Летящи вятърни турбини произвеждат 50% повече енергия от стандартните решения

За да произвеждат повече енергия, конструкциите на вятърните турбини стават все по-високи, тежки и скъпи. Един конвенционален наземен ветрогенератор обикновено изисква повече от 100 тона материали, включително стомана, фибростъкло и бетон, като генерира около един гигават мощност.

Огромните вятърни турбини са скъпи и сложни за проектиране и изпълнение и е рентабилно да бъдат изграждани само в области, в които скоростта на вятъра е от порядъка на 5-8 м/с (20-28 км/ч). За съжаление, по-малко от 15% от сушата в световен мащаб покрива тези изисквания, което означава, че съществуващите технологии не са приложими навсякъде.

Производителят на ветроенергийни технологии Makani, собственост на Google, създаде иновативна летяща вятърна турбина, подобна на хвърчило, която е базирана на същите аеродинамични принципи като конвенционалните вятърни турбини. В конструкцията й обаче тоновете стомана са заменени с леки електронни компоненти, високотехнологични материали и интелигентен софтуер.

Прикрепени към наземна установка със здрави гъвкави въжета, ветронергийните „хвърчила” могат да достигнат височина до 350 м, като в конструкцията им са елиминирани 90% от използваните при конвенционалните вятърни турбини материали, което води до много по-ниски разходи за производство, притежание и експлоатация.

Тъй като „хвърчилата” са много по-аеродинамични и могат да достигнат зони с по-високи скорости на вятъра, те са в състояние да произведат до 50% повече енергия от стандартните решения. В допълнение, наземната им конструкция заема много по-малко пространство.

Иновативната ветроенергийна система на Makani се състои от 4 елемента: хвърчило, свързващ кабел, наземна установка и компютърна система. Хвърчилото замества върховете на роторните перки на вятърните турбини, които отговарят за производството на най-голяма част от енергията.

То се издига от наземната станция посредством ротори, които функционират подобно на перки на хеликоптер. Във въздуха хвърчилото генерира енергия чрез летателно движение по кръгова траектория в зони с постоянна висока скорост на вятъра.

Движението на въздуха около роторите, монтирани на хвърчилото, ги кара да се въртят и да задвижват генератор, който произвежда енергия. Въжето, свързващо хвърчилото с наземната установка, всъщност е проводник, по който електричеството се транспортира до наземната система и после към мрежата. Наземната установка служи за опорна конструкция на хвърчилото, когато не е във въздуха.

Летящите турбини са все още в тестов период, но екипът на Makani смята, че резултатите са обнадеждаващи. Това е поредният проект на Google в областта на системите за оползотворяване на възобновяема енергия.