Политики за подобряване на ядрената безопасност

Oфициално одобрена от Съвета на Европа и от държавните глави на страните членки през октомври 2014 г., новата Директива за ядрена безопасност постепенно се прилага в националните законодателства на страните членки, като това следва да се случи в установения за целта тригодишен срок. Тя представлява поправка на друга директива, съставена и приета през 2009 г., преди аварията в атомната централа във Фукушима, Япония.

Новият й текст постановява набор от правила, поддържащи независимостта на националните регулатори по ядрена безопасност. Той е посрещнат с одобрение от Асоциацията на европейската ядрена индустрия Foratom като "успешен завършек на 18-месечна усилена работа и изграждане на консенсус".

От Foratom коментират, че директивата укрепва ролята и независимостта на националните регулатори в Европа и потвърждава съгласуваните цели по отношение на безопасността на ядрените централи, в съответствие с препоръките на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране (WENRA). Спорните предложения за разработка на хармонизирани насоки за ядрена безопасност и на един общ процес на лицензиране в рамките на Европейския съюз не бяха отразени в окончателния текст.

Регулация

Директивата определя, че ядрените регулатори в ЕС трябва да имат: достатъчни законови правомощия; достатъчно персонал; необходимите експертни познания и опит; и достатъчни финансови ресурси.

Освен това тяхната работа ще бъде подпомагана от нова система, според която ядрените регулатори поотделно ще оценяват темата за ядрена безопасност и след това ще правят взаимно рецензии на докладите си. Тази процедура ще бъде организирана веднъж на шест години под егидата на Групата на европейските регулатори по ядрена безопасност (ENSREG), на която Европейската комисия е наблюдател, като ще се използва експертният опит на WENRA. Резултатите от тези рецензии ще бъдат публични, като в тях “ще се правят конкретни препоръки и ще се предприемат конкретни последващи мерки”, се казва в изявление на ЕС.

Тази система надгражда програмата за стрес-тестове, разработена след катастрофата във Фукушима, и предвижда мерки, предприемани на място в отговор на външни заплахи.

Всеобхватната цел за ядрена безопасност, залегнала в Директивата, изисква от страните членки на ЕС да полагат повече усилия в тази насока, а именно да гарантират, че ядрените мощности се проектират, ситуират, изграждат, въвеждат в експлоатация, експлоатират и закриват с оглед предотвратяването на аварии; а в случай на авария да се преодоляват последствията от нея и да се предотвратява изпускането на радиоактивни вещества и лъчения.

За съществуващите атомни електроцентрали, според ЕС, тази цел означава внедряване на „практически осъществими подобрения при разумни срокове и условия” в името на ядрената безопасност. Що се отнася до новите атомни електроцентрали, това изискване подлежи на различни интерпретации. То предвижда подобрения за „значителна сигурност” на конструкцията на новите реактори, за които трябва да се използват най-модерни познания и технологии.

Освен тази директива, Европейският съюз има Директива за ядрените отпадъци, която създава законодателна рамка за страните членки, за да осъществяват постоянен напредък към отстраняване и изхвърляне на радиоактивни отпадъци, включително на използвано ядрено гориво.

Енергийна сигурност

През март 2014 г. държавни и правителствени ръководители на страни от ЕС поеха ангажимент да насочат вниманието си към енергийната сигурност на своята среща през юни същата година, а до октомври - да постигнат съгласие за рамката от мерки по отношение на климатичните промени и енергийната сигурност.

През май 2014 г. Европейската комисия предложи Европейска стратегия за енергийна сигурност (European Energy Security Strategy) в контекста на нейната зависимост от вноса на енергийни източници. Диверсификацията на външните енергийни доставки, развитието и усъвършенстването на енергийната инфраструктура, завършването на вътрешния енергиен пазар в Европейския съюз и пестенето на енергия са сред основните моменти на тази стратегия.

Централно място в нея заема необходимостта Европейският съюз да повиши местното производство на енергия, да подобри инфраструктурата за преноса й и да намали зависимостта си от външни доставчици. Ролята на европейската ядрена индустрия е от жизненоважно значение за тази стратегия.

Европейската комисия потвърждава, че електроенергията, произвеждана от атомни електроцентрали, представлява надежден източник за задоволяване на минималните потребности от електроенергия, и то без вредни емисии, и играе важна роля за енергийната сигурност, както и че индустрията на Европейския съюз има водеща роля в технологично отношение спрямо цялата верига, в това число спрямо обогатяването и преработката.

Европейската комисия препоръча Агенцията за снабдяване към Евратом да отговаря за осигуряване на разнообразни доставки на ядрено гориво, както за съществуващите атомни електроцентрали в ЕС, така и за тези, които предстои да бъдат изградени. Уранът представлява енергиен източник с много по-малка зависимост от външни доставчици, отколкото въглищата или газът, тъй като много бързо могат да бъдат натрупани значителни резерви от него. Поради това атомната енергия бе класифицирана като местен енергиен източник.

“Стрес-тестове” и политика след Фукушима

Аспектите на безопасността на атомните електроцентрали, поставени на дневен ред след аварията във Фукушима, бяха оценени в 143-те ядрени реактора в 27-те страни членки на Европейския съюз, както и в някои съседни страни, които вземат решение да участват. Тези изчерпателни и прозрачни оценки на риска и безопасността на ядрените реактори, наричани още „стрес-тестове”, включваха целенасочена преоценка на коефициентите на сигурност на всеки реактор в светлината на екстремни природни явления като земетресения и наводнения, както и за загуба на функции за безопасност и управлението при голяма катастрофа след настъпването на такова събитие.

