Асоциация на търговците на електроенергия в България, Мартин Георгиев: Конкуренцията на свободния пазар повишава ефективността на производителите

Мартин Георгиев, председател на УС в Асоциацията на търговците на електроенергия в България, пред сп. Енерджи ревю

Уважаеми г-н Георгиев, какви са основните приоритети в дейността на Асоциацията в момента?

Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) е сдружение с нестопанска цел, обединяващо водещите търговци на електроенергия в страната. Основната цел и мисия на АТЕБ е да промотира и подпомага развитието на конкурентния пазар на електроенергия в България, да създаде и утвърди модерни икономически отношения в електроенергийния отрасъл, както и да усъвършенства принципите и механизмите на действащата в страната нормативна уредба, регулираща отношенията в електроенергийния отрасъл.

Стратегията и приоритетите на АТЕБ се определят от горепосочените цели, основните от които са запазване на процеса на устойчиво развитие на пазара на електроенергия в България; усъвършенстване на регулаторната рамка и повишаване на прогнозируемостта й; подобряване на прозрачността на пазара и доверието в него; повишаване на информираността на клиентите от възможностите, които пазарът предлага.

Усилията на АТЕБ са фокусирани и върху подобряването на работата на балансиращия пазар, успешно стартиране на българската електроенергийна борса и пълноценното интегриране на България в регионалния електроенергиен пазар.

Какъв е механизмът за покупка и продажба на електрическа енергия у нас?

Сделките на свободния пазар се извършват между производители, търговци и потребители на електрическа енергия. Производителите произвеждат и продават енергията на едро. Търговците, в ролята си на много важно свързващо звено между търсенето и предлагането, създават портфолио от доставчици, от които купуват и клиенти, на които продават.

Търговците закупуват електроенергията си както от производители и търговци от България, така и внасят от други страни. Продажбите, от своя страна, се извършват към потребители и други търговци в страната, както и за износ. Управлението на търговско портфолио е сложен и отговорен процес, който има за основна цел да оптимизира финансово енергийните потоци и чрез добро управление на риска да гарантира в същото време сигурността и надеждността на доставките.

За пример, портфолиото на един активен търговец се състои от няколкостотин клиента с различен обем и характеристики на потреблението и няколко десетки договора за покупка на електрическа енергия.

Тъй като електроенергията е стока, която не може да се складира, е необходимо в реално време да се поддържа баланс между производството и потреблението в енергийната система. Поради тази причина доставките на електроенергия се регистрират за всеки 24 часа на почасова база.

За постигане на баланс в системата потребителите трябва да изготвят почасови прогнози за консумацията си, максимално близки до очакваното им потребление, а производителите да произведат тези количества. Когато се появи несъответствие между заявените количества енергия и фактическото потребление или производство в електроенергийната система, се включва пазарът на балансираща енергия, чрез който се уреждат небалансите - разликите между предварително заявените и реално потребените/произведени количества.

Балансиращият пазар има функция да стимулира максимално точни прогнози. Поради тази причина цените на балансиращата енергия се определят така, че ефективно представляват неустойка за неспазването на прогнозите и водят до допълнителни разходи при доставката.

С цел намаляване на небалансите, търговците създават и координират т. нар. балансиращи групи, в които се обединяват потребители. По този начин се създават условия недостигът или излишъкът на електроенергия при отделните участници да се балансират в рамките на групата, което води до намаляване на общия небаланс.

Честа практика на пазара е потребителите да не бъдат изложени пред рисковете на балансиращия пазар, тъй като търговците извършват прогнозиране и балансиране на отклоненията в консумацията на своите клиенти, като поемат финансовия риск за реализираните небаланси. При такъв вид взаимоотношения потребителят заплаща консумираната от него електроенергия по еднокомпонентна цена, а всички други разходи, свързани с управление на търговското портфолио и компенсиране на небаланси, са за сметка на търговеца.

Какви са предимствата за потребителите и какви възможности им предоставя свободния пазар?

Основна характеристика на свободния пазар е наличието на конкуренция между пазарните участници, каквато липсва на регулирания пазар. Това води до повишаване на ефективността на производителите и търговците на електроенергия и намаляване на техните разходи, и съответно до намаляване на продажните цени.

