Геотермални приложения, проекти и инсталирани мощности в България

ТоплоенергетикаТехнически статииСп. Енерджи ревю - брой 1, 2011

Територията на България е богата на термални води с температура, варираща от 20 до 100 °C. Според доклад, подготвен от представители на Геологически институт на БАН, изворите с термална вода се използват към днешна дата предимно за балнеология, отопление и климатизация на помещения, парници, термопомпи, бутилиране на минерална вода и безалкохолни напитки и други. Някои от приложенията - балнеология и термопомпи бележат своето стабилно развитие в процентно отношение в периода 2005-2010 година. За този период използването на геотермална енергия за отопление на сгради и парници е сравнително нараснало, както и вече споменатите термопомпи. Производство на енергия от геотермални води, обаче, към момента няма. Тази информация се отнася предимно до държавните и някои общински извори, базирани на съществуващите разрешителни и концесионни договори, цитирани в доклада на БАН. Инсталираният капацитет е от около 77.67 МW (изключвайки термопомпите), а произведената енергия 1083.89 TJ/ годишно, което е около 30% по-малко в сравнение с предходния 5-годишен период. Стойността на 1 kW инсталирана мощност в няколко наскоро изградени инсталации е около 600 EUR. Цената на произведена топлинна енергия чрез термопомпи е около 2 EURcents/kWh. Употребата на термопомпи въздух-вода все още остава по-бързото решение при изграждането на нови сгради в сравнение с термопомпите вода-вода.

Според измененията на Закона за водата от 2006 г., таксата за термална вода се формира не само на база на използваното количество, а и на база температурата на водата. По този начин се насърчава комплексното използване на ресурсите, смятат от Геологическия институт.

Геотермални проекти с българско участие

Един от проектите, посветени на изследването на геотермалните ресурси в България - "Идентификация на ключови пречки за оползотворяване на националните геотермални ресурси в България и проучвания за Велинград, Сапарева баня и други геотермални отоплителни системи" (Identification of key barriers for the utilization of the national geothermal resources in Bulgaria and site case studies for Velingrad, Sapareva Bania and other geothermal heating systems), разработен съвместно с COWI, Denmark. Той е финансиран безвъзмездно от Японския фонд за финансиране (Japanese Trust Fund). В проучванията са включени 11 геотермални извора. По проекта са заложени следните стойности: инсталирана мощност от 14,89 MWt с годишно топлинно оползотвовяване 37855 MWh в избраните геотермални райони. Инвестицията е на стоиност от 3 520 718 EUR, а периодът на възвръщаемост за 7 от геотермалните извори варира от 2,4 до 8,5 години.

Друг актуален проект, за който сп. Енерджи ревю публикува подробна информация в своя пилотен брой през 2010 година, е Remining Lowex. Той се съфинансира по Шеста рамкова програма, приоритет Устойчиво развитие, глобални промени и екосистеми, подприоритет Устойчиви енергийни системи - CONCERTO II Координиране на енергийните потребности и снабдяването с възобновяема енергия в интензивно развиващи се общини, сред които и община Бургас.

Пречки за развитието на геотермалната енергия

Основните настоящи пречки за развитието на геотермалната енергия в страната от последните 5 години остават същите, смятат от БАН, а именно:

- липсата на преференциални условия за употребата на геотермална енергия за производството на електроенергия;

- липсата на контрол в процеса на подготовката на бизнес планове;

- незадоволителното финансиране на проектите;

- местните данъци и такси като незадоволителен източник на средства за общините;

- липсата на инвестиции и наличието на организационни проблеми, които са все още най-големите пречки пред развитието на геотермията в страната.

Характеристика на термалните води

По информация, публикувана на сайтовете на МОСВ и Националния концесионен регистър, по-високотемпературни извори са отчетени в Южна България в сравнение със Северна. Откритите извори в експлоатация са също предимно в южните територии, в сравнение със северната част на България. Нещо повече, около 20.5% от откритите извори в Северна България се използват, докато в Южна - около 14.5%. Приблизително 72% от откритите термални извори, експлоатирани от държавата, са със сравнително ниска температура на водата - до 50 °C. Дебитът на водата варира между 1 - 20 l/s в 75% от източниците. Най-високата температура (98 °C) е измерена в Сапарева баня (Южна България), докато най-високите дебити са концентрирани в Североизточна България.

Използване на термалните води в България

Дебитът на използваните извори е по-голям от 500 000 m3 годишно (около 16 l/s) в само 5 региона от страната: Разлог, Южна Средна Гора, Сандански, Чепино и тези в Северна България. В Северна България са обобщени няколко термални басейна, съсредоточени там. На фиг. 1 е представено приложението на термални води в Северна и Южна България. Най-голям е делът на балнеологията и на двете територии, с по-голям дял в южна. Други приложения като бутилирането на вода, отоплението на сгради и парници са с по-голям дял в южната територия на страната, в сравнение със Северна България, където са слабо застъпени. Основното използване на термални води там е от местните морски курорти: Златни пясъци, Албена, Балчик и Каварна. Това е своеобразно решение за тези региони, в които няма алтернативни източници на питейна вода.

Въпреки все по-актуалната тема, свързана с производството на енергия от ВЕИ и поставените критерии пред България до 2020 година, електричество от геотермална вода в страната не се произвежда, се казва в доклада. Като основна причина за това, учените от БАН посочват сравнително ниските температури на откритите извори - до 100 °C.

На практика обаче, само около 15% от откритите термални извори в България се използват. От друга страна, обяснение за това би могло да се даде от вече споменатия факт, че 72% от тях са с температури по-ниски от 50 °C, смятат от Геологически институт.

Използването на термални води за отопление не отбелязва особен напредък, поради няколко причини. Тези пречки са свързани с хармонизацията на новото законодателство в областта, сложните и продължителни процедури за получаване на разрешителни и издаване на концесии, както и липсата на ивестиционен интерес за изграждане на отоплителни системи. Повечето от изградените инсталации от този тип са стари и не са в добро техническо състояние.

Приложението на термопомпите и по-специално помпите въздух-вода продължава да се разраства предимно в частни домове и бизнессгради. Трудно е да бъде дадена точна цифра на тяхното участие, тъй като малко компании публикуват информация за изградените от тях системи, обобщават представителите на БАН.





Top