Енергетиката в дигитален преход – данните и гъвкавостта стават новата валута на сектора

На 28 април 2026 г. в сградата на Камарата на строителите в България се проведе форумът "Енергийният сектор в дигитален преход". Събитието бе организирано от UDIH – Хъб за дигитална трансформация на комуналните услуги, в партньорство с Елнова, водещ търговец на електроенергия. В залата се събраха представители на енергийния сектор, технологични компании и финансови институции, за да обсъдят ускоряващата се трансформация на системата – от традиционна инфраструктура към комплексна, софтуерно управлявана среда, базирана на данни, прогнозни модели и висока скорост на реакция.

Димитър Иванов, председател на UDIH, откри форума с акцент върху ролята на хъба като катализатор на промяната, като посочи синергиите между водния и енергийния сектор – две системи, споделящи общи предизвикателства около ефективността, устойчивостта и управлението на ресурсите.

Защо точно сега?

Ангелин Цачев, ръководител "Електроенергийни проекти" в Български Енергиен Холдинг, даде отговор на ключовия въпрос за момента на трансформацията. Секторът преминава от статично, аналогово управление към динамична дигитална екосистема – процес, започнал в началото на века, но достигнал критична точка едва днес. Сред причините за досегашното забавяне са ограниченият достъп до финансиране, институционалната инерция и липсата на дългосрочна визия. Сега обаче технологичната зрялост и засиленият пазарен натиск ускоряват процесите необратимо. Нарастващият дял на ВЕИ, децентрализацията на производството и нуждата от почти моментална реакция постепенно изместват човешкия фактор от оперативното управление. Решенията, базирани на изкуствен интелект и машинно самоообучение, вече играят централна роля, като позволяват прецизно прогнозиране в реално време и оптимизация на търговските стратегии чрез автоматизирани алгоритми.

Съществен проблем остава достъпът до данни. Концепцията за централизирана платформа за събиране на информация от електромери, която би гарантирала прозрачност и равнопоставен достъп за всички участници на пазара, продължава да среща предизвикателства. Липсата на единна дигитална среда води до фрагментирано управление на системите.

UDIH – посредник между технологии и практика

Яна Михайлова, оперативен директор на UDIH, и Мария Стефанова, отговаряща за стратегическите проекти, представиха инструментите, чрез които хъбът подпомага трансформацията – специализирани обучителни програми за дигитални умения, консултантска подкрепа, съдействие при кандидатстване за европейско финансиране и достъп до тестова среда за валидиране на технологии преди инвестиция. Като част от европейската мрежа на цифровите иновационни хъбове, UDIH се позиционира като независим посредник между комунални оператори, технологични компании, научни организации и публичния сектор.

Практическото измерение на този подход бе представено от Добромир Молдованов от Кюбико. Той описа Центъра за дигитални технологии – ключова инфраструктурна инвестиция на UDIH, изграждана в пречиствателната станция в Пловдив. Чрез IoT сензори, дигитални двойници и аналитични инструменти, центърът ще предоставя защитена среда, в която оператори и технологични компании ще могат да тестват и валидират решенията си, преди да пристъпят към реална инвестиция.

Соларен бум и нова пазарна логика

Петко Мариников от Елнова очерта картината на бързо променящия се енергиен микс в България. През 2025 г. са добавени 1,4 GW нови соларни мощности, с което общият инсталиран капацитет достига близо 6 GW – шесткратно увеличение спрямо 2020 г. За първи път възобновяемите източници изпреварват въглищните централи като втори по значимост енергиен доставчик след АЕЦ "Козлодуй". Успоредно с това капацитетът за съхранение на енергия нараства от 200 MWh през 2024 г. до 2500 MWh в края на 2025 г.

Тези данни очертават ускорена декарбонизация, съпроводена с повишена волатилност и нарастваща зависимост от краткосрочните търговски механизми. Цените на електроенергията стават все по-чувствителни към метеорологичните условия и моментния баланс между търсене и предлагане. Intraday пазарите придобиват ключово значение, а нови участници – просюмъри, агрегатори и виртуални електроцентрали, променят структурата на системата. "Пазарът възнаграждава не само произведената енергия, но и способността за бърза и ефективна реакция", подчерта Мариников.

Гъвкавостта като конкурентно предимство

В последвалата дискусия, с участието на представители на Български Енергиен Холдинг, Синергон Енерджи, Електрохолд Трейд и Енерго-про Енергийни услуги, акцентът падна върху качеството на данните като основа за точни прогнози. Участниците отбелязаха, че подобренията в тази посока често могат да бъдат постигнати с относително ограничени инвестиции, например чрез внедряване на метеорологични станции.

Въпреки напредъка на технологиите, човешкият фактор остава незаменим при формулирането на стратегическите рамки. Изкуственият интелект ускорява вземането на решения, но не замества експертната преценка. Освен това енергийният пазар се интегрира все по-активно на европейско ниво – тенденция, която участниците определиха като необратима. "Пазарът вече не може да бъде разглеждан като изолиран", беше един от ключовите изводи на деня.

Какво предстои?

В краткосрочен план се очакват продължаващи инвестиции във ВЕИ и системи за съхранение, по-широко внедряване на софтуерни решения за управление и по-тясна интеграция между производство и потребление. Значителен потенциал крие и усвояването на неизползвани площи в градска среда – покривни пространства и паркинги, като източници на допълнителни мощности при сравнително ниски разходи.

В основата на бъдещото развитие обаче стои въпросът за споделянето на данни и координацията между секторите. Технологичните решения вече съществуват – предизвикателствата са предимно управленски. Конкурентоспособността в енергетиката все повече ще зависи от способността на участниците да интегрират данни, прогнози, гъвкавост и пазарни механизми в единна, интелигентна система, насочена към надеждно и устойчиво енергоснабдяване.