Извеждане от експлоатация на блок 1 - 4 на АЕЦ Козлодуй

Ядрена енергетикаТехнически статииСп. Енерджи ревю - брой 1, 2012

Извеждането от експлоатация (ИЕ) е крайната фаза в жизнения цикъл на ядрените съоръжения след избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация и работа. Това е процес, който включва дейности като: дезактивация, демонтаж на оборудване, разрушаване на сгради и управление на отпадъците. В този финален етап се намират спрените блокове 1- 4 на АЕЦ Козлодуй.

Основни групи дейности по извеждане от експлоатация

Основните групи дейности, които съставляват процеса по извеждането от експлоатация на блокове 1 - 4 на АЕЦ Козлодуй са:

- дейности по подготовка на извеждането от експлоатация - включително радиологично обследване и отстраняване на опасни и други отпадъци, останали от експлоатацията на блоковете;

- дейности при прекратяване на експлоатацията- Експлоатация в състояние “Е” и изваждане на отработеното ядрено гориво от блоковете;

- доставка на оборудване и материали;

- демонтажни дейности;

- преработка, съхранение и депониране на отпадъци;

- управление и поддръжка на площадката;

- управление на проекти и инженеринг;

- управление на горивото и ядрените материали.

Стратегията за управление на материалите

от извеждането от експлоатация на блокове 1 - 4 на АЕЦ Козлодуй обхваща:

- оценка на количествата материали от ИЕ, както и тяхната класификация;

- оценка на необходимите функции, оборудване и инфраструктура за управление на материалите от ИЕ;

- концепция за освобождаване на площадката на АЕЦ Козлодуй от материали, генерирани при ИЕ;

- икономическа обосновка;

- график, по който да бъде завършен този финален етап от живота на блоковете.

Оценката на количествата материали от ИЕ

както и класификацията включва направената прогнозна оценка на количествата материали, които ще се генерират при ИЕ. Предложената класификация е според:

- Вида на материала (въглеродна стомана; неръждаема стомана; цветни метали; електродвигатели; арматури; помпи; кабели; изолация; бетон и др.)

- Вида на опасност (радиоактивно замърсени; канцерогенни и др.)

- Според начина на обработване (материали не изискващи предварително обработване; материали изискващи обработване)

- Според крайното предназначение (неограничено освобождаване на всички материали, ограничено освобождаване на метали за рециклиране, депониране като нерадиоактивен отпадък, погребване като радиоактивен отпадък)

- Охарактеризиране. За целите на планирането са въведени следните категории материали по замърсяване: категория I - Материали без замърсяване; категория II - Потенциално замърсени материали; категория III - Замърсени материали.

- Демонтаж и разделяне;

- Фрагментиране/намаляване на размерите;

- Обработване на материали и отпадъци;

- Дезактивация;

- Преработване на РАО.

Оценката на необходимите функции, оборудването и инфраструктурата за управление на материалите от ИЕ включва пакетиране - за целите на управление на материалите от ИЕ е предложено да се доставят определен вид контейнери; съхраняване, за чиято цел е предложено да се организират площадки за временно съхраняване на твърди РАО категория 1 за разпад и на материали преди обработването им в ЦНРД и площадки за временно съхраняване на нерадиоактивни материали/отпадъци; освобождаване на материали от отчет и контрол.

За управлението на материалите от ИЕ е необходимо нормативно да се обезпечи освобождаването от отчет и контрол на големи потоци материали.

Транспортирането на радиоактивни материали следва да се извършва в 20’ISO контейнери. Автовозът за транспорт на контейнерите трябва да бъде доставен след преценяване на необходимостта от нови автовози. Депонирането на нерадиоактивни битови, неоползотворими производствени и дребни строителни отпадъци, генерирани от ИЕ, се предават в депо за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци (ДНБПО).

