Фотоволтаичният пазар в България

ВЕИ енергетикaТехнически статииСп. Енерджи ревю - брой 2, 2011

Фотоволтаичният пазар в България

“Производството на електричество от фотоволтаици може да се превърне в значим и конкурентоспособен източник за европейския енергиен пазар”, заключението е направено в проучването, проведено от Европейската асоциация на фотоволтаичната индустрия (EPIA), съвместно с консултантската компания за стратегически мениджмънт A.T. Kearney. България следва тези тенденции, особено с оглед на поставените индикативни цели за 16% от брутното крайно потребление на електричество, произведено от ВЕИ, към 2020 година.
Развитието на соларната индустрия в България се изразява основно в изграждането на наземни фотоволтаични паркове, които да бъдат присъединени към националната електропреносна мрежа. Друг аспект на добиване на енергия от слънцето в България е изграждането на соларни инсталации под формата на покривни системи, което въпреки че се счита за много перспективно от пазарна гледна точка, не се развива заради регулаторни усложнения.

Слънцегреене – анализ на обективните възможности
По данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), потенциалът на слънчевата радиация на територията на България е значителен, но се наблюдават относителни разлики в интензивността на слънчевото греене по региони. Анализът на данните показва, че в териториално отношение България може да се раздели на три слънчеви зони, като средната годишна продължителност на слънцегреенето е около 2150 часа и представлява около 49% от максималното възможно слънцегреене. Първият е централен – източен регион, който заема 40% от територията на страната и 30% от населението. Областта покрива планински райони и се характеризира с променливост на микроклиматичните условия. Североизточният регион заема 50% от територията на страната и 60% от населението. Областта покрива селскостопански райони и индустриалната зона, както и част от централната северна брегова ивица. Третият регион е обединение на югоизточен и югозападен и заема 10% от територията на страната и 10% от населението. Областта покрива южната брегова ивица.

Използване на потенциала на слънчевата енергия
При анализиране перспективността на потенциала на слънчевата енергия за производство на ел. енергия са взети предвид редица факти. МИЕТ прави уговорката, че при разглеждане възможностите за производство на ел. енергия от слънчева енергия, в размери, които да са по-големи от необходимите мощности за задоволяване на собствените нужди и да позволяват на производителя участие на пазара за зелени сертификати с така произведената енергия, трябва да се отчете техническата възможност за инсталиране на системите за трансформиране. По данни на министерството, 77% от територията на страната се заема от горския фонд и обработваемата земя, както и от територии, защитени от закона като природни резервати, военни бази и др., от което се прави предположението, че около 3% от територията на страната теоретично може да бъде използвана. Направеният извод е, че потенциалът на фотоволтаичните системи е силно ограничен от цената на елементите й, които могат да бъдат конкурентни и да имат принос в енергийния баланс на България, ако се предвидят субсидии за тези технологии или цените на конвенционалните източници нараснат значително.

Инсталираните в България мощности в цифри
Според доклада на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, през 2010 г. е произведено най-голямото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, което възлиза на 5 509 GWh и се дължи на увеличено производство от всички централи на ВЕИ.
За трите години, в които активно са били изграждани фотоволтаични електрически централи (стартирано през 2007 г.), през 2010 г. общата инсталирана мощност е достигнала 21,4 MW. При този вид централи е отчетено и най-голямо увеличение в мощността през 2010 г., спрямо предходната 2009 г. – близо четири пъти. По данни на МИЕТ, към май т. г. в България има инсталирани 28 MW фотоволтаични мощности. Някои от тях са изградени върху рекултивирани терени, други - върху бивши земеделски земи. Средно за 1 MW инсталирана мощност са нужни около 25 декара, т. е. общата площ, която соларните паркове заемат днес, е около 700 декара, или 70 хектара.
Законодателство
От края на април т. г. Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е факт и наличието му следва да доведе до премахването на поне няколко неизвестни от инвестиционното уравнение. Последвалите промени в Закона за опазване на земеделските земи, ограничаващи използването на земи от 1 до 4 категория за изграждането на соларни паркове, превръщат настоящето на фотоволтаичния сектор в България в ключов момент за неговото развитие и решаващ за постигането на целите пред страната към 2020 г. Повече за Закона за енергията от възобновяеми източници  четете на стр. 26 в коментара на Милена Янузова, адвокат, експерт по ВЕИ.

Финансиране
Финансирането на ВЕИ проекти и в частност изграждането на фотоволтаични паркове е друг важен аспект, изискващ внимание, тъй като основният процент от планираните проекти разчитат на помощ от банки и други финансови институции. В България почти всички големи банки и финансови институции представят финансови инструменти за проекти във ВЕИ енергетиката. Както и на други млади пазари в региона, ВЕИ финансирането зависи от редица фактори, сред които основен е въпросът за рентабилността на проекта. Разнообразни възможности за финансиране на ВЕИ проекти се предоставят и по линия на европейските програми.

