Класификация на събития с радиоактивни източници

Ядрена енергетикаТехнически статииСп. Енерджи ревю - брой 3, 2016

Mеждународната скала за ядрени и радиационни събития (International Nuclear and Radiological Event Scale, INES) се използва за незабавно и последователно докладване на степента на значимост за безопасността, свързана със събития с радиоактивни източници.

Тя обхваща широк диапазон от дейности като радиография, използване на източници на радиация в болници, дейности в ядрени съоръжения и транспорт на радиоактивни материали. INES поставя всички тези дейности в подходяща перспектива и осигурява общо разбиране между техническата общност, обществеността и медиите.

Скалата е разработена през 1990 г. от експерти от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD/NEA).

Първоначално скалата е прилагана за класификация на събития в атомни електроцентрали, след което е разширена и адаптирана за всички инсталации от атомната енергетика за граждански нужди. В последните години скалата е пригодена и за класификация на всички събития, свързани с транспорт, съхранение и употреба на радиоактивни материали и източници на радиация.

Общо описание

Скалата има седем степени, като събитията от степени 4-7 се дефинират като аварии, а тези от степени 1-3 - като инциденти. Събития без значимост за безопасността се класифицират като събития под обхвата на скалата или събития от нулева степен. С цел комуникиране на събитията на всяка степен от скалата е приписана специфична фраза.

По ред на увеличаване сериозността на събитието фразите са: “аномалия”, “инцидент”, “сериозен инцидент”, “авария с местни последствия”, “авария с широки последствия”, “сериозна авария” и “голяма авария”. Сериозността на събитията се увеличава с един порядък за всяка степен, т. е. скалата е логаритмична.

Едно от ключовите съображения при разработването на критериите за класифициране по INES е да се разграничи степента на значимост на по-леки и локализирани събития от степента на значимост на много сериозни аварии. При класифициране се отчитат три различни фактора - въздействие върху хората и околната среда; въздействие върху радиологичните бариери и контрол в съоръженията; въздействие върху дълбокоешелонираната защита.

Въздействието върху хората и околната среда може да бъде локално (облъчване на едно или повече лица в близост до мястото на събитието) или широко разпространено (изпускане на радиоактивни материали от инсталацията). Въздействие върху радиологичните бариери и контрол в съоръженията може да възникне единствено в инсталации, в които се работи със значителни количества радиоактивни материали, например атомни реактори, инсталации за преработка или големи изследователски реактори.

Такова въздействие може да има при авария, засягаща активната зона на реактора или разлив на голямо количество радиоактивен материал в резултат на пробив в радиологичните бариери. Степени 1, 2 и 3 покриват постепенно влошаване на дълбокоешелонираната защита, а степени 4-7 покриват повишаващи се нива на действителни последствия за хората и околната среда.

Въпреки широкия си обхват, INES има някои ограничения. Например събития, свързани с транспортирането на източници, използвани в промишлената радиография, не могат да надвишат четвърта степен по скалата, дори ако източникът е бил откраднат и третиран неправилно.

Обхват и основни критерии

Скалата може да бъде приложена за всички събития с радиоактивни материали или източници на радиация, независимо дали те протичат в съоръжение или не. В обхвата на INES попадат и загубването или кражбата на радиоактивни източници, както и откриването на безстопанствени източници, например при превоза на метален скрап.

По отношение на употребата на медицински уреди (рентгенова диагностика, радиотерапия), скалата покрива единствено събитията, водещи до реална експозиция на работниците и обществеността или включващи повреда на устройството или пропуски в разпоредбите за безопасност. Към момента, чрез скалата не може да се оценяват реалните или потенциалните въздействия от подобни медицински процедури върху пациентите.

Най-простият подход за оценяване на реалните последствия за хората се базира на изчисляване на получените ефективни дози. Този метод за оценка обаче може да не е подходящ за отразяване на целия спектър от последствия. Например, ефективното прилагане на извънредни мерки за евакуация на членове от населението може да доведе до ниски нива на облъчване, въпреки сериозността на аварията.

Ако такова събитие се класифицира единствено на база получените дози, то няма да бъде отчетена истинската значимост на случилото се, нито ще бъде отчетен потенциалът за широко разпространено замърсяване. Поради това за степените 4-7 са разработени критерии за оценка въз основа на изпуснатото количество радиоактивен материал. За съпоставимост на изпусканията на различни радиоактивни материали скалата INES използва понятието “радиологичен еквивалент”.

Той се отнася до терабекерели от 131I, като за изчисляване на еквивалентните нива за други изотопи са определени коефициенти за преобразуване. За събития с по-ниска степен на въздействие върху хората и околната среда като критерии за оценка се използват получените ефективни дози и броят хора, изложени на експозиция.

