Енергийната сигурност на ЕС в условията на криза

Адекватната подготовка за справяне с рискове и безпроблемното трансгранично сътрудничество са от съществено значение за предотвратяването или управлението на кризисни ситуации на територията на Европейския съюз (ЕС). Един от наскоро приетите законодателни инструменти за постигането на тези цели е Регламент 2019/941 за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор. Нормативният документ изисква държавите членки да работят за идентифицирането на всички възможни кризисни сценарии на национално и регионално ниво, които могат да повлияят на енергийните доставки. На база на тези сценарии властите трябва да разработят планове за справяне с рисковете при всеки конкретен случай.

Защитата на критичната енергийна инфраструктура придобива все по-голямо значение през последните няколко десетилетия поради нарастващото въздействие, което може да възникне в резултат от сериозни щети, причинени например от терористична атака. Гарантирането на сигурността на тази инфраструктура е все по-важно и заради дигиталната трансформация, която революционизира всеки аспект от живота ни. Това включва и енергийния сектор, където дигиталните технологии и скоростният обмен на данни подобряват точността и ефективността. Дигитализацията позволява и по-бързото идентифициране и управление на всякакви изменения в енергийните доставки и потребности. В същото време обаче дигитализацията създава и нови слаби места в енергийния сектор. Днес гарантирането на сигурността на доставките обхваща и подобряване на устойчивостта срещу координирани кибератаки, насочени към европейската енергийна инфраструктура.

Мерки като гореописаните гарантират, че Европа е добре подготвена за неочаквани кризи, какъвто е случаят с пандемията от COVID-19. Огромното нарушение на нормалния начин на живот вследствие на създалата се ситуация илюстрира зависимостта на обществото от стабилна енергийна система, жизнено важна за осигуряване на енергийните доставки за болниците, индустриалните предприятия, произвеждащи медицинско оборудване, и на хората, принудени да останат в домовете си.

Понастоящем няма заплаха за енергийната сигурност в Европа, информират от Европейската комисия. Благодарение на високата степен на дигитализация значимостта, която се отдава на сигурността в сектора, и законодателната рамка на ЕС, енергийните оператори (най-вече на критична инфраструктура като ядрени централи и контролни центрове) вече разполагат с добре разработени планове за преодоляване на подобни кризисни ситуации. В условията на настоящата пандемия това позволява да се предприемат всички необходими мерки за защита на здравето и безопасността на служителите, като същевременно се гарантира непрекъснатост на обслужването.

След кризата с COVID-19 енергийната сигурност ще остане важна тема за политиката на ЕС. Краят на пандемията ще изправи света пред значителен икономически спад, чийто мащаб трудно може да бъде прогнозиран към момента. Въпреки тази несигурност лидерите на ЕС подчертават важността на постигането на амбициозната цел за климатична неутралност до 2050 г., като това трябва да окаже въздействие върху решенията за инвестиции на бизнеса през идните месеци. Това може да се разглежда и като възможност за подобряване на енергийната сигурност. Реновирането на сгради например ще донесе комбинирани ползи от намаляване на потреблението на енергия и същевременно създаване на работни места и стимулиране на местната икономика.