Национално хранилище за ниско- и средноактивни РАО

Ядрена енергетикаТехнически статииСп. Енерджи ревю - брой 6, 2011

По силата на международни и национални документи, българската държава носи отговорност пред своите граждани за безопасното управление на радиоактивните отпадъци, създадени на територията на страната. С този ангажимент е натоварено Държавно предприятие Радиоактивни отпадъци (ДП РАО). В цялостния процес на управление на радиоактивните отпадъци, към момента, липсва финалният етап - тяхното окончателно погребване. Задължително условие, за да бъде завършен цикълът на управление на радиактивните отпадъци, е да бъде построено подходящо за целта съоръжение, съобразено с последните технологични постижения в световната практика.

Хронология на проекта

На това основание на 25 юли 2005 г. с Решение на Министерски съвет на ДП РАО е възложено да изгради Национално хранилище за краткоживеещи ниско- и среднорадиоактивни отпадъци (НХ РАО) до 2015 г. Проектът е в подкрепа на екологичното отношение и политиката на социалната отговорност на предприятието. С изграждането на съоръжението се осигурява надежно и трайно изолиране на радиоактивните отпадъци от човека и околната среда в съответствие с изискванията за безопасност на Международната агенция за атомна енергия, Единната конвенция за безопасност при управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци, изискванията на българската нормативна база и добрите практики в развитите европейски страни.

В резултат на правителственото решение започва целенасочена дейност за реализацията на сложен процес, който трябва да приключи с въвеждането в експлоатация на НХ РАО в края на 2015 г. Във времето този процес условно се разделя на три основни етапа: избор на площадка, проектиране и строителство.

Първият етап от процеса е започнал значително по-рано от формалното начало на проекта, разказват от ДП РАО. От края на 70-те години датират първите изследвания в търсене на подходящи терени за бъдещото хранилище, проведени от учени от Българската академия на науките. В последващите години са реализирани и други научни проекти в тази област, като постепенно се е създавала база с многобройни проучвания, върху която стъпват експертите от ДП РАО в първата фаза от избора на площадка. Тогава потенциалните терени за НХ РАО са около 25 на брой. Към 2008 г. след събиране на данни и анализиране на районите са локализирани 12 площадки. От тях са избрани 4 перспективни терена, които са разгледани във фаза „характеризиране на площадките” от първия етап - избор. В началото на 2011 г. той е към своя финал, свързан с „потвърждаване на площадката”. След извършени регионални и детайлни геолого-геофизични, геохимични, инженерно-геоложки и хидрогеоложки изследвания на четирите площадки, те са класирани по приемливост, както следва:

1. Радиана

2. Маричин валог

3. Върбица

4. Брестова падина

На базата на проведените детайлни проучвания и многокритериален анализ като приоритетна за реализирането на инвестиционното предложение е определена площадка "Радиана" с площ около 36 ха, намираща се в землището на с. Хърлец, община Козлодуй.

През м. септември 2010 г. ДП РАО подготвя актуализиран линеен график на дейностите за изграждане на НХ РАО, който е одобрен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Новият график е базиран върху концепцията, че отделни елементи от следващите два етапа от проекта е възможно да протичат успоредно във времето. Този подход ще осигури по-висока ефективност и ще гарантира завършването на съоръжението в определените срокове.

Планирано е хранилището да бъде въведено в експлоатация, т. е. постепенно да се запълва в следващите 60 години. Предвижда се то да бъде затворено през 2075 г., а в следващите 300 години да е обект на постоянен институционален контрол от страна на оторизираните органи.

На 26 септември 2011 г. Висшият експертен екологичен съвет, консултативен орган към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), предлага за одобрение доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение на ДП РАО за изграждане на Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. Висшият експертен съвет гласува положително с пълно мнозинство в подкрепа на проекта, както и неговото предварително изпълнение. В законово установения 14-дневен срок министърът на околната среда и водите Нона Караджова одобрява инвестиционното предложение на ДП РАО, като подкрепя и предварително изпълнение на проекта.

На 25 октомври 2011 г. ДП РАО подписва Договор за разработване на технически проект и междинна оценка и анализ на безопасността на НХ РАО. „Договорът беше възложен на международен консултант - джойнт венчър, воден от Westing¬house Electric Spain в партньорство с DBE Technology, Германия и ENRESA, Испания.

