Перспективи в развитието на ядрената енергетика в България

Ядрена енергетикаТехнически статииСп. Енерджи ревю - брой 6, 2012

Българската ядрена енергетика търпи редица промени през последните години. В дебатите, които съпровождат важните за българската икономика и държава решения, досега обаче не се е вземал предвид и фундаменталният въпрос за технологичното развитие на ядрената енергетика в световен мащаб, смята един от експертите в областта и бивш изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй инж. Йордан Йорданов. Управителят на консултантска агенция Нуклеон смята още, че няколко фактора налагат дълбоко и сериозно преосмисляне за бъдещото развитие на българската ядрена енергетика.

На първо място, това е необходимостта от изработването на нова дългосрочна национална енергийна стратегия

например до 2050 г., която да отчете основните световни тенденции в енергетиката, както и възможностите за развитие на енергийния микс у нас, с оглед на нашите реалности и не на последно място, която да предпазва енергийната ни система от колебанията в политическата конюнктура. Ядрената ни енергетика трябва и за в бъдеще да присъства в енергийния микс на страната ни, но следва внимателно да преценим, как точно ще развиваме нови ядрени мощности, кога да става това и какви да бъдат те. Декларациите, че трябва да имаме нови реактори, защото ще има недостиг на електроенергия не вършат работа нито пред потенциални инвеститори, нито пред политиците. Трябва ни нова програма за развитие на ядрената ни енергетика, обвързана с дългосрочна енергийна стратегия на страната.

„На второ място, с оглед избягване на грешките при структурирането на проекта АЕЦ Белене, е важно да се отбележи, че е необходимо да бъде обявен търг за изграждане на нови ядрени мощности в АЕЦ Козлодуй, който да бъде напълно прозрачен и да дава възможност за реален избор между конкуриращи се технологии, а не просто да се предрешава използването само на вече изработения реактор за АЕЦ Белене. На трето място, когато говорим за бъдещето на ядрената ни енергетика, трябва да отчетем и динамиката на цените на урана в бъдеще. Запасите от уран не са безкрайни, което неминуемо ще води до постепенното покачване на цената му. И затова също трябва да помислим в разработката на дългосрочната енергийна стратегия на страната ни и при плановете за построяването на една или друга ядрена мощност. На четвърто място, в дебатите досега не са се вземали предвид фундаменталните тенденции за технологичното развитие на ядрената енергетика в световен мащаб”, коментира инж. Йорданов.

Фактори, определящи бъдещото развитие

Основните показатели, определящи по-нататъшното развитие на световната ядрена енергетика, са: безопасността на ядрените съоръжения и себестойността на произведената в тях електроенергия. „Независимо колко безопасни са реакторите първо, второ и трето поколение, независимо колко ефективни са в перспективата на тяхната дългосрочна експлоатация, това са много скъпи съоръжения, много трудни за финансиране, много трудни и за изграждане. Научихме го и на собствен гръб. Освен това те произвеждат и значителни количества отработено гориво и радиоактивни отпадъци, управлението на които е много скъпо”, коментира управителят на Нуклеон.

По негово мнение съществуват редица

проблеми пред ядрената енергетика в световен мащаб

Началните инвестиции в АЕЦ са от такъв мащаб, че са по силите само на много големи икономики, корпорации или държави. Това ограничава силно възможностите за реализация на такива инвестиции, особено в по-малки страни като България. Историята на проекта Белене е добра илюстрация в това отношение.

Финансирането на такива проекти и сроковете им на изплащане водят до значително допълнително оскъпяване, което ги прави неконкуренти спрямо другите енергийни технологии.

Мащабът на днешните АЕЦ и спецификата на тяхната утилизация като основни мощности, водят до трудности при пазарната реализация на електричеството произведено от тях, особено в по-малки икономики като българската.

Същият този мащаб води и до проблеми в балансирането на националните мрежи - необходимост от поддържането на големи заместващи мощности в резерв, изравнителни ПАВЕЦ, изграждането на голяма по мащаб електропреносна мрежа.

Съвременните АЕЦ произвеждат значителни количества отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, чието управление е скъпо и в краткосрочен, и в дългосрочен план.

Специфично за България е, че една нова ядрена мощност от голям мащаб може да доведе в един момент до нерационално използване на АЕЦ Козлодуй или поставянето на големи налични ТЕЦ в студен резерв с всички произтичащи от това негативни социално-икономически последствия.

