Интервю с Йордан Мераков, управител на Глобал Уинд Пауър България

Глобал Уинд Пауър (ГУП) е датска фирма, която е специализирана в развитието, изпълнението, техническата поддръжка и административно обслужване на вятърни паркове. Дейността на фирмата на българския пазар започва през втората половина на 2007 г. и до този момент има успешно реализирани общо 4 проекта с обща инсталирана мощност от 66 MW. Българският офис на компанията е пряко отговорен за изпълнението на проектите на местния пазар и разчита изключително много на натрупания опит на своите служители и създадените през годините успешни партньорства.

Какви звена включва т. нар. ценностна верига на компанията?

Ценностната верига на ГУП включва три основни компонента - Greenfield, който се отнася до разработването и планирането на проекти "на зелено"; Turnkey - процесът по изпълнение на проекта и TCM - етапът, който покрива техническото и административно обслужване на вятърния парк. Предлагаме както цялостния пакет от услуги на трите компонента, така и отделни части от него според потребностите на нашите клиенти. Моделът на "ценностната верига" ни позволява да се присъединим към даден проект на различни етапи от неговото изпълнение и да отговорим на специфичните изисквания на нашите клиенти.

Кои са основните ви приоритети в процеса на разработване на даден проект?

За разработването на конкретен проект от изключителна важност се явяват вятърният потенциал, изборът на подходяща локация на вятърния парк и наличието на достатъчен електропреносен капацитет в мрежата, който да гарантира безпрепятственото изнасяне на произведената електрическа енергия. Наред с това проектът следва да е съобразен с всички нормативни строителни стандарти и еко изисквания, щадящи околната среда. Това са само част от по-важните приоритети, като всеки от тях има своята специфична тежест и значение.

Кои са най-значимите проекти, реализирани от ГУП към момента? А кои са най-актуалните?

Към настоящия момент ГУП има изпълнени 4 проекта в Североизточна България - Лонг Ман (10 MW) през 2008 г., Камен Бряг (21 MW) през 2009 г., Шабла (21 MW) през 2010 г. и Храброво (14 MW) през 2011 г. Плановете на дружеството включват реализацията на два сравнително малки проекта с обща мощност 10 MW през 2012 г., независимо от трудните пазарни условия и постоянно променящата се законодателна рамка в сектора.

Как бихте коментирали влиянието на промените в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) върху работата на енергийните компании?

Постоянните промени в законодателната рамка на ВЕИ сектора създават предпоставки за несигурност, отлив на инвеститори и затруднения при изпълнението на заложените бизнес планове. Липсата на предвидимост поставя на сериозно изпитание всички предприемачи и инвеститори, както и осигуряването на необходимия финансов ресурс за осъществяване на проектите.

Намерението на правителството да сложи ред в сектора, предвид огромния брой заявени проекти преди година (близо 12 000 MW), в крайна сметка не доведе до очаквания резултат и само 6 месеца след приемането на настоящия ЗЕВИ се наложи неговото изменение и допълнение, което е лош сигнал за цялата инвестиционна общност в сектора. Изключително рестриктивният административен режим в комбинация с негативното отношение на правителството към ВЕИ сектора като цяло, будят сериозна тревога сред инвеститорите и поставят на сериозно изпитание техните инвестиционни намерения и постигането на заложените от правителството цели за дял на възобновяемата енергия в консумираната електроенергия.