Стандарт за доброволни въглеродни кредити

Cтандартът за доброволни въглеродни кредити (Voluntary Carbon Standard, сега Verified Carbon Standard - VCS) се използва като базово ръководство при търговията с въглеродни кредити с цел осъществяване на процеса въглероден офсет (carbon offset). Въглеродният офсет е един от начините за намаляване на въглеродния отпечатък на индустриите и бизнеса, при който се постига компенсиране на въздействието върху околната среда чрез осъществяване на алтернативни проекти, в които се използват възобновяеми енергийни източници, залесяване и др.

Базиран на Механизма за чисто развитие от Протокола от Киото, VCS стандартът задава критерии за валидиране, измерване и мониторинг на параметрите на проекти за въглероден офсет. Той е доброволен, защото спазването му не е задължително за организациите, но може да им донесе множество ползи в екологичен и икономически план. Стандартът е публикуван за първи път за обществено обсъждане през 2006 г.

Принципи и обхват на стандарта

Съвременните технологии за прецизно измерване на количеството парникови газове, изпускани в атмосферата, дават възможност да се поощряват широка гама от дейности, които могат да намалят глобалните вредни емисии. Ако едно промишлено предприятие внедри устойчива програма или технология за намаляване на въглеродните емисии или интегрира проект за възобновяема енергия в производството си, то може да печели въглеродни кредити.

След като такъв проект е иницииран, собствениците на предприятието получават по един въглероден кредит (Verified Carbon Unit - VCU) за всеки тон CO2 еквивалент парникови газове (ПГ), който са спестили. Кредитите могат да бъдат търгувани на отворен пазар, а приходите от продажбата им осигуряват финансиране за множество екологични иновации.

Съгласно стандарта за доброволни въглеродни кредити, такива се издават за намаляване на емисии от следните 6 вида парникови газове (обхванати от Протокола от Киото): въглероден диоксид (CO2), метан (CH4), азотен оксид (N2O), хидрофлуоровъглероди (HFC), перфлуорвъглероди (PFC) и серен хексафлуорид (SF6).

Търговия с въглеродни кредити

Купуването на въглеродни кредити позволява на екологично отговорните компании сами да определят момента, времетраенето и размера на инвестициите в проекти за намаляване на въглеродния отпечатък. В много случаи компаниите купуват кредити, за да допълнят собствените си усилия за намаляване на вредните емисии, например чрез подобряване на ефективността на съоръженията.

През последните години тази гъвкавост на доброволната търговия с въглеродни кредити насочва все повече средства към екологично чистите и иновативни бизнеси и технологии. Така мащабните световни производства, почти изцяло зависими от фосилни горива, малко по малко се адаптират към нисковъглеродната икономика на бъдещето.

Същност на стандарта VCS

Стандартът за доброволни въглеродни кредити на практика е програма за намаляване на емисиите на парникови газове, която се самоопределя като „цялостна система за гарантиране на качеството, използвана за отчитане и управление на намаленията на емисиите на парникови газове и въглеродните кредити”. Програмата касае проекти за въглероден офсет в областта на доброволната търговия с въглеродни кредити и е създадена от асоциацията Verified Carbon Standard Association (VCSA).

За да приложи изискванията по програмата, стандартът за доброволна търговия с квоти за въглеродни емисии използва като мерна единица въглеродния кредит, който отговаря на един тон спестен въглероден диоксид при изпълнението на даден екологичен проект.

Всички въглеродни кредити, произведени по стандарта, трябва да представляват парникови емисии, които са: реално измерени след изпускането им, измерими в количествено отношение спрямо базова линия, резултат от изключително инициирани за целта проекти. Стандартът изисква емисиите да се намаляват в дългосрочен план, да са независимо верифицирани, консервативно оценени и описани прозрачно.

База за разработване на стандарта VCS

Стандартът за доброволни въглеродни кредити задава глобална рамка за проекти и програми за намаляване или премахване на емисии на парникови газове. Той използва за база изискванията заложени в стандарта „Парникови газове” ISO 14064 (част 2:2006 и част 3:2006) и стандарта ISO 14065:2007, който определя изискванията към органи за валидация и верификация на парникови газове, приложими при акредитацията или други форми на признаване.

Стандартът за доброволни кредити задава конкретни изисквания за разработване на проекти, програми и методологии за намаляване и премахване на емисиите на парникови газове (GHG), както и принципите за валидиране, мониторинг и верифициране на GHG проекти и програми.

GHG програми

GHG програмите са механизми, които нови или съществуващи проекти използват, за да докажат чрез получаване на съответния сертификат, че активно намаляват или премахват емисии на парникови газове. По света се прилагат различни такива програми, но най-широко използвана е Програмата за доброволни въглеродни кредити съгласно VCS стандарта.

Тя е основополагащ механизъм в рамките на съвременния въглероден пазар и е базирана на четири основни принципа за гарантиране на качеството. Това са: прилагане на най-добрите глобални практики; използване на методологии, които гарантират стабилно и прецизно отчитане на емисиите в специфични проектни сценарии; независимо одитиране на всички проекти и прозрачна система за регистриране на кредитите, която гарантира, че всеки кредит е уникален и напълно проследим.

Ефект от прилагането на стандарта

Стандартът за доброволни въглеродни кредити е най-масово прилаганата програма за намаляване и премахване на емисии на парникови газове. По данни на VCS (нестопанският консорциум, разработил програмата) и на Международния институт за околна среда и развитие IIED към 2014 г. са регистрирани общо 1146 проекта, които са премахнали общо над 140 милиона еквивалент тона въглеродни емисии от атмосферата, за които са били издадени съответно повече от 140 милиона въглеродни кредита.

Проектите, които се регистрират, са най-разнообразни по мащаб и ефекти и обхващат целия спектър на икономиката и индустрията. VCS класифицира тези проекти в категории, известни в бранша като секторни сегменти. Тези сегменти варират от енергийна ефективност в транспорта до управление на отпадъците. Въз основа на стандарта за доброволни въглеродни кредити бързо възниква и се развива мащабен пазар на проекти за намаляване и премахване на емисии на парникови газове и всички свързани с тях елементи - кредити, технологии, оборудване и др.

Верификация и регистриране на въглеродни кредити

За сертифицирането на организации, проекти и програми по стандарта за доброволни въглеродни кредити се грижат над 40 независими верифициращи органа, ситуирани на 5 континента. Те са акредитирани от асоциацията Verified Carbon Standard Association и се занимават с инспекция на проектната документация и с проверка дали декларираните намаления на емисии са реални.

Регистърът на въглеродни кредити, който е част от програмата, съхранява информация за всички издадени въглеродни кредити и проекти имат уникален сериен номер и могат да бъдат проследявани в реално време в онлайн база данни. В записите фигурират локацията, сектора и типа на проекта, както и изчисленото годишно количество въглеродни кредити.

Възможности за българската индустрия

По данни на ИАОС сектор „Енергия” у нас е източник на 77,3% от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2012 г. Сектор “Индустриални процеси” емитира 6,4% от националните емисии на ПГ.

Емисии на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат от процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и след третиране на отпадъчни води от домакинствата и промишлеността.

С въвеждането на технологии и реализирането на проекти и програми за намаляване или премахване на емисии на парникови газове, тези сектори имат най-голям потенциал за придобиване на въглеродни кредити и използване на средствата от продажбата им за инвестиции в зелени технологии и в подобряване на ефективността на съоръженията.