Норми при дейностите с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди

Kакто е известно, съвкупността от радиоактивни атоми с дадено масово число и атомен номер е позната като радионуклид. За изомерните атоми от значение е и енергетичното състояние на атомното ядро. В компонентите на околната среда - литосферата, хидросферата, въздуха, флората и фауната, както и в храните и в човешкия организъм, се съдържат различни естествени радионуклиди от космичен и земен произход.

Те могат да бъдат класифицирани като:

• радионуклиди от семействата на уран-238, торий-232 и уран-235. Към тази група спадат общо 47 различни радионуклиди;

• радионуклиди от средната част на периодичната система, които са общо 12 на брой. Основните представители на тази група са калий-40, рубидий-87 и калций-48.

Експозицията на йонизиращо лъчение от естествени радионуклиди води до увреждане на здравето. При нормални условия дозите на облъчване са много ниски и не се наблюдава клиничен ефект върху тъканите. Съществува обаче вероятност за поява на последващ ефект върху човешкото здраве. Поради това, от съществено значение за опазване здравето на населението е провеждането на радиологичен мониторинг на околната и работната среда.

Естественият радиационен гама-фон

е резултат от пространственото разпределение на естествени и антропогенни източници на радиоактивност. Той е физична характеристика на околната среда, специфична за всяка точка, в която се наблюдава. Мониторингът на радиационния гама-фон в България се осъществява посредством Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон.

Той се измерва в 26 локални мониторингови станции, работещи в непрекъснат режим и разпределени така, че да се обхване цялата територия на страната. Концентрацията на пунктове за наблюдение е по-висока в околността на АЕЦ Козлодуй. Системата е част от Европейската платформа за обмен на радиологични данни (EURDEP) и ежедневно изпраща информация за радиационния статус в страната. Това позволява проследяване на резултатите от радиологичния мониторинг както от България, така и от повечето европейски страни.

Антропогенните източници на материали, съдържащи естествени радионуклиди с по-висока концентрация от тази в естествените материали, които могат да са под формата на суровина, основен продукт, остатъчен материал, минен отпадък или технологично оборудване, са:

• фосфатна промишленост - включва производството на фосфор, фосфорна киселина, фосфатни торове и други продукти чрез термична и “мокра” преработка на фосфатни руди;

• нефтена и газова промишленост - обхваща дейностите по добив и преработка на нефт и газ;

• циментова промишленост;

• металургична промишленост - производство на черни и цветни метали чрез термообработка на съответни металосъдържащи руди, различни от уранова руда;

• производство на редкоземни метали чрез обработка на руди и минерали (циркон, монацит, титанит, рутил, илменит, гадолинит и др.) и екстракция на метали (цирконий, скандий, титан, церий, лантан и др.);

• производство на изделия и продукти, съдържащи торий или негови химически съединения (осветителни тела, мрежички на газови лампи, оптични изделия, ториеви лещи, заваръчни електроди, цветни пигменти, абразивни материали и др.);

• производство на пигменти и инкрустации, съдържащи титаниев диоксид;

• енергетика.

Тези промишлени сектори подлежат на контрол съгласно Наредбата за радиационна защита при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди (МПСЕР). С нея се определят изисквания и мерки за радиационна защита, контрол и ограничаване на облъчването при дейности с МПСЕР, които се осъществяват в изброените индустриални отрасли.

Обхванатите от наредбата дейности включват: производство, обработване, складиране и превозване на материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди; депониране и рециклиране на остатъчни материали; ремонт и депониране на технологично оборудване, замърсено от наслагване и сорбция на естествени радионуклиди.

С цел идентифициране на конкретни видове работи, водещи до облъчване на работници и лица от населението, което не може да се пренебрегне от гледна точна на радиационната защита, се извършват анализи и оценки. Предприятията, които попадат в обхвата на наредбата, са длъжни да уведомяват за това председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и да организират:

• извършване на анализи и оценки на количествата и видовете МПСЕР, които се използват за дейността на предприятието или са продукт от нея;

• измерване на специфичната активност на материалите с повишено съдържание на естествени радионуклиди, използвани за дейността или получени от нея.

• измерване мощността на еквивалентната доза по работните места и на разстояние 0,1 m и 1,0 m от използваните и получаваните МПСЕР, свързани с дейността;

• извършване на оценка на очакваните дози от външно и вътрешно облъчване на работници и лица от населението.

