Диалогът със заинтересованите страни е основен фактор за успешната либерализация на електроенергийния пазар

Мартин Георгиев, председател на УС на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ), пред сп. Енерджи ревю

Как оценявате напредъка на страната по отношение пълната либерализация на пазара на електроенергия?

Либерализацията на електроенергийния пазар в България започва през 2004 г. и въпреки многото съпътстващи регулаторни промени се развива по устойчив начин, достигайки към момента 60% ефективен дял, около 15 000 консуматори и над 140 търговци. Този успех се дължи на общите усилия на търговските участници и институциите, както и на доверието, което беше изградено в клиентите към конкурентния електроенергиен пазар.

През последните 3 години се наблюдава засилено преминаване на потребители от регулиран към свободен пазар, като делът на свободния пазар се увеличава постепенно със 7%-12% на годишна база за сметка на дела на регулирания пазар. Така в края на 2015 г. на свободен пазар се търгуват 55% от електроенергията, а 45% на регулиран. Основна движеща сила за преминаването на клиенти от регулирания сегмент към свободния са конкурентните цени и качеството на услугите, предлагани от търговците на конкурентния пазар.

Положителна роля за напредъка на либерализацията на пазара играе улесняването на процедурата за излизане на свободен пазар на малките стопански и битовите потребители (от 1 април т. г.), които не притежават електромери с дистанционно отчитане. Тази процедура дава тласък на развитието на сегмента на най-малки бизнес и битови клиенти.

Също така, стартирането на Българска независима енергийна борса (БНЕБ) с "пазар ден напред" е важна крачка в правилната посока, тъй като борсата е много необходим инструмент за търговците за управление на портфолиата си на дневна база.

Притеснително за участниците на пазара е отправеното предложение в предварителния доклад на Световната Банка: „БНЕБ да се превърне в ексклузивен/задължителен канал за физическа търговия с електрическа енергия в България“. Подобна промяна би представлявала забрана на съществуващите двустранни договори между производители, търговци и потребители на електрическа енергия, което ще се отрази много негативно върху развитието и конкуренцията на пазара на електроенергия в страната.

Такава промяна ще създаде предпоставки за изкуствено определяне на цената чрез контролиран вход на производители, имайки предвид доминантната позиция на централите в БЕХ, съответно купувачите (търговци и потребители) ще се превърнат в ценово приемащи участници, поради липсата на алтернативни канали за покупка на електроенергия.

Също така, търговските участници в България ще бъдат поставени в дискриминационна позиция спрямо участниците от съседните пазари, които имат свободата и гъвкавостта да извършват свободна търговия и да управляват рисковете чрез двустранни договори. Като краен резултат въвеждането на задължителна търговия и през БНЕБ, и премахване на двустранните договори, ще доведе до ре-регулация и централизация на пазара.

Отбелязвам, че пазарен модел с ексклузивна търговия на електроенергия само през енергийна борса се прилага единствено в Румъния от страните с либерализирани енергийни пазари в Европа. Моделът в Румъния се доказа като неуспешен, в резултат на което са в ход промени в румънския Закон за енергетика, които отменят задължителната търговия през местната борса OPCOM.

Необходими ли са промени в нормативните документи, регулиращи търговията на електроенергия?

Основен фактор за запазване на положителното развитие на либерализацията на електроенергийния пазар е планираните регулаторни промени за: изменение на функциите на Националната електрическа компания (НЕК); въвеждането на пазарен механизъм за компенсиране на производителите с дългосрочни договори; модел за защита на уязвимите потребители; подпомагане на големите индустриални енергийни консуматори; и други да бъдат направени в диалог със заинтересованите страни.

В исторически план сме били свидетели на регулаторни промени, въведени без обсъждане със засегнатите страни, които в последствие са се оказали неуспешни и са търпели корекции. За да може да се запази позитивната тенденция на развитие на пазара и да не се разрушава трудно изграденото доверие в него, трябва се избягват недобре координирани с пазарните участници промени. От АТЕБ винаги сме отворени за диалог на ръководно и експертно ниво с институциите за споделяне на нашия опит и добри практики от България и Европа.

