ЕСО, Ангелин Цачев: Работим активно за подобряване на енергийната инфраструктура

Ангелин Цачев, изпълнителен директор и член на УС на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), пред сп. Енерджи ревю

От февруари т. г. заемате длъжността изпълнителен директор на ЕСО. С какви предизвикателства Ви срещна този пост?

С екипа от специалисти на ЕСО вече успешно посрещаме професионалните предизвикателства, свързани както с гарантиране на сигурността и надеждността в работата на електропреносната система, така и с ангажиментите на дружеството към либерализацията на пазара на електроенергия.

В контекста на един от приоритетите на българското председателство - бъдещето на Западните Балкани в Европейския съюз, ЕСО активно работи за подобряване на енергийната инфраструктура и за постигане на целите на т. нар. дневен ред за свързаност.

До 2022 г. трябва да бъдат въведени в експлоатация поетапно петте електропровода 400 kV, които дружеството реализира с привлечено съфинансиране от ЕК. Изграждането на тези въздушни линии, една от които междусистемна между България и Гърция, подкрепя целите и на българското председателство на Съвета на ЕС - постигане на стабилен европейски енергиен съюз. А това може да се случи именно чрез изграждането на липсващата инфраструктура с оглед преустановяване изолацията на част от държавите членки от европейските газо- и електропреносни мрежи, и защита на енергийната критична инфраструктура.

Кои бяха акцентите в дейността на ЕСО през изминалата година? Разкажете за някои от интересните реализирани проекти.

2017 г. започна със сериозно предизвикателство за електроенергийната система на страната, когато на 11 януари товарът достигна близо 8000 MW. Адекватните мерки и професионалните решения на експертите на дружеството, и по-специално Централно диспечерско управление, безкритично преодоляха ситуацията и при нулева аварийност повишеното потребление на електроенергия, продължило значителен период от време заради безпрецедентните минусови температури, беше покрито.

Изводите от критичната ситуация доведоха до преосмисляне на средствата за обезпечаване на потреблението на електроенергия. Започнаха поредица от разговори с големите индустриални потребители, за да се търсят начини за тяхното приобщаване като доставчици на балансираща енергия, чрез намаляване на консумираната от тях електроенергия в пиковите натоварвания на системата. Проведохме няколко срещи и ще предложим съответните промени в нормативната уредба, които да регламентират тази възможност.

През 2017 г. продължи активната работа по реализацията на амбициозната програма на ЕСО за развитие на електропреносната мрежа с изграждането на петте проекта от общоевропейски интерес, които вече споменах. Миналата година те станаха част от меморандума за допълване на инициативата за газова междусистемна свързаност в Централна и Югоизточна Европа. Основната цел на направените допълнения е да бъде създаден по-голям и конкурентен регионален енергиен пазар в Югоизточна Европа, за да се гарантира сигурността на електроснабдяването на възможно най-ниската цена за потребителите.

С допълненията страните от инициативата се ангажираха да си сътрудничат и в областта на електроенергийния пазар. България заедно с Румъния и Гърция участва с инициативата "Западни Балкани 6" за подпомагане процеса по създаване на интегриран пазар за "ден напред" в регион Югоизточна Европа, към която през пролетта на 2017 г. се присъединиха ЕСО, Българска независима енергийна борса (БНЕБ) и Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

ЕСО стана стратегически партньор по международния проект CROSSBOW. Проектът е с европейско финансиране и е един от най-важните иновационни проекти на ЕС в областта на интелигентните мрежи. Той има за цел да предложи споделено използване на ресурси за насърчаване на трансграничното управление на непостоянните източници на възобновяема енергия и съоръженията за съхранение.

ЕСО стана партньор и в международния проект FLEXITRANSTORE, който се изпълнява от консорциум от 28 организации. В него са включени четири оператора на преносни мрежи - от България, Гърция, Кипър и Турция. Негова основна задача е да развие следващо поколение гъвкава енергийна мрежа, която да осигури техническата основа и подобряване на съществуващия европейски вътрешен енергиен пазар.

В края на 2017 г. дружеството подписа договор за изпълнение на широкомащабна програма по енергийна ефективност с безвъзмездна помощ от Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020. Близо 520 хил. лв. безвъзмездно финансиране ще бъдат предоставени по програмата за прилагане на мерки за енергийна ефективност в 273 обекта на дружеството. Това ще доведе до намаляване технологичните разходи на дружеството с около 4500 MWh/год.

Какво включват плановете за развитие на електропреносната мрежа на страната в краткосрочен план? Кои са приоритетните области?

Започваме реконструкцията на въздушна линия 220 kV "Камчия" от ТЕЦ "Марица изток 2" до подстанция (п/ст) "Карнобат", която е въведена в експлоатация преди повече от 50 години. До края на август се предвижда да завърши ремонтът на открита разпределителна уредба (ОРУ) 110 kV в п/ст "Карнобат", която е въведена в експлоатация преди 60 години.