Фотоволтаичният сектор у нас има потенциал за развитие при подходящите условия

Никола Газдов, председател на Българска фотоволтаична асоциация

Развитието на фотоволтаиката в България е забележително или пък изключително скромно. Зависи от гледната точка и от контекста, в който поставим темата. Ако разглеждаме само регионалния пазар, то тогава фотоволтаиката у нас може да се счита за добър пример.

България се нарежда в топ 3 на региона по инсталирани мощности
От държавите в Югоизточна Европа, единствено в Словения и Гърция има сравнимо или по-добро пазарно развитие, т. е. инсталирани мощности от фотоволтаици, за които си струва да се говори. Погледнати от този ъгъл, в България събитията вероятно се развиват задоволително. Ако през 2009 г. инсталираните мощности за пръв път надминаха 1 MWp (благодарениe на един по-голям проект), то през 2010 г. вече имахме около 10 MWp, а в средата на 2011 г. по неофициални данни в България вече има соларни системи с обща мощност над 30 MWp. За статистиците ръстът е впечатляващ. За практиците и екологично настроените граждани, развитието е крайно незадоволително.

Първенството в Европа принадлежи на Германия
Какво ни показва широкият контекст? Към средата на 2011 г. в Германия има над 20 000 MWp инсталирани соларни мощности. В Италия – около 8000 MWp, в Испания и Чехия - между 1500 и 4000 MWp, в Белгия – около 500 MWp. Въпреки различната скорост на развитие и сътресенията, които преживяха тези пазари, трябва ясно да заявим, че те създадоха много работни места и положиха основите за развитие на иновативна икономика в сектор ВЕИ. Особено впечатляващ е примерът на Германия, където политиците не се подведоха нито по желанията на индустрията за задържане на атрактивни преференции при устойчив ръст на новите мощности, нито по желанието на критиците на ВЕИ и фотоволтаиците, които настояваха за твърде голямо намаление на преференциалните тарифи. Благодарение на балансирана и подкрепяща политика на няколко поредни правителства, ВЕИ секторът в тази страна създаде над 700 хил. работни места, почти половината от които в сферата на фотоволтаиката.

Укрепването на производството зависи от устойчивия местен пазар
България не е Германия. „Шампионите” във фотоволтаиката през следващото десетилетие няма да носят марката BG. Въпреки това, страната има своите шансове за покриване на определени ниши в сферата на производството на компоненти и услуги, особено в областта на ICT (информационни и комуникационни технологии). И в момента в страната се произвеждат соларни модули, инвертори и редица други компоненти и инструменти, необходими за изграждането на една фотоволтаична система. За да могат тези производства да укрепнат и да са конкурентоспособни в надпревара с глобалните лидери, е необходимо да има устойчив местен пазар, т. е. в България да има визия за развитие на инвестиционни проекти в рамките на следващите 3-5 години. Това би помогнало на местните компании да използват своите конкурентни предимства и да се развият първо у нас, после и в съседните държави, където соларният бизнес все още прохожда (Румъния, Сърбия, Хърватска, Турция). Същото важи и за българските компании, които изграждат или желаят да изграждат фотоволтаични централи – ако имат ранен старт у дома, те лесно биха могли да излязат на регионалния пазар, където да предложат своите доказани и оттам – банкируеми услуги.

Инвестиционният интерес към България е голям
Въпреки скромното си развитие, фотоволтаиката у нас има и някои големи плюсове. Първият от тях е, че тук все пак се случва нещо, въпреки наглед неблагоприятната среда. Това означава, че секторът има потенциал да разцъфне, когато се създадат необходимите за това условия. Вторият плюс е, че някои местни компании направиха добри визитки и дори успяват да печелят от дейността си в соларния бранш. Именно тези компании имат най-добри шансове да заемат сериозни позиции на нововъзникващите пазари в съседните на България държави. Разбира се, ако успеят да изградят добра организационна структура. Третият голям шанс за страната ни е, че що се отнася до фотоволтаика, светът наистина е малък. Много от водещите международни компании имат представители у нас или биха желали да развиват съвместни проекти с местни фирми. В момента интересът към страната ни е голям и това е огромен шанс. Сътрудничеството на български компании с някои от глобалните лидери в бранша неминуемо ще доведе до трансфер на ноу-хау и добри практики, а защо не и до създаването на нови съвместни производства.

