Инвеститорите предпочитат дори да закупят проекта след окончателното му изграждане и пускане в експлоатация

Инж. Николай Маринов,

управител на Денима Инвест,

пред сп. Енерджи ревю

Уважаеми г-н Маринов, бихте ли представили себе си и фирма Денима Инвест на читателите на сп. Енерджи ревю?

Казвам се Николай Маринов, от 1998 г. живея и работя в Дания. Там започнах и кариерата си като млад инженер във Vestas - най-големият в света производител на ветрогенератори. След 7 години във Vestas се преориентирах от производството към инвестиране във ветрогенератори: разработка на ветроенергийни паркове, експлоатация и технически мениджмънт, работейки за водещи в областта датски, немски и английски фирми. Паралелно с това, през 2004 година, заедно с група колеги от България започнахме разработката на собствен проект, наречен Лонг Ман, за 5 ветрогенератора край Каварна. Проектът бе осъществен с Вестас турбини V90-2.0 MW и е в експлоатация от пролетта на 2008 г. Това беше първият проект на Vestas в България.

Преди около година създадох фирмата Денима Инвест, която разработва нови проекти в България и осигурява технически мениджмънт на вече изградени такива. Дейността ни е в Южна България, където вятърът е с по-малък потенциал, но възможностите за присъединяване към мрежата са по-добри. Някои от проектите разработваме заедно с инвеститор от самото им начало, други проекти ще бъдат представени на инвеститори в по-късен етап, а трети ще финансираме и изградим за себе си.

Какви мероприятия включва техническият мениджмънт на функциониращи ветроенергийни централи?

В повечето от случаите собствениците на ветропарковете не са технически лица. Това са инвеститори от финансовия сектор или частни лица, които не познават спецификата на бранша. Техническият мениджър защитава интересите на инвеститора и се грижи за комуникацията с производителя, сервизната фирма, застрахователната компания, електрическата компания и др. Той следи за изпълнението на договорите с тези институции, информира и консултира собственика/инвеститора с основна цел постигане на по-висока производителност, по-дълъг експлоатационен живот, по-ниски загуби и текущи разходи, следователно и по-големи печалби за инвеститора.

В своя публикация от 2002 г. споменавате, че вятърната енергия е малко познат и напълно неоползотворен източник на електроенергия у нас. Как според вас се разви този сектор в българската енергетика през последните осем години и какви са очакванията ви за в бъдеще?

Ветроенергетиката е млад сектор в енергийната ни система. През 2002 година бе напълно немислимо изграждането на ветропаркове в България. През 2004 г. с първия закон в тази насока и фиксирането на изкупна цена от 120 лева за MWh започна да се създава интерес, но реално, чак през 2007 г., при вдигането на тази цена до 175 лева, стана възможно финансирането на нови ветропаркове. Сега в условията на финансова криза, за да се финансира един качествен проект, е нужно не само добра изкупна цена на тока, но и гарантирането й във времето.

Макар и трудно напоследък, все още се намират инвеститори, вярващи в българската ветроенергетика. За съжаление, страната ни е малка и възможностите се изчерпват. След кратката 4-5-годишна история, аз виждам края на интензивното развитие на сектора само след още около 4-5 години.

Смятате ли, че страната ни предлага благоприятен инвестиционен климат в сферата на ветроенергийните паркове?

Аз лично срещам големи проблеми в привличането на чуждестранни инвеститори. На повърхността водата изглежда спокойна - "преференциални изкупни цени за срок от 15 години", но подводните ями и течения са твърде много: нестабилност на цената, проблеми с електропреносната мрежа, неяснота по "районирането на терените", дълга и непрозрачна разрешителна процедура и др. Инвеститорите не обичат рисковете. Те оставят риска на нас - фирмите, които разработват проектите до фаза строително разрешение. Инвеститорите предпочитат дори да закупят проекта чак след окончателното му изграждане и пускане в експлоатация, като по този начин избягват и риска във фазата на строителството, евентуално забавяне на доставката или проблеми с включването към мрежата.

Аз, обаче, съм оптимист и залагам на професионалния си опит, като независимо от неблагоприятния инвестиционен климат и рисковете, вярвам и ще работя за осъществяване на проектите си.

Какви нови проекти разработвате у нас и какви трудности срещате при тяхната реализация?

В България вече е почти невъзможно да се намери подходящо място за разработка на ветроенергиен проект. Добрите възможности се изчерпиха. Сега трябва да правим компромис или с недостатъчен вятърен потенциал, или с дълги разстояния до присъединителната точка, или с труден достъп и големи разходи по изграждане на инфраструктура. Освен това, проблем е и осигуряването на самата земя за изграждането на проекта - ограниченията, които имаме от защитените зони в Натура 2000, отстоянията от сгради и съоръжения, гори, реки и езера, категории на земеделските земи, недостъпни райони, осигуряване съгласието на собственика на земята, бил той частник, фирма, община или държава, свободен капацитет на далекопреносната мрежа и др. Целият процес е изпълнен с рискове, но както вече ви казах, аз съм оптимист.

Какви, според вас, са тенденциите в оптимизацията на конструкциите и експлоатационните характеристики на вятърните генератори?

Аз мисля, че времето на "динозаврите" е към края си. Проекти с по-големи и по-мощни турбини ще бъдат трудни за реализация. Размерите на ветрогенераторите достигнаха границата на възможностите за транспорт и изграждане. Аеродинамичните сили при големите роторни диаметри създават допълнителни проблеми на производителите.

Според мен, оптимизация в конструкцията трудно може да се постигне и трябва по-скоро да се наблегне на надеждността, продължителността на живот, интелигентното отношение към ел. мрежата, намалените текущи разходи и поевтиняването на ветрогенераторите, за да бъдат все по-атрактивни за инвестиране, по-широко приложими и конкурентноспособни. С професионалния технически мениджмънт, който ние предлагаме, някои от тези фактори могат да се повлияят в положителна посока, довеждайки до видим резултат в годишните финансови отчети на фирмите, опериращи нашите ветропаркове.