За осъществяване на пазарно обединение (market coupling) на българския електроенергиен пазар с пазарите на съседните страни и впоследствие включването на страната в Единния европейски енергиен пазар е необходимо да бъдат премахнати съществуващите от години ограничения върху износа (цени за пренос и достъп), както и въведените от юли 2015 г. ограничения върху вноса (5% вноска във Фонд “Сигурност на електроенергийната система”).

България е единствената страна в Европа с такси върху електроенергията, предназначена за внос и износ, в разрез с европейските директиви и регламенти. Това е и една от причините от началото на годината досега да се наблюдава спад на износа с над 50% спрямо същия период за миналата година.

Начисляването на такси върху вноса и износа на електроенергия води до фрагментиране на енергийните пазари и пречи на процеса на обединение, в резултат на което производителите и потребителите на електроенергия в България не могат да се възползват пълноценно от възможностите, които предлагат пазарите в съседни страни.

Друг важен момент за пазарните участници ще бъде влизането в сила на окончателния вариант на наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Наредбата се явява държавна помощ за българската енергоинтензивна индустрия, като намалява размера на зелената компонента в таксата "задължения към обществото".

Към момента се очаква нотификация на документа от Европейската комисия. Една от слабите страни на наредбата е липсата на работещ механизъм за възстановяване на цена "задължения към обществото" (ЗО) от НЕК към доставчици, които от своя страна трябва да я възстановят на своите клиенти, отговарящи на съответните критерии.

Считаме, че това е сериозен пропуск, който може да предизвика грешки, финансов риск, злоупотреби и верижна задлъжнялост между участниците на свободен пазар. Доставчиците нямат капацитета и контролните инструменти за възстановяване на добавката и това не би трябвало да влиза в техните правомощия.

Отстъпката от цената ЗО е държавна помощ и следователно трябва да е ангажимент на държавата и не следва да се въвличат трети страни (доставчиците), които нямат пряко отношение към политиката за насърчаване на бизнеса, към верифицирането на критериите за държавна помощ и достоверността на измерените данни.

Редно е предприятията, получили удостоверение за ползване на помощ по наредбата, да представят пред Националния доверителен екофонд (НДЕФ) или друг държавен фонд исканията за възстановяване, а не към техните доставчици.

Смятате ли, че българските потребители са достатъчно добре информирани за ползите от участието на свободния електроенергиен пазар?

Вече бяха проведени няколко обучителни семинара от страна на институциите за либерализацията на електроенергийния пазар, но те бяха направени в много кратък срок и вероятно не достигнаха до масовата част от обществото. Битовите потребители имат нужда от повече информация за процедурите и предлаганите от търговците продукти, за да могат да вземат решение да излязат на свободния пазар.

Към момента те нямат реален ценови стимул да преминат на свободен пазар, където да могат да избират доставчика си на ток, но това вероятно ще се промени в средносрочен план. Пазарът на електроенергия за бита е още в начален етап и тепърва ще се развива като услуги и цени и вярвам, че компаниите, които имат интерес да достигнат до домакинствата, ще подсигурят необходимия достъп до информация, така че да улеснят избора им.

Според Вас по какъв начин би се отразило евентуално повишение в регулираните цени за електроенергия върху свободния енергиен пазар?

Цената е основният движещ фактор в миграцията на клиенти от регулиран към свободен пазар. За стопанските потребители беше изгодно още от създаването на либерализирания пазар да сменят доставчика си на електроенергия. Естествено е едно увеличение на регулираните цени да ускори процеса на либерализация, но това, което се случва, е точно обратното.

С последното си решение, което влезе в сила от 1 юли т. г., КЕВР намалява цената на електроенергията за стопанските потребители на регулиран пазар, като по този начин стимулира тяхното оставане в този пазарен сегмент и забавя темпото на развитие на пазара в страната.