Технико-икономически аспекти при използването на втечнен природен газ

Газ, Нефт, ВъглищаТехнически статииСп. Енерджи ревю - брой 5, 2014

Природният газ е навлязъл широко в бита и промишлеността и заема водеща роля като енергиен източник в световен мащаб. Състои се предимно от фракции на метана и замества успешно течните и твърди горива, осигурявайки по-лесно снабдяване с енергия на различни труднодостъпни места чрез изграждане на газопроводи, осигуряващи надеждност при транспортиране.

Освен това, целта на по-глобалното използване на газа е опазването на чистотата на атмосферния въздух, което е един от основните екологични приоритети в световен мащаб и е постигнато чрез значително и ефективно намаляване на предпоставките за киселинни дъждове, емисиите на вредни вещества и парникови газове.

Охлаждането на природния газ до температура от -162 °С при атмосферно налягане води до втечняването му чрез кондензация и продукта е известен под названието Liquefied Natural Gas (LNG) - втечнен природен газ (ВПГ). Втечненият природен газ е полезен от гледна точка на транспортирането си, тъй като заема 1/600 част от обема в газообразно състояние.

Важна особеност при това превръщане е достигането на максимални стойности на чистотата на газа, дължащо се на отделянето на фракции, останали след първоначалното му пречистване, като: прах, вода, хелий, тежки въглеводороди и други газове.

Въпреки относително скъпите в миналото начини за производство на втечнен газ, развитието на технологиите намалява разходите за втечняване и регазификация. Поради лесното транспортиране втечняването може да се използва в находища, където е икономически неизгодно да се изгражда газопровод.

Оценка на рентабилността на съоръженията за ВПГ

За да бъде едно съоръжение за ВПГ икономически изгодно, е необходимо да бъде налице достатъчно количество природен газ, което да осигури поне 20 години непрестанно снабдяване. В противен случай цената на инвестицията в съоръжението няма да бъде рентабилна, тъй като се налага извършването на ремонтна дейност и поддръжка на работните инсталации.

Според International Gas Union (IGU), съоръженията за природен газ могат да се класифицират в 2 категории:

Малогабаритни - това са съоръжения за втечняване, регазификация и всички инсталации, работещи с втечнен природен газ, разполагащи с под 1 милион тона годишно в обръщение. Те са изгодни поради малките си размери, които позволяват изграждането им на стратегически позиции в близост до населени места или промишлени зони. Съществено икономическо влияние оказват и намалените разходи за транспорт и вредните емисии при транспортиране. При танкерите за транспортиране малогабаритни са тези, които разполагат с капацитет по-малък от 18 000 m3 полезен товар.

Едрогабаритни са всички съоръжения с налични капацитети над

18 000 m3 полезен товар.

По икономически показатели малогабаритните станции с по-гъвкавата си структура могат да се включат в схеми за търговия на едро и дребно.

Търговията на едро представлява умалено копие на конвенционалната верига за втечнен газ, при която продукцията се втечнява в малки количества, пренася се в малогабаритни съдове и се превръща отново в газ в малки регазификационни централи.

Търговията на дребно е частта, в която природният газ отива директно към крайния потребител независимо дали става въпрос за битовия или промишления сектор. Действието се развива на регионално ниво, като по този начин се стимулира бизнесът в района на потребление и се развиват ефективни браншове на производители и вносители на втечнен газ.

Развитието на такъв тип мрежа поражда проблеми, свързани с логистиката на ценния товар. Съществен проблем е как да се процедира с изпаряващия се газ по време на транспортирането - това означава инвестиции в съоръжения за повторно втечняване и инжектиране на течността в най-ниската точка на съда.

Допълнителните разходи утежняват поддръжката и експлоатацията на малогабаритните съоръжения и са необходими, за да бъде осигурена съвместимостта им с останалите типове инсталации. Необходимостта от тях е свързана и със стриктното спазване на изискванията по стандартите за безопасност във всички звена на веригата за втечнен природен газ.

Икономически преглед на пазарите за ВПГ

Нарастването на пазара на втечнения природен газ в Европа е подтикнато главно от търсенето на източник на енергия, свързан с намаляване на вредните емисии и увеличаване устойчивостта на транспортния сектор. Намиращият се в Холандия терминал в гр.

