Богоев консулт: Енергоспестяването зависи от състоянието на предприятието и внедрените мерки

Към настоящия момент промишлените предприятия в България най-общо се делят на две големи групи. Първата група са новопостроени предприятия на възраст до 10-15 години. Те обикновено са средни или малки по размер и оперират с ограничени финанси.

Най-сериозният проблем при тази група е проектирането и изграждането им по "калъп", т. е. бързо, евтино и без да се вземат предвид бъдещите експлоатационни разходи. Набляга се на законово изискваните марки - топлоизолациите, и то само в рамките на минимума. Липсват мерки, свързани с утилизация на отпадна топлина, обвързване на няколко ВЕИ решения в едно и въвеждане на архитектурни елементи за постигане енергийна икономия.

Отделен проблем в тази насока е технологичното ниво на предприятието както като ниво на окомплектованост с необходими машини, така и като енергоемкост на оборудването. Често поради стремеж към финансови икономии се пренебрегват спомагателни елементи от технологичното оборудване.

Важно е да се знае, че енергийните разходи на единица продукция могат да се намалят както чрез чисти енергоспестяващи мерки, така и чрез ръст на произведената продукция при запазване нивото на енергопотребление. Енергийната и финансова цена на годишна база на дадена остаряла машина обикновено стряска собствениците.

Ето защо е необходимо въвеждане на енергоспестяващи технологии, особено в сферата на енергоемките индустрии. Много често новите машини са с 50 и повече процента по-ниска енергийна консумация, при същата или дори по-висока производителност.

В заключение за тази група предприятия може да се обобщи следното: при правилно осъществени енергоефективни мероприятия собствениците могат да очакват намаление на енергийните разходи на единица продукция в рамките на 30-35%, като процентът зависи от състоянието на предприятието и внедрените мерки.

Втората група промишлени предприятия са стари приватизирани заводи, при които положението по посока енергийна ефективност като цяло е по-тежко. В някои от тях не са правени достатъчни и навременни инвестиции, а това ги е обрекло на големи енергийни разходи на единица продукция и оттам - на тежко финансово положение.

Това най-често са средни и големи предприятия с висока енергийна консумация. Добрата новина тук е, че поради големите си мощности и потребление при тях е възможно и икономически рентабилно реализиране на мерки, неприложими за малки предприятия. Като пример тук можем да посочим когенерацията, използването на отпадна топлина за отопляване на административни сгради и др.

Другата добра новина за собствениците на подобни предприятия е, че при тях размерът на икономиите при правилно осъществени енергоспестяващи мерки достига 50-65%. Като извод, възможностите за спестявания силно зависят от състоянието на предприятието и желанието и възможностите на собствениците да инвестират в мерки за повишаване на енергийната ефективност.

инж. Мартин Богоев,

управител на Богоев Консулт