Подписването на договора за проектиране бележи важен етап от реализацията на проекта за национално хранилище”, споделят от държавното предприятие.

Технически параметри

Националното хранилище за радиоактивни отпадъци е приповърхностно многобариерно инженерно съоръжение от модулен тип, предназначено за погребване на кондиционирани, обезопасени и опаковани в стоманобетонни контейнери ниско- и средноактивни краткоживеещи радиоактивни отпадъци. Хранилището ще бъде от траншеен тип, който е избран поради следните причини:

* Притежава редица предимства пред останалите типове от гледна точка на безопасността;

* Има множество инженерни бариери;

* Предлага сигурна защита в периода на експлоатация на НХ РАО;

* Гарантира безопасност в периода след затваряне на съоръжението;

* Осигурява лесно манипулиране с радиоактивните отпадъци и лесна поддръжка;

* Осигурява възможност за коригиращи действия, включително изваждане на радиоактивните отпадъци в съответствие със съвременните тенденции;

* Дава възможност за стриктен контрол във всяка една точка на съоръжението - радиоактивните отпадъци, инженерните бариери, площадката, както и радиационно-защитната зона и наблюдаваната зона;

* Препоръчан е от международен консултант;

* Представлява съвременна доказана технология, каквато има въведена в експлоатация.

Проектът предвижда изграждането на 8 броя еднотипни стоманобетонни вкопани модула, разположени в два стъпаловидни успоредни реда. Всеки модул е съставен от 16 броя еднотипни камери, разположени също в два успоредни реда по 8 камери в един ред. Камерите ще бъдат разделени от вътрешни преградни стени и след запълването им с опаковки, ще бъдат покрити със стоманобетонна плоча и изолирани от атмосферните води чрез изграждане на многопластов земнонасипен слой.

Предназначението на тази многобариерна инженерна защитна покривка е трайно да изолира отпадъците в модулите от дъждовните води, да предотврати достъпа на растителни и животински видове до погребаните отпадъци, да предпази хранилищните камери от повърхностната ерозия, резки температурни промени, да предотврати или минимизира непреднамерената човешка намеса. Тя трябва да запази непропускливостта си в продължение на целия период на институционален контрол от 300 години след затваряне на съоръжението.

Многобариерната инженерна защитна покривка включва седем бариери. Първата инженерна бариера представлява циментовата матрица, в която са кондиционирани радиоактивните отпадъци. Втората инженерна бариера са стените на стоманобетонния контейнер, покрити с хидроизолационен материал. Трета инженерна бариера се явяват стоманобетонните стени на камерата, покрити с хидроизолационен материал, както и льосоциментовия запълващ материал, съдържащ природни неорганични сорбиращи материали (зеолит). Четвърта инженерна бариера представлява мощният льсоциментов слой около камерите. Пета инженерна бариера е уплътненият льос. Шеста природна (естествена) бариера представлява льсовият комплекс, в който се изграждат и затварят модулите - както показват досегашните изследвания, този комплекс е практически напълно сух и притежава много добри сорбционни свойства, препятстващи миграцията на радионуклиди. Седмата, последна инженерна бариера представлява защитната многобариерна инженерна покривка.

Предварителната оценка на количеството радиоактивни отпадъци, които подлежат на погребване там възлиза на 138 200 куб. м. (345 500 тона), което определя и максималния капацитет на съоръжението. Потокът радиоактивни отпадъци, които ще се съхраняват там включва:

* Радиоактивни отпадъци, генерирани от целия период на експлоатация на АЕЦ Козлодуй;

* Радиоактивни отпадъци, генерирани от извеждането от експлоатация на шестте блока на АЕЦ Козлодуй;

* Радиоктивни отпадъци, които ще бъдат генерирани от дейността на евентуалната бъдеща АЕЦ Белене;

* Радиоактивни отпадъци от ядрени приложения в медицината, промишлеността и бита.

В съоръжението няма да бъдат съхранявани високорадиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво от АЕЦ Козлодуй или от евентуалната бъдеща АЕЦ Белене.

Проектът за национално хранилище е с най-висок приоритет за правителството на България и е обявено със статут на обект с национално значение. Този проект е залегнал в Програмата на правителството за европейското развитие на България в периода 2009 - 2013 г., в актуализираната национална Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г., приета от Министерски съвет на 5 януари 2011 г. и представлява ангажимент на правителството пред Европейската комисия.


Top