Фотоволтаичният пазар се нуждае от политическа подкрепа
Макар желанието за съставяне на позитивна картина, развитието на фотоволтаиката в България е белязано от големи дефицити. Негативите могат да бъдат поставени в графа „Регулации и политическа подкрепа”. Такива в България се забелязват трудно. След повече от година и половина чакане, вече има нов Закон за енергията от възобновями източници (ЗЕВИ), който би трябвало да подкрепя развитието на ВЕИ и в това число на фотоволтаичната индустрия. Внимателният прочит на закона обаче показва, че той е написан в доста негативен дух и е изтъкан от ограничения. Още по-смущаваща е ситуацията по отношение на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), който е ярък пример за дискриминация спрямо фотоволтаичната технология. Както е видно от заглавието му, ЗОЗЗ е мотивиран от желание за опазване на земеделските земи. Според авторите, това се постига чрез забрана за изграждане на фотоволтаични системи върху земеделски терени от 1 до 4 категория, освен в случаите, в които произведената електрическа енергия се използва за собствени нужди. Този запис е абсурден и показва, че целта е да се ограничи въвеждането на нови фотоволтаични системи в електроенергийната система. Съществуват и редица други примери за негативно отношение спрямо ВЕИ и фотоволтаиката, но тук мястото ни ограничава. Факт е, че за момента развитието на фотоволтаичните пазари в ЕС са силно зависими от политическа подкрепа. Нуждата от такава е особено видна в България, където инвестиционната среда и без това не се възприема като безрискова.

Новият закон препятства процеса на развитие на слънчевата енергетика

Милена Янузова, адвокат, експерт по ВЕИ

Тълкувайки последните законови промени, инвестиционният процес, свързан със стартирането на нови проекти за изграждане на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ), спира до 01 юли 2012 г. Така, без изрично да бъде приеман Закон за мораториум върху електрическата енергия от ВИ, новият Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) въведе с параграф 25, т. 4 от Преходните и заключителните си разпоредби скрит мораториум за период от една година.
На следващо място, ЗЕВИ преуреди заварени към датата на влизането си в сила проекти, по начин, напълно несъответстващ на първоначално направените от инвеститорите финансови разчети за реализацията на тези проекти, както и на сключените от тях договори за осигуряване на необходимото финансиране. В случая имам предвид проектите, за които към датата на влизането на закона в сила има извършени проучвания за условията и начина на присъединяване или сключени предварителни договори за присъединяване.
По силата на § 6, ал. 8 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗЕВИ, издадените становища за условията и начина за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които към датата на влизане в сила на закона не са сключени предварителни договори за присъединяване, се смятат за невалидни. Това поражда един логически въпрос, а именно - какво се случва с платените от потребителите такси за проучване на условията и начина за присъединяване?

Логиката, която се следва за заварените проекти
е логиката на ценообразуване за бъдещите проекти, развита в основното тяло на ЗЕВИ. И в двата случая липсва възможност да се предвиди цената за изкупуване и да се изготви финансов модел, с който да се кандидатства за финансиране пред банки или небанкови финансови институции. Единствената възможност е този въпрос да бъде решен с новата методика за определяне на “преференциалната” цена за изкупуване, която следва да бъде одобрена с Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката. Съгласно § 10, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗЕВИ, Наредбата следва да бъде приведена в съответствие със ЗЕВИ в 1-месечен срок от датата на влизането му в сила. В същия този срок Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по силата на § 8, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗЕВИ, трябва да определи преференциални цени за изкупуване на енергията от ВИ.
Основна задача на този закон следваше да бъде решаването на проблемите
натрупани при прилагането на вече отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Вместо да реши тези проблеми и да сложи здрава основа за развитие на енергията от възобновяеми източници, ЗЕВИ спира процеса на развитие на този вид енергия. Спирането е не само заради разпоредбата на § 25 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, но и заради празнотите и колизиите между отделни норми в основното тяло на закона. Кой, например, към настоящия момент може да каже как се определя цената за присъединяване на енергийни обекти, непопадащи в приложното поле на чл. 24 от ЗЕВИ?
По отношение на фотоволтаичния сектор, цената за изкупуване на електрическата енергия от възобновяем източник слънце до този момент беше действително висока. С темпа на развитие на производството на фотоволтаични панели, цената на тези изделия се понижи, поради което логично е цената за изкупуване на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични централи, да се понижи, но същевременно е необходимо да присъства елементът “преференция”. Положителното в случая е, че в ДКЕВР работят доказани професионалисти в сектора Енергетика, които имат знанията, необходими за разрешаване на сложния казус с цените.
В основното тяло на закона не е развита една съществена част от Директива 2009/28/ЕО – производството на енергия от възобновяеми източници на енергия за собствено потребление
Съгласно директивата, до 31 декември 2014 г. държавите-членки изискват в своите строителни правила и кодекси използването на енергия от възобновяеми източници в нови сгради и съществуващи такива, които подлежат на основен ремонт. За да се осъществи това задължение, Директивата предвижда развитието на регионални (европейски) и национални схеми за подпомагане на този процес. Тези схеми само са загатнати в ЗЕВИ, но не са развити, поради което не е развита и идеята на Директивата относно производството на енергия от възобновяеми източници на енергия за собствено потребление.





Top