Съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци в България

Ядрена енергетикаТехнически статииСп. Енерджи ревю - брой 2, 2014

Дейностите по управление на радиоактивни отпадъци (РАО) у нас са поверени на Държавното предприятие Радиоактивни отпадъци (ДП РАО). Като част от регламентиране на работата в това направление в края на септември 2013 г. Министерски съвет прие Наредба за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци.

Съдържанието на документа е съобразено със задълженията на България като страна членка на Европейския съюз да транспонира изискванията на Директива 2011/70/Евратом на Съвета за създаването на рамка за отговорно и безопасно управление на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.

В основата си тя се отнася до изискванията, нормите и правилата за безопасност, които се прилагат към дейностите и съоръженията за управлението на радиоактивните отпадъци. В глава девета на Наредбата са представени общите положения и специфики на съоръженията за управление на РАО.

В документа е посочено, че жизненият цикъл на съоръжение за обработване и/или съхраняване на РАО включва етапите на избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация, докато жизненият цикъл на съоръжение за погребване включва етапите на избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и затваряне.

Важен аспект е безопасността на съоръженията за обработване и/или съхраняване на РАО - за целия им жизнен цикъл, а на съоръжението за погребване - и за периода след неговото затваряне. За всички етапи от жизнения цикъл на дадено съоръжение се прилага степенуван подход, който се основава на степента на риска.

При прилагането му се отчитат максималните възможни последици за населението и околната среда при отказ на всички защитни бариери, следователно изхвърляне в околната среда на цялото количество радиоактивност, налично в съоръжението.

Безопасността на съоръженията за управление на РАО се осигурява чрез прилагане на концепцията за дълбоко ешелонирана защита, основаваща се на:

• система от физически бариери, разположени между радиоактивния материал и околната среда;

• система от технически мерки и организационни процедури за защита на физическите бариери и запазване на тяхната ефективност;

• система от организационни и технически мерки за защита на персонала, населението и околната среда в случай на авария.

Избор на площадка

Изборът на площадка на съоръжение за обработване и/или съхраняване на РАО се извършва въз основа на оценка на:

• количеството, характеристиките и местоположението на съществуващите, както и прогнозите за генериране на РАО;

• специфичните характеристики на площадката от значение за мигрирането и натрупването на радиоактивни вещества;

• влиянието на факторите от природен и антропогенен характер върху безопасността на съоръжението;

• радиационното въздействие на съоръжението върху населението и околната среда;

• възможностите за прилагане на защитни мерки за населението в случай на авария в съоръжението.

Изборът на площадка за съоръжение за обработване и/или съхраняване на РАО трябва да се извършва по такъв начин, че необходимостта от превозване на отпадъците да е сведена до минимум. Този процес се основава на сравнителен анализ на не по-малко от 3 алтернативни площадки и се извършва на 4 фази: разработване на концепция за погребване и планиране на дейностите за избор на площадка; събиране на данни и анализиране на районите; характеризиране на площадките; потвърждаване на площадката.

Проектиране на съоръжения

Проектните основи определят необходимите качества на съоръжението за управление на РАО, които осигуряват при всички експлоатационни състояния и проектни аварии да не се надхвърлят установените граници за вътрешно и външно облъчване на персонала и населението и на пределите за изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда.

Проектът трябва да отчита националната политика и стратегия и да осигурява: изпълнение на предназначението на съоръжението с отчитане на взаимовръзките между всички етапи на генериране и управление; ненадвишаване на дозовите предели и ограничения при нормална експлоатация, очаквани експлоатационни събития и проектни аварии, както и след затварянето на съоръжението за погребване при нормална еволюция на системата за погребване; вероятността за надпроектна авария, а в случая на съоръжение за погребване е сведена до разумно достижим минимум; съответствие на разработените технически решения за управление на РАО с изискванията по безопасност.

Строителство и въвеждане в експлоатация

Строителството и въвеждането в експлоатация на съоръжения за управление на РАО се извършва в съответствие с приложимите изисквания на Наредбата за осигуряване безопасността на ядрените централи. Съоръжението се въвежда в експлоатация в съответствие с програмата на лицензианта, определяща дейностите за верификация на съответствието на изградените конструкции, системи и компоненти (КСК) с техните проектни изисквания. Важен елемент в програмата са изпитвания с имитатори на РАО и с реални такива.

Експлоатация на съоръжението

Задължително изискване в Наредбата е лицензиантът да гарантира безопасната експлоатация на съоръжението в съответствие с изискванията на ЗБИЯЕ и наредбите за неговото прилагане. При експлоатацията на съоръжението лицензиантът трябва да осигури и инженерна поддръжка на дейностите с цел анализ на поведението на КСК, важни за безопасността, обосноваване на предлаганите изменения в проекта и експлоатационната документация, анализ на експлоатационния опит и експлоатационните събития, както и ефективността на системата за управление на РАО.

Затваряне на съоръжението

Затварянето на съоръжение за погребване на РАО се извършва в съответствие с подробен план, създаден за целта. Той трябва да съдържа: описание на съоръжението; неговата експлоатационна история; списък на приложимите стандарти; пълен инвентар на разположените в съоръжението РАО; план-график на етапите и дейностите по затварянето; описание на дейностите по дезактивация и рехабилитация, отнасящи се до радиоактивно замърсените КСК, почва и подземни води; класификация на КСК от гледна точка на тяхното значение за безопасността в хода на дейностите при затварянето; описание на необходимите основни изменения в съществуващите КСК, включително въвеждането на нови КСК, ако са необходими специално за целите на затварянето; програма и графици за надзор и поддръжка на КСК, които е необходимо да са разполагаеми в процеса на затваряне; описание на наличните и планираните технологии и технически средства за демонтаж на КСК и при необходимост за дезактивацията им; програма за управление на експлоатационните РАО, включително до тяхното погребване; описание на системата за управление, включително управление на персонала; програма за радиационна защита на персонала и населението и опазване на околната среда; описание на организацията и отговорностите по аварийно планиране и готовност; задължения и отговорности за осигуряване на физическа защита на съоръжението; актуализирана оценка на разходите за затваряне на съоръжението, механизъм на финансиране и налични ресурси; описание на програмите за мониторинг, методите и техническите средства за обследване на площадката след завършване процеса на затваряне; дефиниране на крайната точка на етапа на затваряне на ядреното съоръжение; план-график за докладване в АЯР на междинни и окончателни резултати от затварянето.

Контрол след затваряне на съоръжението

Важен етап от управлението на РАО, описани в Наредбата, са дейностите по контрола след затваряне на съоръжението. Контролът след затваряне на съоръжение за погребване на РАО включва: активен контрол - чрез провеждане на мониторинг, контрол на достъпа, поддържане на работоспособността на определени КСК и поддръжка на инфраструктурата на съоръжението; пасивен контрол - чрез прилагане на административни мерки за ограничения върху използването на площадката и прилежащите територии.

Продължителността на контрола след затварянето се определя в зависимост от характеристиките на РАО и на площадката, от проекта на съоръжението, както и от демографските фактори и се обосновава в оценката на безопасността на съоръжението, а активният контрол на съоръжението за повърхностно погребване не може да бъде по-малък от 50 години и не по-голям от 300 години.


Top