Икономическа обосновка на ИЕ

Обичайна практика в плановете за извеждане от експлоатация е те да са придружавани от оценка на разходите. Според специалисти, проблемът с разходите за извеждане от експлоатация на ядрените блокове е широко обсъждан, но все още няма утвърдена единна методика.

Развитието на етапа е разгледано в три основни варианта, предлагащи различни сценарии по отношение на дължимите суми. Според вариант 1, металите от Категории II и III не се подлагат на дезактивация, а се предават на ДП РАО за преработване като твърди РАО. Таксата, която трябва да се плати е 4000EU/t (няма информация тази такса трябва да включва междинното съхранение и погребването на РАО). Вариант 2 предлага Металите от Категории II и III да не се подлагат на дезактивация, а да се преработват чрез суперпресоване и циментиране. Разходите са изчислени по цени на Belgoprocess от 19 000 EUR/t, които включват междинното съхранение и погребването на РАО. Според последния вариант - 3, металите от категории II и III се дезактивират. При оценката е прието, че разходите за дезактивация на 1 t метал са 570 EUR (използвани са данни от Belgoprocess).

Освен това, са определени прогнозните количества на материалите от ИЕ, посочено е оборудването и инфраструктурата, които обезпечават управлението им, както и такава, която не е налична и не е планирана за доставяне. За започване на процеса за освобождаване от отчет и контрол на материали от ИЕ, трябва нормативно да се обезпечи: организирането на кампанията за измерване за освобождаване от регулаторен контрол включително необходимите измервания за взимане на решение и големината на партидите от материали; участието на независима/оторизирана експертна организация в процеса; редът за определяне на правоспособността на квалифицирани експерти; разработване на регулиращи изисквания за структурата и съдържанието на процедури за освобождаване от отчет и контрол.

Важен етап от извеждането от експлоатация е процедурата за издаване на разрешение за извеждане от експлоатация на обект с радиоактивни вещества. Според публикации на МААЕ и OECD на база сравнителни анализи на вече извършени или действащи мероприятия, разходите за ИЕ се определят в порядъка на 300-700 USD за инсталиран kW мощност. Техният размер е строго специфичен за всяка площадка и за всяка държава и се забелязва тенденция за постоянно нарастване на общия размер на планираните разходи.

Предварителната оценка за разходите по извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй би варирала в границите 352-880 MEUR, смятат експерти.

При очакван ескалиращ фактор от 3% годишно и продължителност на дейностите по извеждане от експлоатация на съоръжението от 25 години от момента, то очакваните бъдещи разходи би трябвало да бъдат в рамките на 737 - 1842,5 MEUR. В приетата от Министерски съвет на 5 януари 2011 г. Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 г. е заложена „текуща оценка” за извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй от 500 MEUR. Очакваните бъдещи разходи за 25-годишен период ще бъдат 1047 MEUR.

Към момента

дейностите по извеждане от експлоатация и демонтирането на блокове 1-4 в АЕЦ Козлодуй, за които са осигурени средства от международния фонд Козлодуй, се преглеждат и актуализират, така че да отразят забележките и препоръките на европейските одитори, направени в доклад на Европейската сметна палата.

По фонд Козлодуй Европа е осигурила общо 868 млн. евро до края на 2013 г. за финализирането на тази дейност. Отпускат се пари в две направления - за извеждане от експлоатация и за компенсиране на загубена генерираща мощност. Според Европейската сметна палата, при АЕЦ Козлодуй недостигът по фактическото извеждане от експлоатация е 579 млн. евро, но Европейската комисия смята, че той възлиза на 668 млн. евро. Прогнозите не са прецизни, защото се допуска абсолютна стриктност в работата в централата, т. е. до края на 2013 г. цялата помощ да бъде усвоена и България ще получи още 185 млн. евро (2014 - 2020 г.), като в това число влиза и условието всички национални фондове да се използват ефективно. Досега страната е изхарчила около половината от разпределените 868 млн. евро.











Top