Подстанцията захранва битовите и промишлени потребители на градовете Карнобат и Сунгурларе, както и тяговата п/ст "Карнобат". Приключването на реконструкцията на двата обекта ще резервира захранването на целия регион и ще гарантира сигурността на електроснабдяването на курортите по Южното Черноморие. Предвидените за инвестиция средства възлизат на 6,3 млн. лв. за п/ст "Карнобат" и около 26 млн. лв. за ВЛ 220 kV "Камчия".

Реконструкция на стойност близо 10 млн. лв. се извършва и на ОРУ 110 kV в п/ст "Марица Изток" в Гълъбово, която е въведена в експлоатация през 1974 г. Чрез тази разпределителна уредба се захранват потребителите в района на Стара Загора, Нова Загора, Хасково, Димитровград, Харманли, подстанциите на Мини Марица Изток и други обекти. За близо 9 млн. лв. ще бъде извършена реконструкция на ВЛ 220 kV "Сила", а над 4 млн. лв. ще бъдат инвестирани в ремонта на ВЛ 110 kV "Даладжа" от п/ст "Гледка" до п/ст "Ардино". Тази година ще започне и изготвянето на работните проекти за реконструкции на ОРУ 110 kV в п/ст "Ардино", п/ст "Самоков", п/ст "Курило", п/ст "Победа" и изграждане на нова п/ст "Ихтиман".

През настоящата 2018 г. продължаваме активно работата и по реализацията на петте проекта от общ европейски интерес, които споменах.

Проектите, реализирани от ЕСО, са обединени в две основни групи. Първата включва междусистемния електропровод 400 kV между България и Гърция от п/ст "Марица Изток" до п/ст "Неа Санта" и вътрешните електропроводи 400 kV между п/ст "Марица изток" и п/ст "Пловдив", между п/ст "Марица изток" и "Открита разпределителна уредба на ТЕЦ Марица изток 3" и между п/ст "Марица изток" и п/ст "Бургас".

Втората група предвижда подсилване на междусистемната свързаност между България и Румъния и включва проекта за изграждане на електропровод 400 kV между п/ст "Варна" и п/ст "Бургас" на българска територия и два електропровода на румънска територия. Общата дължина на новите електропроводи 400 kV e приблизително 480 km с инвестиционна стойност 245 млн. евро.

С 31 млн. лв. от Международен фонд "Козлодуй" ще бъде съфинансирано изграждането на електропровод 400 kV от п/ст "Пловдив" до п/ст "Марица изток". С близо 120 млн. лв. от Механизма за свързване на Европа ще бъде съфинансирано изграждането на електропроводите 400 kV от п/ст "Марица Изток" до п/ст "Бургас" и от п/ст "Варна" до п/ст "Бургас".

Междусистемният електропровод 400 kV между п/ст "Марица Изток" в България и п/ст "Неа Санта" в Гърция се реализира от ЕСО съвместно с гръцкия независим преносен оператор. Той е с дължина 122 km на българска територия и 29 km на гръцка територия. Тази година предстои подготовка на съвместна кандидатура за привличане на безвъзмездно финансиране за изграждане на втората междусистемна връзка между България и Гърция.

Петте проекта от общ европейски интерес, които се изпълняват от ЕСО, са от ключово значение за реализацията на приоритетния електроенергиен коридор "Север-Юг" и за трансевропейската енергийна инфраструктура. Реализацията им ще реши основните инфраструктурни нужди за повишаване преносната способност на електроенергийната мрежа, ще доведе до подобряване сигурността на доставките в региона, както и до ускоряване на пазарното интегриране.

Всички проекти от общ европейски интерес, които се изпълняват от ЕСО, са със статут на обекти от национално значение. В тази връзка независимият преносен оператор инициира изменения в Закона за енергетиката, с които да бъде облекчена процедурата за учредяване право на строеж при изграждането на линейни енергийни обекти. Целта е електропроводите да бъдат реализирани и въведени в експлоатация в предвидените срокове.

Какви мерки са предвидени по отношение на интегрирането на електроенергийните пазари в региона?

ЕСО като независим преносен оператор активно работи за пълната либерализация на пазара на електроенергия. Съвместно с БНЕБ успешно стартирахме на 11 април пазарния сегмент "в рамките на деня". Продължава координираната работа по въвеждането на пазара "ден напред". Съвместно със съседните оператори реализираме процесите по изчисление и разпределение на междусистемните преносни способности.

Посрещаме предизвикателствата пред интегрирането на електроенергийните пазари в региона с усилена работа. В средата на април подписахме с Македония Меморандум за обединение пазарите "ден напред" на двете страни с подкрепата на инициативата за енергийна свързаност на "Западни Балкани 6". ЕСО участва и в съвместни проекти с операторите на преносни мрежи в региона, които целят гарантиране сигурността на електроенергийния обмен.

По време на неформалния съвет формат "Енергетика", който се състоя на 19 април т. г., проведохме среща с представители на френския електропреносен оператор RTE. В рамките на разговорите обсъдихме ключови моменти от разработването на законодателния пакет "Чиста енергия за всички европейци". С френските колеги постигнахме съгласие за обща позиция по разработването на законодателните текстове от подпакета за модела на електроенергийния пазар.