеса самоподдържащ се, и дори може да доведе до генерирането на излишък от електрическа енергия.