инж. Андон Андонов: „Мини Марица-изток” са гарант за стабилността на енергийната система

инж. Андон Андонов, изпълнителен директор на "Мини Марица-изток" ЕАД, пред сп. Енерджи ревю

Уважаеми г-н Андонов, бихте ли се представили пред аудиторията на списанието?

През 1980 г. завърших ВМЕИ - Варна, специалност "Електроенергетика". През годините съм повишавал квалификацията си и съм придобивал нови умения в Стопанска академия "Д. А. Ценов" - Свищов, Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", Технически университет - София и Института за стимулиране на Австрийската стопанска камара. В дружеството започнах работа веднага след като завърших висшето си образование като ел. лаборант.

През последните 30 години бях ръководител отдел на "Електроснабдителен район Марица Изток". През 2013 г. бях избран за народен представител от област Стара Загора. В качеството си на такъв и въз основа на професионалните ми опит и компетенция бях член на комисията по Енергетика и подкомисията за наблюдение дейността на ДКЕВР.

От 5 години съм член на УС на Научно-техническите съюзи на енергетиците - София, а от 2013 г. - ключов експерт по технологии и стандарти за електронно обучение към Технически университет - София.

С какви трудности и отговорности е свързан постът изпълнителен директор на "Мини Марица-изток" ЕАД. Кои от придобитите в рамките на професионалния Ви опит умения и качества считате за най-ключови за новата длъжност?

В "Мини Марица-изток" ЕАД работят повече от 7000 човека. Разработваме територия от над 240 кв. км, от която добиваме и подаваме основната суровина за производство на над 40% от електроенергията на България - източномаришките лигнитни въглища. Имах смелостта да поема управлението в един от най-тежките моменти от 60-годишното развитие на дружеството.

Решението ми се основаваше най-вече на дългогодишната ми професионална реализация, свързана изцяло с "Мини Марица-изток". Бил съм част от разработването на комплекса, участвал съм активно в екипите по изграждане на тежкото минно оборудване, по въвеждането на най-новите технологични системи и по автоматизиране на редица дейности за планиране, производство и контрол и се гордея с това. Познавам процесите и хората, които работят тук.

Кои са най-сериозните предизвикателства пред дружеството към момента? На каква стратегия ще заложите за преодоляването им?

Най-голямото предизвикателство е липсата на постъпления. За да работи една компания за открит въгледобив, са необходими инвестиции за няколко години напред.

Технологичното развитие на откривните работи е свързано с отчуждаването на имоти, със състоянието на наличната минна механизация и нейните параметри, с необходимите резервни заходки, с параметрите на откривните стъпала, с постигането на максималните коефициенти на устойчивост и надеждната работа на гуменолентовите транспортьори. Към днешна дата вземанията на дружеството надхвърлят 270 млн. лева, което няма как да не се отрази на производствения процес.

Каква е концепцията Ви за управление на предприятието в дългосрочен план?

Неведнъж сме доказвали, че "Мини Марица-изток" е основен гарант за стабилността на енергийната система в страната. За съжаление се оказва, че сме първи в производствената верига и последни по веригата на разплащане. Много важно е колкото е възможно по-скоро да бъде преразгледана методиката за ценообразуване на добиваните от нас въглища.

Цената, заложена в договорите между "Мини Марица-изток" и централите, на които подаваме суровината, се определяше по специфична методика, която отразяваше редица икономически фактори. Тази методика не функционира от 2008 г. Важно е пазарните механизми да заработят и при нас.

В каква посока виждате бъдещото развитие на минната индустрия в България?

Минната индустрия в световен мащаб е изправена пред сериозни затруднения. При нас проблемите не са по-различни. Въглищата, добивани от Източномаришкото находище, са крайно необходимо гориво, за да има поносим за гражданите и бизнеса енергиен микс. За устойчивото развитие на минната индустрия и особено за "Мини Марица-изток" са нужни значителни инвестиции.

Необходимо е обновяване на тежкото минно оборудване, на спомагателната механизация, на съпътстващия основната дейност автомобилен и машинен парк. Нужно е и по-всеобхватно автоматизиране на процесите на управление и контрол с цел по-качествено планиране, оптимизиране и преструктуриране на разходите. Не по-маловажни са инвестициите в човешкия ресурс за осигуряване на безопасна среда на работа и въвеждане на утвърдени европейски и световни практики в областта.