Съществуват неясноти или в най-добрия случай прогнози с висок степен на риск относно пазара на електроенергията, произведена от една такава нова голяма ядрена мощност.

Като отговор на тези проблеми, инж. Йорданов посочва възможностите в последните години за преминаването към малки модулни реактори от IV поколение (тяхната същност и актуални проекти бяха разгледани в статията Проекти за малки модулни реактори в бр. 4/2012 на сп. Енерджи ревю).

Предимства на малките модулни реактори

„Безопасността при тях се базира изцяло на пасивни физични процеси, което прави сигурността на тези реактори няколко порядъка по-висока от най-сигурните сегашни мощности”, информира относно ползите от подобни проекти Йордан Йорданов. „Технологиите, които ще бъдат използвани в малките модулни реактори, водят до повишаване на сигурността с няколко порядъка спрямо днешните АЕЦ. Себестойността на произведената електроенергия се намалява чрез отсъствието на съоръжения за съхраняване на отработено ядрено гориво, на съоръжения за презареждане със свежо гориво, на сложни сгради и конструкции, както и със значително намаления персонал за обслужване на тези мощности. Малките реактори ще използват за свое гориво отработеното гориво от днешните АЕЦ, което означава кардинално решение на проблема с високорадиоактивните отпадъци. Размерът на началната инвестиция е по силите дори на икономики като българската. Този размер позволява дори изцяло частно финансиране и експлоатацията им от големи енергопотребители. Стават възможни схеми за изплащане на началните инвестиции в рамките на 5-6 до 10 години, дори за сумарна мощност на АЕЦ от 1000 МВ. Тъй като тези АЕЦ ще могат да работят следвайки натоварването в мрежата, а не само като основни мощности, такива АЕЦ ще бъдат изключително гъвкави спрямо текущите условия на пазара. Тази вътрешно присъща гъвкавост ще елиминира проблемите, свързани със съчетаването на ядрените мощности с националната мрежа. Вътрешно присъщата им сигурност води до възможността ядрени мощности да се изграждат непосредствено до големи населени места, което пък отменя необходимостта от съсредоточаването им на едно място - тези мощности ще се строят там където и когато е необходимо. Срокът на въвеждане в експлоатация на такива малки реактори ще бъде сравним с този на всяко нормално индустриално съоръжение - от година до година и половина”, допълва той.

По негови думи, в момента съществуват над 60 проекта за малки реактори, наблюдавани от МААЕ. В най-напреднал стадий са разработки от Япония, САЩ и Русия. И в трите страни съществуват проекти, които планират пускането в експлоатация на комерсиални прототипи до началото на 2017 г., а масово серийно производство през 2019 г. В момента тези проекти са във фазата на лицензионните процедури, като вече са избрани площадки за разполагане на реакторите-прототипи. От особена важност е, че лицензите ще бъдат издавани на технология и модел реактор, а не на всеки реактор по отделно. „Съгласно съществуващите международни съглашения в тази област, това означава, че за разполагането на такива реактори в страните-членки на МААЕ ще бъде необходимо само лицензиране на площадката, което драматично ще съкрати сроковете за инвестиция и строеж на такива АЕЦ”, коментира Йордан Йорданов.

Необходими мерки

Според инж. Йорданов, удължаването срока на експлоатация на енергоблокове 5-ти и 6-ти в АЕЦ Козлодуй с 10 или 20 години е без алтернатива. Трябва много внимателно да се преценят обемите и цената на работите, които ще се извършат при десетгодишно и при двадесетгодишно удължаване на срока на експлоатация, за да се прецени целесъобразността.

Освен това България трябва незабавно да предприеме стъпки за установяването на работни отношения с производители на малки модулни реактори с оглед успешното участие на страната в бъдещата комерсиална реализация на тази нова технология в ядрената енергетика, като за целта се изготви нова дългосрочна стратегия за развитие на енергетиката в България поне за 50-годишен период напред.

„Належаща е изработката на нова дългосрочна енергийна стратегия, която да отчита световните тенденции и която да бъде стабилна и политическа неутрална основа за развитие на националната ни енергетика като цяло и ядрената ни енергетика в частност. На базата на тази стратегия да се приемат прозрачни процедури за изграждането на нови ядрени мощности, когато и където са необходими”, заявява в заключение своята позиция той.


Top