Ротердам има капацитет да приема втечнен газ от всички видови танкери. По този начин течният товар се разпределя с помощта на два кея, предназначени за преноса му от големите Q-max танкери към по-малки транспортни кораби или директно към сухопътни транспортни средства.

След разпределението на холандска територия, по-голямата част от газа се изпраща към скандинавските и балтийски държави, където се продава като заместител на конвенционалните горива с цел намаляване на индустриалните разходи и постигане на по-ниски нива на парниковите газове. Транспортирането с камиони е също набиращ популярност метод през последните години.

Най-развитият пазар на втечнен природен газ в Европа се намира на Иберийския полуостров. Португалия и Испания също разполагат с множество терминали за суровината, като транспортирането там се извършва предимно с камиони. Терминалът в Барселона разполага с 3500 камиона, които пренасят около 140 000 m3 течно гориво на месец.

За първи път от 1990 г. насам обаче вносът на втечнен природен газ за Европа за последните две поредни години (2012-2013) намалява. Въпреки увеличението на капацитетите на терминалите за регазификация, което играе важна роля в намаляването на нетния внос на горивото и допринася за преразпределителните функции на Европейският пазар, вносът на евтини твърди горива за сектора енергетика конкурира пазара на газоснабдителните предприятия и е предпоставка за запазване на тенденцията.

Благодарение на гъвкавостта на целия сектор на световно ниво при необходимост от големи количества гориво в пикови моменти то може да бъде осигурено. До края на 2013 г. 17 държави са били ангажирани в износа на втечнен природен газ. През същата година страни като Белгия, Бразилия, Холандия, Португалия, Южна Корея, Испания и Ангола са експортирали първите си товари.

Търговията на горивото е съпътствана с увеличение на износа главно в регионите на Средния Изток с най-високи стойности е Йемен - 2,1 млн. тона, Малайзия -1,6 млн. тона, а Катар остава на челна позиция с колосалните 77,2 млн. тона износ на световния пазар, явяващи се около 33% от глобалните доставки. Русия е на осма позиция в списъка на страните, изнасящи втечнен газ, с 10,8 млн. тона за 2013 г., като е изпреварена от Тринидад и Тобаго с 14,6 млн. тона, Австралия с 22,2 млн. тона и др.

Исторически погледнато, най-важният източник на втечнен природен газ в световен мащаб е азиатското крайбрежие на Тихия океан. Въпреки това развитието на износа от този район е запазило постоянни нива и по този начин е позволило на катарските износители да придобият по-силни позиции на пазара от 2006 г. насам. За този период от време капацитетът на катарските газопреработвателни компании се е увеличил от 25,5 млн. тона годишно до 77,2 млн. тона за 2013 г.

Вносът на течния заместител на конвенционалните горива по данни от миналата година се е извършвал от 29 страни, като за общия внос най-голям пазарен дял има Япония с около 61%, следвана от Южна Корея и Тайван. Европа е втората по важност дестинация, приемаща 14% от общите обеми на световния пазар. Азиатският пазар разполага с 13% от цялото количество втечнен газ. Обобщено, тези три региона приемат 88% от общото количество на износа на гориво.

Високото потребление на японския пазар е наложено от нарастването на използването на газови електрически централи, които да компенсират пада на мощност в електрическата система на Япония след бедствието във Фукушима-1. Генерираните около 30% електрически мощности от ядрена енергетика за страната през втората половина на 2012 г. намаляват до около 3%, тъй като са спрени множество атомни електроцентрали след инцидента. В този период вносът на втечнен природен газ отчита ръст - 24%.

В общата картина делът на втечнения газ от цялото количество природен газ, използвано в световен мащаб, нараства сравнително бързо. През 1990 г. втечненият газ заема 4% от общите продажби на природен газ, докато данните към настоящия момент сочат, че делът му се е увеличил до 10% за периода до 2013 г.

Конвенционалните методи за снабдяване с природен газ - газопроводите за внос, разполагат с 21% пазарен дял, а местните количества добит природен газ - с оставащите 69% от пазара. Това са обобщени данни, като за отделните държави нещата стоят по различен начин.

Например може да се разгледат страните, в които природният газ заема над 40% от енергийните потребности, като Обединените Арабски Емирства, Аржентина, Холандия и Великобритания.