При големите съоръжения съществува потенциал за изпускане на високи нива на радиоактивност в резултат на съществени пробиви в радиологичните бариери, които обаче да не доведат до значими последствия за хората и околната среда (например разтопяване на активната зона на реактора без изпускане на радиоактивния материал).

Възможно е и събитие, при което има широко разпространено замърсяване и повишена радиация, но дълбокоешелонираната защита функционира и предпазва от значими последствия за хората и околната среда. И в двата случая няма непосредствена заплаха за лицата извън границите на площадката, но в първия случай вероятността за последствия върху населението е по-висока.

При втория случай пробивът в радиологичните бариери е показател за основни пропуски в управлението на радиологичния контрол. Критериите, отнасящи се до тези въпроси, са приложими само за големи съоръжения, обработващи значителни количества радиоактивни материали. За събития, свързани с източници на радиация и транспортирането на радиоактивни материали, следва да се отчетат единствено критериите, отнасящи се до въздействие върху хората, околната среда и дълбокоешелонираната защита.

INES е предвидена за всички събития с радиоактивни източници, повечето от които са резултат от повреда на оборудването или смущения в процесите. Много от тези събития не водят до реални последствия, но чрез скалата може да се отчете, че някои от тях са с по-висока степен на значимост за безопасността от други.

Ако такива събития се оценяват само въз основа на реалните последствия, то всички те ще бъдат класифицирани като събития от нулева степен по INES, което няма да ги постави в подходящата перспектива. Поради тази причина при разработването на скалата е отчетено, че тя трябва да покрива не само реалните последствия от събитията, но и потенциалните.

Влошаването на дълбокоешелонираната защита се преценява спрямо критерии, при разработването на които е взето предвид, че при превоза, съхранението и употребата на радиоактивни материали и източници на радиация винаги се прилагат мерки за безопасност. Броят и надеждността на тези мерки зависи от степента на опасност.

Възможно е да възникнат събития, при които някои от тези мерки за безопасност да не сработят, но други да предотвратят реални последствия. За класифицирането на такива събития също са разработени критерии въз основа на количеството радиоактивен материал и сериозността на пропуските и неизправностите по отношение на безопасността. Тъй като при тези събития има повишена вероятност за инцидент без реални последствия, максималната степен на класификация за тях е 3 (сериозен инцидент).

Според българското законодателство, при възникване на събитие в ядрени съоръжения или в обекти с източници на радиация, операторите са длъжни задължително да уведомят Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) в определен срок. Събитията в ядрените съоръжения и в обектите с източници на йонизиращи лъчения, които подлежат на уведомяване, се класифицират в категориите отклонения от нормалната експлоатация, инциденти и аварии.

Уведомяването на АЯР за възникнали събития включва оперативно съобщение за събитието (отнася се само за инциденти и аварии), предварително писмено съобщение за събитието, доклад за резултатите от разследването и анализа на събитието и допълнителен доклад за анализ на събитието. Съдържанието на тези документи е определено в Наредбата за условията и реда за уведомяване на Агенцията за ядрено регулиране за събития в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения.

Управителният орган на лицензианта или титуляря на разрешение сформира комисия и определя ред и срокове, в които да се извършат разследването, анализът и оценката на събитията в ядрените съоръжения и обектите с източници на йонизиращи лъчения. В комисията за разследване и анализ на събитията, чиято предварителна оценка на важността за безопасността по скалата INES е равна или е по-голяма от втора степен, задължително се включват инспектори на АЯР.

Оценката на събитието от гледна точка на безопасността изисква анализ на последствията от събитието, включително: нарушение на предели и/или условия за експлоатация; изхвърляне на радиоактивни вещества извън определените граници в помещения на ядреното съоръжение или на обекта с източници на йонизиращи лъчения, на площадката и в околната среда; облъчване с йонизиращи лъчения на лица от персонала и от населението; повреди и откази на съоръжения, системи и компоненти.

За изготвянето на тази оценка се прави и анализ на важността на събитието от гледна точка на безопасността, т. е. класификация на събитието по INES. Отчита се влиянието на събитието върху осигуряването на основните функции по безопасност и върху дълбокоешелонираната защита (нарушение на критични функции по безопасност и действия за възстановяването им, използвани процедури за управление на аварията).

Обществеността се информира за събития от степен 0 и 1 по скалата, когато тези събития могат да предизвикат обществен интерес или интерес в съседни страни - в срокове по преценка на лицензианта или титуляря на разрешение; за събития от степен 2 и 3 - не по-късно от 24 часа от възникване на събитието и за събития от степен 4 до степен 7 - незабавно, но не по-късно от един час от регистриране на събитието.


Top