Извършване на енергиен одит

Енергийна ефективностТехнически статииСп. Енерджи ревю - брой 2, 2016

Пакетът от законодателни мерки на ЕС за климата и енергетиката поставя срок до 2020 г. за постигането на три ключови цели - редуциране на емисиите парникови газове до 20% под нивата от 1990 г.; повишаване дяла на консумирана енергия от възобновяеми източници до 20% и повишаване на енергийната ефективност с 20%.

Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност осигурява законодателната основа за последната цел, като я определя по отношение енергийни единици и установява обща рамка на правно обвързващи мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС. В чл. 8 на Директивата са дадени условията и задълженията на държавите членки относно извършването на енергийни одити.

Директива 2012/27/ЕС все още не е напълно транспонирана в българското законодателство, но Законът за енергийната ефективност (ЗЕЕ) постановява, че енергийните одити са задължителни за всички промишлени предприятия с годишно потребление на енергия над 3000 MWh и за обществени сгради с разгъната площ над 250 m2. Срокът на валидност на енергийното обследване на индустриално предприятие е 5 години.

Енергийният одит се дефинира като систематично изследване на енергопотреблението на производствена площадка, сграда, система или организация, целящо да установи енергийните потоци и да идентифицира потенциала за повишаване на енергийната ефективност.

За да съответства едно енергийно обследване на изискванията на Директивата, то следва да отговаря на някои критерии - да се основава на актуални данни от измерване на консумацията на енергия; да съдържа детайлен преглед на енергийния профил на обследваната сграда, процес или инсталация; когато е възможно, да се разглеждат разходите за енергия от гледна точка на жизнения цикъл. Одитите трябва също да са достатъчно представителни, за да може да се формира ясна представа за енергийните характеристики и да се набележат най-значимите възможности за подобрение.

Международни стандарти за енергиен одит

Директива 2012/27/ЕС определя минималните критерии за извършване на енергиен одит, но тя не предоставя информация за самия процес, типа на необходимите данни и степента на подробност. Европейският стандарт БДС EN 16247-1:2012 “Енергийни одити. Част 1: Общи изисквания” специфицира изискванията, общата методология и документите по отношение на енергийни одити.

Прилага се за всички видове предприятия и организации, всички видове енергия и използване на енергията, с изключение на отделни частни жилища. Съгласно стандарта процесът на извършване на одит се състои от няколко етапа - сключване на договор, първоначална среща, събиране на данни, работа на терен, извършване на анализ, оформяне на доклад и предаване на резултатите.

От 2014 г. действащи са и стандартите БДС EN 16247-2:2014 “Енергийни одити. Част 2: Сгради”, БДС EN 16247-3:2014 “Енергийни одити. Част 3: Процеси” и БДС EN 16247-4:2014 “Енергийни одити. Част 4: Транспорт”. Стандартът БДС EN ISO 50001:2011 “Системи за управление на енергията. Изисквания с указания за прилагане” позволява на организациите да установят системите и процесите, необходими, за да се подобрят енергийните характеристики, включително енергийната ефективност, използването и потреблението на енергията.

Прилагането на този стандарт има за цел да доведе до намаление на емисиите на парникови газове и други свързани въздействия върху околната среда и енергийните разходи чрез систематично управление на енергията. Вече е разработен и БДС ISO 50002:2015 “Енергийни одити. Изисквания с указания за прилагане”, който дава насоки за извършването на енергиен одит, включващ подробен анализ на енергийните характеристики на организации, оборудване, системи или процеси.

Основава се на измерване и наблюдение на потреблението на енергия и енергийната ефективност. Енергийните одити се планират и провеждат като част от процеса на идентифициране и приоритизиране на възможности за подобряване на енергийните характеристики, намаляване загубите на енергия и опазване на околната среда. Енергийното обследване може да се използва самостоятелно или като част от мониторинга, измерването и анализа в съответствие с ISO 50001.