Холандия произвежда повече природен газ, отколкото може да консумира, но в последните години изпълнява и функцията на приемен терминал за втечнен газ в рамките на Европа. Други държави с дълготрайна необходимост от газоснабдяване също се обръщат към втечнения газ с цел осигуряване на по-голяма сигурност за крайния потребител.

За три от най-големите страни потребителки на природен газ - Япония, Южна Корея и Тайван, втечненият газ е приблизително 100% от количеството използван газ, тъй като те имат малък или никакъв добив и внос чрез газопроводи.

Други пазари, които разчитат на този вид газоснабдяване за половината и повече от техните нужди от газ, са Испания и Португалия, въпреки че при тях причините за внасянето на течното гориво не са липса на газопроводи и местни находища, а други. В някои европейски пазари като Франция, Белгия, Италия, Гърция и Турция е без значение дали имат или не находища на природен газ, тъй като по-големият поток от газ идва от газопроводи, а втечненият газ играе ролята на съпътстващ продукт с допълваща функция.

Анализ на цените на втечнения природен газ

Регионалните цени на този продукт се диктуват от динамични фактори, някои от които пораждат временни тенденции, а други - постоянни. Тези промени могат да клонят към повишаване или намаляване на цената на горивото. Някои от факторите включват:

• Нарастване на капацитета на съоръжения за втечнен природен газ от 2008 г. до 2011 г. с откриването на нови инсталации в Катар, Русия, Индонезия, Перу, Йемен и Малайзия.

• Ниското потребление на газ в Европа поради нарастването на потреблението от възобновяеми енергийни източници, спадът на цените на въглеродните горива и сравнително слабата индустриализация.

• Нарастването на добива на шистов газ в САЩ, с който се намаляват нуждите на страната от внос на газ.

• Увеличаване на цените на нови проекти за втечнен природен газ, водещи до нуждата от подписване на нови дългосрочни договори.

Изброените по-горе фактори водят до големи разлики в ценообразуването в различните краища на света. Голяма част от европейските договори за снабдяване с втечнен газ са индексирани със забавяне спрямо цените на твърдите и течни горива, въпреки че за региона ценообразуването се извършва по смесена (хибридна) система, комбинираща ценообразуването на петролните продукти и индекса "Хъб" (Хенри Хъб - разпределителна станция за природен газ, намираща се в щата Луизиана).

Поради важността си и връзките си с девет вътрешнощатски и четири международни газопроводи той има голямо значение като ценообразуваща точка на нюйоркската товарно-стокова борса (NYMEX) и на междуконтиненталната борса (ICE).

Голямата ценова разлика на природния газ между американските и другите пазари като Европа и Азия се дължи на увеличението на добива на шистов газ в страната, което, от своя страна, ускорява усвояването на много финансови средства от държавата за изграждането на нови съоръжения за природен газ.

Тъй като страната преминава през период на промяна, от вносител на природен газ се превръща в самостоятелно задоволяваща нуждите си от газ държава, въпросът с износът все още не е разрешен. Очакванията са при евентуално присъединяване на Америка към пазара на износителите на природен газ да се смекчат цените в глобален аспект.

В Азия цените на ВПГ са с относително постоянни стойности през последните две години след рязкото увеличение, породено от кризата в атомната електроцентрала във Фукушима и последвалото натоварване на пазара за природен газ. Към настоящия момент Япония продължава да плаща най-високи цени за течното гориво, като през 2013 г. средният внос на Япония се колебае между 14,5 $ до 16,1 $/mmBTU.

Корейските и индийските компании увеличават интереса си към ВПГ и са постигнали споразумения за цени, индексирани по Хенри Хъб. Все пак в глобален мащаб възможностите да се преговаря за ценообразуване при условия, които не са свързани пряко с цените на петрола, са малко.

Европейските местни цени на ВПГ през 2013 г. са останали относително ниски, приблизително 10,6 $/mmBTU. Спадът с около 2 $/mmBTU от март до юни т. г. в National Balancing Point (NBP) е предизвикан от недостатъчни обеми за съхранение на природен газ във Великобритания. Най-ниските цени, достигнати през лятото на 2014 г., остават с около 1 $/mmBTU по-високи от тези през 2013 г. В същото време газът, реекспортиран в Европа, се търгува на цени от 2-3 $/mmBTU над тези на NBP.

доц. д-р инж. Пенка Златева,

инж. Ради Димитров





ЕКСКЛУЗИВНО


Top