Измерванията се провеждат от акредитирани лаборатории, докато оценките за външно и вътрешно облъчване се извършват от квалифицирани експерти по радиационна защита.

Наредбата за радиационна защита при дейности с МПСЕР

в сила от 2012 г., определя случаите, в които трябва се предприемат мерки за радиационна защита и граничните дози при облъчване на работници и лица от населението. Ефективната годишна доза за лица, които извършват дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, не трябва да надхвърля в производствени условия с 6 mSv облъчването от локалния естествен радиационен фон.

Мерките за радиационна защита се постановяват от председателя на АЯР и министъра на здравеопазването за всеки конкретен случай. Те могат да включват: извършване на радиационен мониторинг на работната и жизнената среда; използване на средства за индивидуална защита и радиационна хигиена; категоризиране на персонала, работещ с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди; разработване на вътрешни правила, процедури, инструкции и други документи, свързани с ограничаване и контрол на облъчването и осигуряването на радиационна защита; водене на отчет и контрол на МПСЕР по видове, количества и специфични активности и определяне на отговорници по радиационна защита и за уведомяване при извънредни събития. Инспекторите на АЯР осъществяват контрол като извършват периодични и извънредни проверки в обектите и дават предписания, свързани с радиационната защита.

Съгласно наредбата остатъчни материали са отпадъчни и странични продукти с повишено съдържание на естествени радионуклиди, които могат да бъдат филтърни прахове от газопречистващи инсталации, шлаки, отлагания, налепи, нагари, утайки, хвост, шлам, сгурия, пепел и др., които могат да бъдат повторно използвани, рециклирани, складирани или депонирани според случая.

Остатъчните материали и технологичното оборудване от дейностите с МПСЕР могат да се освободят от обхвата на наредбата, при условие че техните специфични активности не надвишават нивата, определени в Наредбата за основните норми за радиационна защита. Граничните стойности са 1000 Bq/кg специфична активност на материал или оборудване за всеки един естествен радионуклид от семействата на уран-238 и торий-232 и 10000 Bq/кg специфична активност на материал или оборудване за калий-40.

Те са определени за хомогенни материали в големи количества (над 1 тон). За намаляване на специфичната активност на остатъчни материали и достигане на тези нива се допуска смесване и разреждане с други материали само след разрешение от председателя на АЯР, съгласувано с министъра на здравеопазването.

Съответствието на даден МПСЕР с нивата за освобождаване се установява чрез директни и лабораторни измервания на представителни образци, както и чрез използване на “радионуклидни вектори” (предварително известни съотношения на радионуклидите), проследимост на материала или други начини, приемливи за АЯР и Министерството на здравеопазването. В случай на несъответствие и ако се установи, че радиационният риск за работници и лица от населението е значителен, остатъчните материали и технологично оборудване от дейности с МПСЕР се третират като радиоактивни отпадъци.

Измерването на специфични активности на материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди за оценка на съответствието с нивата за освобождаване се осъществяват посредством подходящи методи и технически средства. Необходимо е изборът на методологии за вземане на представителни проби и за усредняване на резултатите от измерванията на специфичните активности на МПСЕР да се обуславя от вида и количествата на изследваните материали.

В някои случаи, според вида на присъстващите естествени радионуклиди, може да се наложи извършването както на директни измервания на материала, така и на лабораторни измервания на подходящо подбрани образци от него. Когато се прави избор на методика за измерване и оценка на съответствието на даден материал с нивата за освобождаване, трябва да се вземат предвид следните фактори:

• количеството, видът, съставът, произходът и хомогенността на изследвания материал с повишено съдържание на естествени радионуклиди;

• разпределението на съответните радионуклиди върху повърхността и в обема на изследвания материал и начина на усредняване на резултатите от измерванията;

• видът и спектърът на радионуклидите, характеристиките и интензитетът на йонизиращите лъчения, чувствителността и други особености на използваната измервателна апаратура.

При изследване на специфичната активност на въздух или други вещества, за да се получат представителни данни, се вземат достатъчно на брой проби за анализ в зависимост от особеностите на обекта, в съответствие с актуалните стандарти за пробовземане и измерване.