Видове енергиен одит

При промишлените предприятия видът на извършвания енергиен одит се определя от функцията и големината на завода, от индустриалния сектор, от желаната детайлност на обследването и от желания мащаб на потенциалните енергоспестяващи мерки. Въз основа на тези критерии одитът може да е предварителен или подробен. Предварителният одит включва опростен анализ на достъпни данни за енергопотреблението и енергийните характеристики на предприятието.

Този вид енергиен одит не изисква много измервания и събиране на данни и отнема сравнително малко време. Резултатите са по-общи и дават по-широка представа за енергийната ефективност. Икономическата част от анализа се ограничава до изчисляване на периода на възвръщаемост, т. е. необходимото време за възвръщане на първоначалната капиталова инвестиция чрез реализираните енергийни спестявания.

За извършване на подробни (диагностични) енергийни одити се изискват по-детайлни данни и информация. Обикновено се провеждат измервания, инвентаризация на данните и оценка на енергийните характеристики на различни системи (помпи, вентилатори, системи за сгъстен въздух, отоплителни системи и др.).

Получените резултати от подробното енергийно обследване са по-изчерпателни и полезни, тъй като дават по-ясна представа за енергийните характеристики на предприятието и позволяват даването на по-специфични препоръки за подобрения. Икономическият анализ на енергоспестяващите мерки включва изчисляване както на периода на възвръщаемост, така и на вътрешната норма на възвръщаемост, нетната настояща стойност и разходите през целия жизнен цикъл.

Последователност на одита

Първият подготвителен етап на обследването включва дефиниране на целите и вида на одита, определяне на изпълнителите и създаване на организацията за неговото извършване. Важно е да се определи и обхватът на одита, т.е. основните технически средства, системи и елементи, свързани с потреблението на енергия - системите за енергийно управление, за производство, преобразуване, пренос и разпределение на енергоносителите, технологичните процеси и машини, както и другите значими консуматори.

При определянето на обхвата е необходимо да се отчетат наличните ресурси (персонал, време), границите на одита, нивото на анализ, очакваните резултати, степента на подробност и др. Обхватът зависи от целта на одита и може да бъде зададен от правителството или от ръководството на компанията.

Той следва да дефинира и процесите, които ще се обследват, и степента на подробност на крайните препоръки. Изборът на одиторски екип е от съществено значение - обследването може да бъде изпълнено от вътрешни одитори или от външни консултанти.

В зависимост от квалификациите си, одиторите могат да бъдат акредитирани поотделно за одит на електрическа енергия и топлинна енергия или за цялостен одит на дадено промишлено предприятие. Предварителният анализ помага на енергийните одитори да получат цялостна представа за потреблението на енергия в предприятието, неговото функциониране и енергийни загуби.

По време на втория етап се събират представителни данни за енергийните характеристики на инсталираните технологични, енергийни съоръжения и сградите, консумацията на енергия и хода на производството за различни времеви интервали в ретроспективен план най-малко по месеци за трите предходни години, специфични параметри на енергопотреблението, измерени в някои важни подобекти.

Събирането на данни чрез инвентаризация и измервания е една от основните дейности при енергийния одит, защото едно качествено обследване на може да се проведе без достоверни и точни данни. Някои от необходимите данни обикновено вече са налични в различни отдели на предприятието, а за получаването на други е необходимо извършването на измервания и отчитания.

Екипът, изпълняващ одита, следва да е оборудван с подходящата апаратура за измерване на дебит на течни и газообразни горива, електрически характеристики (напрежение, интензитет, мощност), температури на твърди и течни повърхности, налягания на флуиди в тръбопроводи, пещи или съдове, емисии на димни газове, относителна влажност и нива на осветеност. Инвентаризацията на електрическите товари в едно предприятие позволява да се получи представа за това къде се използва електрическа енергия и колко и с каква скорост се употребява тя за всяка категория товар.