Стрес-тестовете са извършени през периода от юни 2011 г. до април 2012 г. За тяхното провеждане са мобилизирани значителни експертни ресурси в отделните страни (500 човекогодини) под ръководството на органа за ядрена безопасност във всяка страна, и под егидата на Група на европейските регулатори по ядрена безопасност (ENSREG).

Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране (WENRA) предложи тези стрес-тестове в отговор на един призив на Европейския съвет от март 2011 г. и разработи съответните спецификации. WENRA е мрежа от Главни регулатори в страните членки на Европейския съюз, в които има атомни електроцентрали, включително Швейцария.

В нея членуват общо 17 страни. След това обхватът на стрес-тестовете е съгласуван с Група на европейските регулатори по ядрена безопасност (ENSREG) - независимо, авторитетно тяло от експерти, създадено през 2007 г. от Европейската комисия. В ENSREG участват високопоставени официални представители на националните органи по ядрена безопасност и по безопасност на радиоактивните отпадъци, както и на регулаторни органи по защита от радиация, от всички 27 страни членки на Европейския съюз. В ENSREG участват също така и представители на Европейската комисия.

През юни 2011 г. правителствата на седем страни, които не са членки на Европейския съюз, дават своето съгласие за провеждането на стрес-тестове на своите ядрени реактори според модела на ЕС. Армения, Беларус, Хърватска, Русия, Швейцария, Турция и Украйна подписаха декларация, че ще проведат стрес-тестове и че ще поискат рецензии на докладите от тях от външни експерти. Русия вече провежда масови тестове.

Преоценката на коефициентите на сигурност е базирана на съществуващи изследвания за безопасност и инженерни оценки за поведението на атомната електроцентрала при съчетаване на известен брой рискови ситуации. За всяка отделна централа се разглежда докладът за преоценка на най-вероятното й поведение за всяка една от ситуациите.

Резултатите от преоценките се дават за рецензия и се обменят между регулаторите. WENRA отбелязва, че предприемането на подходящи мерки си остава национална отговорност - например допълнителни технически и организационни мерки в резултат на преоценката.

При определяне на обхвата на оценката бяха взети предвид проблемите, набелязани като най-сериозни при събитията във Фукушима, и възможността за съчетаване на факторите, които ги предизвикват. Разгледани са две такива „предизвикващи събития”: земетресение и наводнение. На анализ са подложени последствията от тях, а именно: прекъсване на електроснабдяването и на осветлението в електроцентралата; прекъсване на постоянното водно охлаждане на жизненоважните системи на ядрените реактори; или комбинация от двете. Заключенията са приложими за извънредни ситуации от общ характер.

При извънредни ситуации регулаторите разглеждат средствата на атомните електроцентрали за управление и защита от загуба на охлаждане както на самата електроцентрала, така и на складираното отработено гориво. Те разглеждат и средствата за управление и защита от загуба на цялост на херметичната защита и от стопяване на ядрото, включително последващите ефекти като натрупване на водород.

Операторите на атомни електроцентрали започват с документиране на всяка от тях. Този анализ на „екстремни ситуации” е в резултат на тъй наречения от ENSREG „прогресивен подход”, при който „защитните мерки последователно се приемат за компрометирани” от предизвикващите събития, които „представляват най-недопустимите работи състояния”.

Операторите трябва да обяснят средствата си за поддържане на трите фундаментални функции за безопасност (контрол на реактивността, охлаждане на горивото и ограничаване на радиоактивността), както и функциите за тяхната поддръжка, като се имат предвид вероятните вреди, нанесени от предизвикващото събитие.

Тези документи следва да предвиждат мерки в проекта на атомната електроцентрала за противодействие на тези събития и за издръжливост на електроцентралата, надвишаваща проектната. Това касае „заложените в проекта резерви, диверсификацията, резервираността, конструктивната защита и физическото разделяне на тези системи, конструкции и компоненти, които са от значение за безопасността, както и ефективността на концепцията „защита в дълбочина”.

В спецификациите трябва да се обърне внимание на екстремните ефекти, например когато резервните акумулатори се окажат изтощени и спирането на електрозахранването в атомната електроцентрала стане неизбежно. Що се отнася до управлението на тежки инциденти и повреди, тези документи следва определят времето до момента, когато повредата на ядреното гориво стане неизбежна, и до минутата, когато водата в езерата с отработена вода започне да завира и настъпи повреда на горивото. Част от тези мерки трябва да бъдат мероприятията за превенция на експлозия на водорода и възникване на пожари.

Законодателство и ядрена безопасност в България

Отговорен орган за енергийния сектор в страната е Министерството на енергетиката. Двете основни институции са Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), учредена на основание на Закона за безопасно използване на ядрената енергия от 2002 г., и АЕЦ „Козлодуй”. Агенцията за ядрено регулиране е отговорна както за регулацията на безопасността на ядрените инсталации и защитата срещу радиация, така и за управлението на радиоактивните отпадъци.

Тя пое всички функции за ядрено регулиране, свързани с присъединяването към Европейския съюз. Агенцията за ядрено регулиране е член на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране (WENRA) от 2003 г.

Министерството на здравеопазването също има отношение по защитата от радиация и определя съответните стандарти. Министерството на околната среда и водите извършва мониторинг на нивата на радиация в цялата страна.