Важно е да се отбележи, че предвид процесите на интегриране на България в регионалния пазар на електрическа енергия, производителите в страната се конкурират не само помежду си, но и с вносителите, а на пазарите в някои от съседните страни, като Румъния и Унгария, се наблюдават ниски цени. На основата на това съревнование пазарните сили по естествен начин отсяват ефективните и конкурентоспособни продавачи.

В регулирания пазар на основа на административно определени квоти се формира микс от енергия, която включва и скъпи източници, затова средно претеглената цена е по-висока, отколкото на свободния.

Така че основната възможност пред потребителите на свободния пазар е да купуват електроенергия на по-ниска цена. Нашите анализи показват, че при актуалните цени на регулирания и свободния пазар, потребителите имат възможност за постигане на намаление на разходите за електроенергия до 20-30% при покупка от търговец.

Друга основна разлика е фундаментално различното ниво на отношения между доставчика и клиента на свободния пазар. На регулирания пазар имаме взаимоотношения между монополист и потребител, при които няма възможност за договаряне, докато на свободния пазар доставчикът и клиентът са равнопоставени търговски партньори, които имат свободата да договарят условията на договорите за доставка - цена, срок на плащане, предоставяне на допълнителни услуги и т. н.

Колко фирми притежават лиценз за търговия с електрическа енергия и колко от тях са активни към момента?

Лицензираните търговци на електрическа енергия в България надхвърлят 120. В този брой се включват както български юридически лица, така и дружества, регистрирани в друга страна членка на ЕС, което е разрешено съгласно действащата европейска и национална нормативна уредба. Сред лицензираните компании се наблюдава различна активност - около 20-25 от компаниите са много активни на пазара, други 20-30 имат сравнително ниска активност, а останалите не извършват дейност.

Какви проблеми стоят пред свободния електроенергиен пазар в страната и какви са възможностите за тяхното разрешаване?

В настоящия си модел на работа пазарът е постигнал сравнително стабилно състояние с устойчиво развитие. Основните притеснения са свързани със стабилността и прогнозируемостта на регулаторната рамка. Например от представители на отговорни институции в публичното пространство се споменават планове за промени в пазарния модел, но тези идеи се подготвят без необходимата прозрачност и не се обсъждат със заинтересованите страни.

Една такава обсъждана промяна е свързана с бъдещата електроенергийна борса в страната и по-конкретно моделът, при който ще функционира. Съгласно изказвания на представители на институции се обсъжда модел на задължителна борса, през която трябва да се търгува всичката електроенергия в България. АТЕБ подкрепяме създаването на електроенергийна борса, но свободна и незадължителна.

Такъв е моделът, който се прилага в останалите европейски страни. Там борсата съществува като компонент на пазара, където се участва по желание и е допълнение към търговията с двустранни договори и пряко договаряне между продавачите и купувачите. Задължителна продажба през борса ограничава свободната търговия, конкуренцията и възможността за избор на търговски партньор.

Друг важен проблем е наличието на допълнителни цени (такси), които се начисляват върху изнасяната електроенергия. Към настоящия момент се заплащат цени за пренос и достъп в размер на близо 8 лв./МВтЧ, като България е единствената страна в ЕС, която прилага такса върху електроенергията за износ в противоречие с Директивите на ЕС за създаване на вътрешен енергиен пазар.

Въпреки това наскоро от представители на Министерството на Енергетиката бяха обявени планове за начисляване върху износа допълнително и на т.нар. цена "задължение към обществото", която понастоящем е близо 18 лв/МВтч. Начисляване на нови добавки върху електроенергията, предназначена за износ, ще направят българската електроенергия неконкурентна на регионалния енергиен пазар. България отново ще се превърне в транзитна страна, както през 2012-2013 и приходите от произведената българска енергия за износ ще бъдат "изнесени" при централи в Сърбия, Румъния и Унгария".

Българската електроенергийна система има свръхкапацитети от инсталирани електропроизводствени мощности, съответно излишък от енергия, която да изнася. Исторически, приходите от износ на електроенергия са помагали сериозно на сектора и са били важна опора за финансовата му стабилност.

При настоящите цени на съседните пазари, износът може да генерира около 1 млрд. лв. годишни приходи за енергетиката ни, основно с използване на местни енергийни ресурси - т. е. всички тези приходи остават в страната - основно в държавните електроцентрали и в Електроенергиен системен оператор. Прилагането на такса поставя под сериозен риск приходите от износ и съответно финансовата стабилност в сектора.