БМГК, доц. д-р инж. Иван Митев: Добре работещата и развита минна индустрия е в основата на зеления преход

доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара (БМГК),
пред сп. Енерджи ревю

В началото на юни в София се проведе шестото издание на Европейския минен бизнес форум, което акцентира върху Законодателния акт за суровини от критично значение на Европейския съюз. Какви са основните стъпки, които трябва да предприеме секторът с оглед осигуряване на суровинната независимост на ЕС?

Независимостта на ЕС минава през предоставяне на възможността минната индустрия да търси, проучи и разработи нови възможности за добив на суровини, което ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността. В момента на ниво Европа ние употребяваме 30% от световния добив на критични суровини, a в ЕС добиваме едва 3% от тях. Най-големият проблем е, че по отношение на много от суровините от критично значение ЕС разчита почти изцяло на внос и често доставчиците са силно концентрирани в малко на брой трети страни. Тази концентрация излага ЕС на значителни рискове, свързани със сигурността и стойността на доставките. Целта, която си поставя Европейската комисия чрез Законодателния акт за суровини от критично значение, е до 2030 г. да постигнем минимум 10% собствен добив.

Няколко са стъпките в тази посока, които трябва да се направят. На първо място е необходимо да засилим проучванията за суровини. Да обновим базата си данни с видовете полезни изкопаеми, защото информацията за подземните богатства на Европа датира като знания от 70-те и до средата на 80-те години на миналия век. С такава база данни се работи за различните ресурси. Така че първата ни стъпка трябва да е проучването за суровини, които да гарантират нашата независимост.

На второ място трябва да погледнем и регулаторната рамка. Европейските компании работят със съвременни технологии, за да са конкурентоспособни. Изискванията пред бизнеса са сериозни и това трябва да се има предвид, когато се създават регулаторни механизми.
На ниво ЕС проекти за добив продължават буквално десетилетия. Към днешна дата заложените цели са от 27 месеца за получаване на разрешение за добив на суровини, което е изключително ускорена процедура и ще има нужда от добър анализ на националните законодателства и процедурни възможности за оптимизация.

Минната индустрия е от ключово значение за осъществяването на зеления преход. Кои са факторите за постигане на оптимален баланс между развитието на бранша и реализирането на целите за устойчивост?

Няма зелен преход без минна индустрия. Това трябва да е ясно за всички. За да гарантираме сигурно енергийно снабдяване на конкурентни цени, изграждане на напълно интегриран, взаимосвързан и цифровизиран енергиен пазар на ЕС, трябва да има добре работеща и развита минна индустрия.

На първо място за постигането на тези цели ЕС не трябва да бъде зависим от една-единствена трета държава за внос на повече от 70% от всяка стратегическа суровина. Капацитетът за рециклиране на ЕС трябва да може да произведе най-малко 15% от годишното потребление на Съюза на всяка стратегическа суровина. Пример за това е зависимостта на Европа от Китай при суровините, които се използват за производство на соларни панели.
На второ място, ако искаме да укрепим автономността на Европа, трябва да осъществяваме и преработка поне на 40% от добитите стратегически суровини в рамките на страните от Съюза.

В този смисъл балансът между поставените цели и възможностите за работа на минната индустрия минава през създаването на рационализирани процеси за издаване на разрешения за стратегически проекти, на които да бъде даден приоритетен статут, за да се гарантират най-бързите процеси. Да не се прилагат допълнителни рестрикции чрез приемане или въвеждане на стратегически документи от национален и европейски характер. Също така стратегическите проекти трябва да се разглеждат в интерес на обществото.

Дигитализацията е обща тенденция за всички индустриални отрасли. Как променя тя минно-добивната дейност и кои са най-големите ползи от това?

Минната индустрия се промени значително през последните няколко десетилетия. Категорично мога да заявя, че компаниите в България изпреварващо въвеждат иновации и внедряват авангардни решения, както никога досега. В резултат през миналата година има над 500 посещения от световен мащаб в нашите компании. Идват тук, за да видят ноу-хау, защото сме пример как работим. Днешните рудници са дигитални, автоматизирани, всичко е свързано онлайн, операциите се ръководят от изкуствен интелект.

В България експлоатираме руда с ниско съдържание на полезната част. Ние оперираме с 0,3% полезна част на тон добита руда, а средно за Европа това е 2%. В световен мащаб средната концентрация на полезната част е около 6%. Реално погледнато, нашите компании работят благодарение на квалификацията на кадри и на огромните инвестиции, които правят. Това спасява нашия сектор, въпреки ниската концентрация на полезната част на рудите ни.

Кои са приоритетните направления в дейността на БМГК в краткосрочен план? На какви инициативи ще заложите?

Целите, които Европейската комисия си поставя чрез Законодателния акт за суровини от критично значение, отваря пред България добра стартова позиция, от която може да се извлекат огромни позитиви за българската икономика. Ние сме в Топ 5 по добив в Европа като минна индустрия в различните ? направления, а това ни отваря възможност да навлезем в пазар, в който има недостиг и не е нужно да се борим много с конкуренция.

Вместо да се чудим откъде ще дойдат инвестиции в нашата икономика, ние просто трябва навременно и систематично да привеждаме регламентите и законодателството, свързано с критичните суровини, и да го внедряваме. БМГК може да помогне в този процес. Виждаме своята ключова роля и в това да подпомагаме националните институции, в лицето на Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката, при разработване на национални политики.

Има какво да кажем и с какво да допринесем, когато говорим по важните теми в областта на индустриалната политика – намаляване на въглеродния отпечатък на индустрията, повишаване на дигитализацията на производствата, подобряване на ресурсната и енергийната ефективност, въвеждане на кръгови модели на производство и насърчаване на инвеститорския интерес към индустрията на страната.