БГВЕА, Кристина Койчева: Ветроенергийният сектор у нас е изправен пред значителен брой предизвикателства

Кристина Койчева,

изпълнителен директор на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА)

2014 г. беше една много ветровита година, както за ветроенергийния сектор като цяло, така и за БГВЕА. От конституирането на асоциацията като заинтересована страна по конституционното дело срещу таксата от 20% върху приходите на производители на електроенергия от вятър и слънце, през координирането на заинтересовани страни по искове срещу окончателната цена достъп до мрежата и по колективен иск срещу Правилата за търговия на електрическа енергия (ПТЕЕ), първата половина на 2014 г. ни се стори като една безкрайна съдебна вихрушка.

Приехме като положителен сигнал от компетентните власти решението в края на месец юли, с което Конституционният съд обяви таксата от 20% за противоконституционна. Този успех беше постигнат, благодарение на неуморната работа на екипа ни и невероятната подкрепа, която получихме от страна на нашите отдадени членове и Президента на Република България.

Радостта ни беше кратка, тъй като на 1 юни 2014 г. Електроенергийният системен оператор вече беше обявил началото на балансиращия пазар за електрическа енергия, а на производителите на електроенергия от вятър се възложи пълна отговорност за балансиране.

Въведе се пазар "ден напред", без възможност за корекция на производствения график в рамките на деня. Прогнозите за производство на вятърните електрически централи (ВтЕЦ) са сравнително точни, когато се отнасят за кратки периоди от време. С увеличаване на времевия отрязък обаче, значително се увеличава и възможността за неточност на прогнозата.

Настоящият период на организация на пазара изисква почасова прогноза за ден напред, която няма устойчив характер поради типа на източника. Това означава, че прогнозите на ВтЕЦ ще бъдат неточни и ще предизвикват завишен небаланс и разходи за балансираща енергия в системата.

Така зададените условия на пазара не отчитат спецификите на различните технологии

и не съответстват на възможностите на ВтЕЦ. В допълнение, още от самото стартиране на балансиращия пазар, общественият доставчик "Национална електрическа компания" ЕАД извършва корекции на прогнозните графици за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.

Данните показват, че тези действия водят до увеличение на количествата небаланс и съответно разходът за производителите се увеличава неправомерно. По-конкретно, разходите за балансиране за последните шест месеца на ВтЕЦ достигат до приблизително 30% от изкупната цена на произвежданата електроенергия.

БГВЕА се стреми да насочи вниманието на различните компетентни институции към проблемите във функционирането на балансиращия пазар, още от момента на възникването им. Такъв беше и подходът ни при работата на специалната балансираща група на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с координатор НЕК ЕАД.

Като признание за професионалния подход при работата ни възприехме поканата БГВЕА да бъде член на Енергийния борд към Министерски съвет. Екипът ни остана с отлични впечатления от работата на борда, създаден в изпълнение на приоритетите по реформите в енергийния сектор. С нетърпение очакваме да продължи работата му с оглед повишаване на прозрачността, диалогът и пазарната ефективност в сектора, с оглед преодоляването на затрудненията в българската енергетика.

Този форум е от изключителна важност за развитието на БГВЕА като организация, която обединява мнозинството от фирмите, активни в сектора за вятърна енергия в България, както и големите производители в бранша. Надяваме се, че и в бъдеще ще продължим да си сътрудничим с държавните институции за намиране на оптималните решения за

развитието и подобряването на среда-та за вятърна енергия в България

Ветроенергийният сектор у нас е изправен пред значителен брой предизвикателства - едновременно в европейския контекст и на национално ниво. Въпреки че организациите в сектора в Европа, включително и БГВЕА, апелираха към европейските лидери да подкрепят по-амбициозна цел на ЕС за дял на възобновяемата енергия, която да е не по-малко от 30%, и която да е разпределена на задължителни национални цели, такова решение не бе взето на срещата на Европейския съвет през октомври 2014 г. относно рамката за енергийната и климатичната политика на ЕС.

Това създава сериозни трудности пред нас, тъй като особено в България през 2015 г. не се очаква предприемането на значителни стъпки към стимулиране на зеления икономически растеж, откриването на устойчиви работни места, както и индустриалния и технологичен напредък в сферата на вятърната енергетика.

В допълнение, в контекста на процеса на либерализация на енергийния пазар в България основополагащ документ за пълното транспониране на изискванията на европейското законодателство в регулаторната рамка са Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). БГВЕА счита, че

ПТЕЕ трябва да поставят основата за функциониране на балансиращ пазар

при ясни, обосновани и справедливи условия. Въпреки това, считаме че последната версия на ПТЕЕ, приета през май 2014, създава условия за неефективен пазарен достъп на ВЕИ производителите.

Драстично влошената регулаторна рамка, в частност Закона за енергията от възобновяеми източници, и въвеждането на ограничение на количеството електроенергия, която се изкупува по преференциални цени до средногодишната продължителност на работа на съответния производител - това са само част от проблемите, които БГВЕА ще адресира през предстоящата година.

Работим усилено за осъществяване на работен контакт с институциите като не просто ги информираме за нуждите и проблемите пред членовете на Асоциацията, а участваме в практически дискусии и обмен на професионални мнения. Предлагаме решения, които сме обмислили с оглед интереса на електроенергийния сектор и положителния ефект за пазара като цяло.

Считаме, че в такива трудни за индустрията моменти, в които голяма част от участниците са изправени пред фалит, ключов фактор е обединяването на усилията и намирането на устойчиви решения, които адресират проблемите на комплексния енергиен сектор в неговата цялост.