Един от начините за приоритизиране на възможностите за пестене на енергия е в зависимост от големината на товарите. Инвентаризацията на потреблението на топлоенергия показва всички енергийни входящи за предприятието потоци, всички изходящи в околната среда потоци и всички топлинни потоци в границите на производствената площадка. По време на този етап от енергийния одит следва да се изготви енергиен баланс.

Едно от предимствата му е, че количеството вложена енергия може да бъде остойностено и съпоставено с количеството изразходвана енергия. Енергийните баланси спомагат за формирането на оценки за ефективността на потреблението на енергия по обособени сектори и подразделения на предприятието.

Точността на съставените енергийни баланси в голяма степен оказва влияние при определянето на енергийните характеристики и на резултатите от предлаганите енергоспестяващи мерки. Когато енергийните баланси са съставени с достатъчна степен на прецизност, данни от тях могат да се използват надеждно за дефиниране на базовите линии при определяне на размера на енергийните спестявания.

С помощта на събраните данни се определят загубите на енергия и разпределението по видове консуматори; базовите линии на енергийното потребление по основните видове енергоносители; енергийните баланси по основните видове енергоносители; енергийните характеристики и възможностите за тяхното подобряване. Оценява се нивото на енергийното управление и се идентифицират възможни зони за пестене на енергия. На база на тези оценки по обектите на обследването се вземат решения относно осъществимостта и целесъобразността от предприемане на мерки за повишаване на ефективността.

Третият етап обхваща разработването на възможните мерки за повишаване на енергийната ефективност и анализирането на разходите и ползите от въвеждането им. Предложените енергоспестяващи мерки трябва да бъдат оценени, като се определят количествено спестяванията от енергийни разходи, до които те ще доведат. Следва всяка предвидена за осъществяване мярка да бъде анализирана финансово. Изработва се план за реализация на мерките.

В повечето случаи най-значителен е потенциалът за повишаване на енергийната ефективност в самите производствени системи. Предложените мерки могат да се отнасят към различни обекти, зони и системи, свързани с потреблението на енергия и с възможности за постигане на икономии.

Те включват: въвеждане на система за мониторинг и контрол на енергопотреблението; мерки по технологични агрегати и съоръжения; подмяна на технологично оборудване; мерки по кондензни стопанства; отстраняване на пропуски и топлоизолация; мерки по генериращи мощности; смяна на горивна база; оползотворяване на отпадъчна топлина; мерки по електродвигатели; мерки по трансформатори; мерки по осветителни инсталации; оптимизиране на енергопотреблението на сградния фонд; когенерация; ВЕИ и др.

Последният заключителен етап на енергийния одит представлява оформяне на резултатите от извършеното обследване като доклад. Той трябва да съдържа подробно описание на промишлената система, включително схеми на енергоснабдяване, основни технологични процеси, конструкция на сградните ограждения и др.; анализ и оценка на съществуващото състояние на системите за производство, пренос, разпределение и потребление на енергия; базова линия на енергийно потребление за основните енергоносители; оценка на специфичните възможности за намаляване на енергийното потребление; подробно описание с технико-икономически анализ на мерките за повишаване на енергийната ефективност; анализ и оценка на спестени емисии СО2 за всяка мярка.

Ползи от енергийния одит

Освен съответствие с изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, извършването на енергиен одит носи и много други ползи както за консуматори с малко, така и за такива с голямо потребление на енергия. Енергийното обследване цели идентифицирането на възможностите за пестене на енергия, т.е. то предлага решения за редуциране на енергийните разходи на дадена организация. Това води до директно подобряване на рентабилността и повишаване на конкурентоспособността.

Енергийните одити могат да определят потенциала за подобрение в бизнес или производствени процеси и по този начин да допринесат за подобряване на производителността. Чрез извършването на енергиен одит организациите могат да бъдат улеснени в изпълнението на задълженията си по отношение на изпускането на емисии и контрола на замърсяването, като по този начин се редуцира въздействието им върху околната среда. Допълнителна полза от енергийното обследване е, че то може да спомогне за повишаване на удовлетвореността на служителите и клиентите на одитираното предприятие.


Top