Принципи при управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци в България

Ядрена енергетикаТехнически статииСп. Енерджи ревю - брой 6, 2013

Действащата Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 г. в България представлява основен национален документ, който формулира политиката и принципите за безопасното управление на дейностите в областта.

Той включва стратегически план за осъществяване на всички задачи, мерки и цели по управлението на радиоактивни отпадъци (РАО) и отработено ядрено гориво (ОЯГ). Освен собствената си политика обаче като държава-членка на ЕС България следва да е в синхрон с основните принципи, разработени от Международната агенция по атомна енергия (МААЕ).

Те представляват международно и национално приети факти, които съдържащи достатъчни условия, формулирани в законови норми, чието изпълнение е задължително. Принципите представляват неразделна част от националната регулаторна система.

Принцип 1. Управлението на ОЯГ и РАО трябва да се осъществява по начин, който осигурява приемливо ниво на защита на здравето на човека от облъчване с йонизиращи лъчения посредством прилагане на концепцията на обосноваване, оптимизация и ограничаване на дозите.

Изпълнението на този принцип осигурява радиационната защита на човека в съоръженията за управление на РАО и ОЯГ чрез прилагане на мерки за: непревишаване на дозовите граници; изключване на необосновано облъчване чрез контрол на възможните пътища на облъчване; намаляване и подържане на дозите на облъчване до възможно минимално равнище.

Принцип 2. Управлението на ОЯР и на РАО следва да се осъществява по такъв начин, че да се осигури приемливо равнище на опазване на околната среда, чрез ограничаване до минимално възможното равнище на изхвърлянето в околната среда на радионуклиди от различните етапи на тяхното управление.

Този принцип е свързан с поддържане на най-високите стандарти за опазване на околната среда и се реализира в рамките на 3 концепции: минимизиране на количеството РАО при всички технологични процеси и етапи от предприятията, които генерират РАО и ОЯГ и ограничаване до минимално разумно достижимо ниво, на негативните последствия за околната среда от погребването на радиоактивните отпадъци; устойчиво развитие, което определя, че икономическото и социалното развитие може да бъде „устойчиво” само в случай, че околната среда е защитена; прилагане на предпазната концепция т. е. при оценяването на безопасността на дейностите по управление на РАО и ОЯГ, се приема консервативен подход.

Принцип 3. Управлението на радиоактивните РАО и ОЯГ се осъществява по такъв начин, че се отчитат възможните последствия за здравето на човека и за околната среда извън пределите на националните граници. Този принцип е в основата на международните договори, по които България е страна. Те формират националните задължения за изпълнение на принципа, което води до прилагане на концепциите за компенсации, съответствие на мерките и обмен на информация между държавите.

Принцип 4. Управлението на РАО и на ОЯГ следва да се осъществява така, че да не налага прекалено бреме за бъдещите поколения, т.е. без да се превишават равнищата на последствия, които са приемливи в наши дни. Реализацията на принципа се основава на един от подходите за прилагане на концепцията за устойчиво развитие, като се насърчава днешното поколение да направи всичко възможно, за да се гарантира трайно сигурността и безопасността на дейностите и съоръженията за управление на радиоактивните отпадъци и на отработеното ядрено гориво, без да изключи избора на варианти за бъдещите поколения.

Принцип 5. Управлението на радиоактивните отпадъци и ОЯГ следва да се осъществява в рамките на съществуващата национална правна инфраструктура, която предвижда ясно разпределение на отговорностите и осигуряване на независими регулаторни функции. Функциите на държавното управление, на регулирането на ядрената безопасност и радиационната защита на оператора на съоръженията следва да бъдат разделени.

Принцип 6. Генерирането на РАО да се поддържа на минималното възможно равнище по активност и по обем чрез съответстващи проектни решения и практики по експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения.

Генерирането на отпадъци следва да се минимизира чрез: сегрегиране на различните видове отпадъци и материали за оптимизиране на тяхното управление; прилагане на съвременни технологии, практики и експлоатационни процедури, които осигуряват минимизиране на радиоактивните отпадъци, в това число и на вторичните РАО; предотвратяване и/или съкращаване, доколкото това е възможно, на генерирането на РАО при проектиране на ядрените съоръжения, при тяхната експлоатация и при извеждането им от експлоатация.

Принцип 7. Взаимозависимост между генерирането на РАО и управлението им. Този принцип води до необходимостта всички принципи да се разглеждат в пакет, тъй като разглеждането им поотделно води до изкривяването на всеки един от тях.

Принцип 8. Национална отговорност, включително прилагане на принципа за носене на основната отговорност за безопасността и сигурността на ядрена инсталация и радиационната защита от притежателя на лиценза, контролиран от националния регулаторен орган по ядрена безопасност и радиационна защита.

Изпълнението на този принцип включва: безопасността и сигурността имат абсолютен приоритет при избора на обекти и при проектирането, изграждането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на инсталацията; генераторите на радиоактивни отпадъци са задължени да се регистрират по законово определения ред пред съответния регулиращ орган. Те са отговорни за безопасното управление отпадъците до предаването им за съхраняване и погребване на държавата, като осигуряват финансови ресурси за тази дейност; крайната отговорност за управлението на РАО и ОЯГ се носи от държавата.

На Държавното предприятие ”Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) е възложено централизираното управление на радиоактивните отпадъци, предадени на държавата. Радиоактивните отпадъци, чийто собственик не е известен, и радиоактивните отпадъци, внесени на територията на България и които не могат да бъдат върнати обратно, са отговорност на държавата.

Принцип 9. Развитие на международно сътрудничество при управлението на РАО и ОЯГ Този принцип е базиран на факта, че опазването на околната среда изисква съгласувани на международно ниво действия, включително за: отношението към безопасността на населението и опазването на околната среда при потенциално трансгранично въздействие и обмена на информация за повишаване на безопасността в глобален мащаб; заплахата от терористични актове и заплахите, предизвикани от незаконния трафик на ядрени материали и устройства са признати като изискващи висока степен на международно сътрудничество; хармонизацията на националното законодателство с правото на ЕС, гарантираща еквивалентно ниво на безопасност при управлението на РАО и ОЯГ в цялата Общност; участието в международното техническо сътрудничество за прилагане на най добрите методи за управление на РАО и ОЯГ.

Принцип 10. Обществена приемливост на дейностите по управление на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. Това представлява демократичен принцип на управление, изискващ спазване на условията за прозрачност, информираност и участие на обществеността при вземане на решения за дейностите по управление на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво.

В този смисъл през последните години се изпълняват мерки за повишаване на взаимодействието чрез директни комуникации с представителите на гражданското общество, формиращи общественото мнение, както и провеждане на обществени обсъждания на докладите по ОВОС.

Гореизброените принципи гарантират добра основа за разработването на адекватна политика по безопасното управление на ОЯГ и РАО в унисон с националното и европейското законодателство. Този въпрос представлява неразделна част от националната ядрена програма за граждански цели, гарантиращ устойчиво развитие на страната, нейната енергийна сигурност и опазването на околната среда.


Top