Могат ли соларни панели в космоса да снабдяват Земята с чиста енергия

Дискусиите относно изпращането на генерирана в космоса соларна електроенергия към Земята винаги са били придружени с предупреждението, че идеята едва ли ще се реализира скоро. Сложни проекти за орбитални соларни паркове циркулират в научното пространство от десетилетия, но тъй като фотоволтаичните клетки бяха неефективни, масивите трябваше да бъдат с размерите на градове. Във височина тези планове достигаха единствено до горните рафтове на библиотеките.

Това обаче започва да се променя. В момента в слънчевосинхронна орбита на височина около 525 км има малък експериментален сателит, наречен Space Solar Power Demonstrator One (SSPD-1 накратко). Той е проектиран и изграден от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) и изпратен в орбита на 3 януари 2023 г. с ракета SpaceX Falcon 9 заедно с още 113 малки товара.

“Доколкото ни е известно, това ще бъде първата демонстрация на действителен пренос на енергия в космоса, на безжичен пренос на електроенергия”, казва Али Хаджимири, професор по електроинженерство в Caltech и един от директорите на програмата зад SSPD-1 – Space Solar Power Project.
Екипът от Caltech очаква зелена светлина от операторите на малък космически влекач, към който е прикрепен SSPD-1. Ако всичко премине добре, той ще прекара поне 5 – 6 месеца в тестване на прототипни компоненти за евентуални бъдещи соларни станции в космоса. Ще бъде разгъната и олекотена рамка, наречена DOLCE (Deployable on-Orbit ultraLight Composite Experiment), върху която ще могат да бъдат монтирани части на бъдещите соларни масиви. Друг малък модул на космическия апарат съдържа проби от 32 различни вида фотоволтаични клетки, като целта е да се провери кои от тях ще бъдат най-ефективни и издръжливи. Трета част на апарата съдържа микровълнов предавател, който да докаже, че енергия от соларните клетки може да бъде изпратена до приемник. За целта на първия експеримент приемниците се намират на самия космически апарат, но ако технологията сработи, следваща очевидна стъпка ще е изпращане на електрическата енергия към Земята.

Мнозина може да подценят 50-килограмовия SSPD-1, но според Хаджимири човечеството трябва да се възползва от предимствата на космическото пространство като нефилтрираната слънчева светлина, която е много по-силна от тази, достигаща земната повърхност, и не бива прекъсвана от стъмване или лошо време. Най-голямото предизвикателство несъмнено е изграждането на достатъчно лек орбитален масив. Екипът от Caltech предвижда бъдещите масиви да са изградени от хиляди независими плочки с площ от едва 100 кв. см, всяка оборудвана със собствени соларни клетки, предавател и авиационна електроника. Те могат да бъдат свързани хлабаво или дори да летят във формация. Ако експериментът е успешен, след 30 години може да има орбитални соларни флотилии, допринасящи за глобалния енергиен микс.