Бъдещето на енергийните технологии в индустрията - все по-устойчиво и дигитализирано

Дигитализация, Индустрия 4.0, изкуствен интелект, енергийна ефективност, декарбонизация, зелена енергия, ВЕИ интеграция, енергийна независимост, съхранение на енергия – това бяха само част от ключовите теми, които водещи български експерти коментираха в рамките на дискусионния модул “Мисия: Енергия 5.0”, част от програмата на Industrial Tech Forum 2024.

Дългоочакваното второ издание на мащабното професионално събитие за технологични иновации в промишления сектор, организирано от TLL Media и Inter Expo Center, се състоя на 2 октомври, а в панелната дискусия, посветена на бъдещето на енергийните технологии в индустрията, взеха участие инж. Александър Касчиев – търговски директор в Ритал България, Душко Георгиев – проектен мениджър в Сименс, и Илиян Гечков – мениджър енергийни услуги в КЕР Токи Пауър. Модератор на модула беше инж. Николай Стефанов, основател и управляващ партньор на независимата консултантска кантора “Новата Енергийна Реалност”.

“Ние, като енергийни мениджъри, сме притиснати от постоянните изисквания на финансистите да бъдем все по-рентабилни и все по-оптимални, а дигитализацията на индустриалните процеси много подпомага това” – с тези думи инж. Николай Стефанов даде ход на дискусията, която запозна аудиторията с последните тенденции при енергийните технологии в производството и индустрията и изведе редица примери как представените компании успешно интегрират решенията си от последно поколение и какви са ползите за потребителите.

Енергийна ефективност и оптимално използване на ресурсите

Александър Касчиев насочи вниманието на професионалната аудитория към дигитализирания завод на Rittal в Хайгер, Германия, базиран на умни производствени машини и системи, софтуер и изкуствен интелект. По думите му, чрез тази интелигентна фабрика компанията си осигурява лидерски позиции и за следващите 50 години. Експертът акцентира върху огромните възможности по отношение на ефективното използване на ресурсите в завода, които се разкриват благодарение на изкуствения интелект, като в контекста на енергийното потребление сподели и плановете на компанията производството в близко бъдеще да премине изцяло на зелена енергия, за да намали въглеродния си отпечатък.

Концепцията за енергийна ефективност и икономия на ресурси е дълбоко заложена не само в производствените системи, но и в разработваните от Rittal решения, подчерта Александър Касчиев. Той даде за пример новото поколение индустриални климатици на компанията, които се предлагат в изключително широка гама от охлаждащи мощности и са подходящи както за приложения на открито, така и за промишлени и химически агресивни среди. Те осигуряват средно със 75% по-висока енергийна ефективност, а тестове в Аурубис например са регистрирали повишаване с цели 86%, разказа Касчиев.

Той насочи фокуса и към цялостните решения за разработка и производство на индустриални табла, които Rittal предлага заедно с друга компания от групата Friedhelm Loh – EPLAN, които се основават на принципите на дигитализацията и Индустрия 4.0. Те включват специализиран софтуер с разнообразни функционални модули, включително за 3D проектиране, както и производствени машини (3D лазерни центрове, металообработващи центрове и т. н.), като гарантират висока ефективност, до 50% икономия на време и минимизиране на грешките и енергийните разходи.

Нови възможности за интегриране на слънчева и вятърна енергия

Душко Георгиев от Сименс България запозна публиката с ключово решение на компанията за интегриране на слънчева и вятърна енергия в предприятията, което позволява управление и съхранение, подобрява качеството на енергията и планирането и позволява регулиране по активна и реактивна мощност в точката на присъединяване на инсталацията.

Експертът разкри, че системата е разработена специално за фотоволтаици и вятърни централи, като предлага готови приложения с настройки, които я правят лесна за внедряване и използване в помощ на енергийния мениджмънт на предприятието.
Сред предимствата на решението, които проектният мениджър изтъкна, са поддръжката на голям брой комуникационни протоколи, възможностите за отдалечен достъп, високото ниво на киберсигурност и опциите за интегриране в съществуващи SCADA системи на различни производители.

По думите му, системата може да участва в компенсацията на реактивна енергия в предприятието, като извършва това автоматично спрямо предварително задание и не изисква наблюдение. Той обобщи, че новите енергийни решения, които правят слънчевата и вятърната енергия все по-достъпни, значително повишават степента на дигитализация и декарбонизация, като в допълнение гарантират и енергийна независимост.

Предвидими и надеждни доставки на зелена енергия

Дискусията продължи с изказване на Илиян Гечков, който разкри какви предимства осигуряват за индустриалните предприятия т. нар. PPA договори за дългосрочни доставки на зелена енергия по отношение на ценовата устойчивост. Експертът обърна внимание на това, че Кер Токи Пауър за кратко време се е превърнала в един от най-големите агрегатори на производители на възобновяема енергия у нас и към момента обединява над 1100 независими производители.

Той добави, че целта на PPA договорите е гъвкаво обезпечаване на доставките за всеки един обект със зелена енергия – в съответната степен и с точната технология, като срокът варира, но може да бъде и за 10 години. Специалистът направи сравнение с търговията с електроенергия в сегмента “Ден напред” и подчерта, че дългосрочните споразумения осигуряват на производствените предприятия предвидимост, надеждност и устойчивост по отношение не само на въглеродния отпечатък, но и при понижаване на дела на енергийните разходи в себестойността на крайното изделие.

Това, по думите му, е изключително важно за енергийно интензивни браншове, например производството на пластмасови изделия. Тенденция към “позеленяване” той сподели, че се наблюдава и в автомобилния сектор и в частност при международните компании, които имат производствени бази у нас. В тази индустрия към производителите се поставят пряко изисквания за понижаване на въглеродния отпечатък и то в спешен порядък, обобщи Гечков, като изрази увереност, че макар и бавно, се върви към въглеродна неутралност.