БФА, Меглена Русенова: Капацитетът на българските ВЕИ специалисти беше разпилян в последната година

Меглена Русенова, председател на УС на БФА, пред сп. Енерджи ревю

Г-жо Русенова, отскоро сте председател на УС на Българската фотоволтаична асоциация (БФА). Какви са приоритетите ви и в каква посока сте насочили усилията си?

БФА в последните месеци се утвърди като една от сериозните браншови организации. Насочили сме усилията си към това да защитаваме интересите си на инвеститорите в областта на фотоволтаиката. Приемаме, че това е важно и от гледна точка на защита на интересите на страната като добро и стабилно място за инвестиране.

Привилегирована съм да ръководя браншовата организация на бизнес, който е сред най-иновативните, бързо развиващите се, бранш, който е инвестирал през последните няколко години в България над 1,5 млрд. евро. БФА към момента обединява над 270 фирми, които съставляват около 340 MW от общото инсталираните 1000 MW мощност.

Членове на БФА са много различни производители с малки, средни и големи фотоволтаични инсталации. Представени са голямата част от българските инвеститори, както и значителен брой чужди компании. Легитимността на представлявания от нас интерес е сериозен и това ни дава по-голямо самочувствие, когато водим разговори с институциите.

Какви инициативи сте планирали или вече реализирате, за да защитавате правата на членовете на БФА?

След добрата първоначална регулация, която създаде условията много български и чуждестранни инвеститори да работят на местния пазар, за съжаление, през септември 2012 г. се получи обрат в държавната политика. Бяхме подложени на безпрецедентна мярка от 40% цена за достъп върху приходите. Това нанесе много тежък удар не само върху ВЕИ сектора, а и върху доверието, което инвеститорите имат към България. Още тогава предупредихме, че тази мярка е незаконна.

Сега, година по-късно, решенията на ВАС, с които официално се обявява цената за достъп за противоречаща на българското законодателство са факт, но щетите за нашия сектор, а и за икономиката, също са налице. Съвсем естествено е, когато има подобни сериозни проблеми, дейността на Асоциацията да бъде насочена към защита на бизнес интересите на своите членове.

Важна част от работата ни е достъпът на българските граждани до знанието за това, че те могат, инсталирайки един слънчев панел, реално да станат част от енергийната система на страната. Така всеки български гражданин ще може да усети предимствата на зелената енергия не само като екологичен ефект, но и като ефект върху сметката си, да помогне за по-добрата екология, както и да помогне на държавата да диверсифицира източниците за производство и доставка на електрическа енергия.

Как изглежда фотоволтаичният бизнес в България към момента?

В момента този пазар на практика е спрял, за съжаление. Казвам, за съжаление, защото само за година потенциалът, който се създаде не само като инвестиционен интерес, но и като експертиза от български специалисти и компании, беше пропилян. Българските компании, които проектираха, изграждаха централи и произвеждаха компоненти, сега се реализират в съседните страни.

В тази връзка мисля, че е много важно решението на парламента от м. август да възложи изработването на стратегия за развитието на българската енергетика и се надявам тя наистина да отразява новите тенденции. От сектора разчитаме тя да стъпва на положителните практики в държави с модернизирана енергетика.

Според нас без експертна помощ от авторитетна международна финасова институция (Световната банка и ЕБВР) българската администрация няма капацитет за подобно предизвикателство. Важно е да се заложи на принципите на либерализирания пазар и европейските приоритети в областта на климата и енергетиката.

Какви са перспективите за развитие пред сектора у нас?

По официални данни на ЕСО през 2012 г., в общото производство на електрическа енергия, делът на фотоволтаичната е едва 1,6%, очакванията ни са през т. г. е той да стигне до 3%. Общият дял на произведената електроенергия от ВЕИ е 11%. Поетите ангажименти от България са до 2020 г. той да достигне 20,8%, за което е необходима стабилна регулаторна и законова среда. Вярвам в мъдростта на българските институции и в това, че ще взимат решения, които са в интерес на гражданите.

В момента всички се сблъскваме с огромния проблем на ниските доходи. Той може да се реши само и единствено, ако икономиката ни бъде конкурентоспособна. За да се влеят в нея свежи инвестиции обаче, страната трябва да излъчва постоянни стабилни сигнали към потенциалните инвеститори.

В този смисъл се надявам, че разчитайки именно на ВЕИ сектора като най-големия частен инвестиционен сектор в най-новата история на България, ще се взимат едни проевропейски решения, които да доведат до най-добро използване на обществения ресурс в интерес на държавата.