ВЕИ пазарът в България разполага с голям потенциал, но се нуждае от установени правила

Себастиан Ньотликс, изпълнителен директор

на Българска ветроенергийна асоциация,

пред сп. Енерджи ревю

Г-н Ньотликс, какви са целите на новосъздадената Българска ветроенергийна асоциация?

Основната мисия на новоучредената Българска ветроенергийна асоциация е да направи българския енергиен пазар едно по-добро място за работа. Не само за нас, инвеститорите, но и за правителството, за електроразпределителните дружества, за всички участници на енергийния пазар. Към момента, на пазара цари голямо объркване за страните и поради това в обществеността се анонсират разнопосочни данни относно случващото се, както и по отношение на това, което ни очаква в бъдеще. Идеята ни е да покажем какви ползи биха донесли конкретни действия за всички заинтересовани страни. Икономическите ползи, например - в момента публичният дебат се води по установен модел - говори се какво може и какво не може да се случи, а не как да се намери начин дадена идея да бъде осъществена. Редно е вниманието на хората да се фокусира върху позитивите. В областта на вятърната енергия всяка инсталирана турбина означава ново работно място и то в региони с висока безработица, тъй като масово инсталирането на вятърни мощности се прави в провинцията. Освен това, се плащат и наеми за използването на земя както на частни собственици, така и на общини. Тези неща остават на заден план, затова нашата цел е да ги популяризираме.

Кои фирми членуват в новата Асоциация?

Към момента в Асоциацията членуват 24 компании, има и още няколко, които ще се присъединят към нас през следващите месеци. Това, което е важно за нас е, че чрез своята дейност нашите членове покриват цялостното изграждане на един вятърен проект. Това, което приемаме като свое голямо постижение, е, че успяхме да съберем почти всички значими компании на българския пазар в областта на вятърната енергия, с единствената цел да подобрим условията за работа на българския енергиен пазар.

Как е организирана работата в Българска ветроенергийна асоциация?

В рамките на Българската ветроенергийна асоциация са създадени специални групи в различни проблемни области. Това е възможно, благодарение на факта, че наши членове са специалисти с богат международен опит. Затова и сме сформирали група, която да се фокусира изцяло върху проблемите в областта на електропреносната мрежа, например. Освен тази област, имаме и група, която да осъществява диалог с неправителствените организации, дискутирайки екологичните аспекти, с цел да подобрим взаимното разбиране за работата си.

Планирате ли съвместна работа с други организации в областта на ВЕИ?

Да, разбира се, работим на малък пазар и се познаваме добре. Сътрудничим си тясно с други асоциации по проекти като новия регистър за зелени проекти, чийто инициатор е Българската фотоволтаична асоциация. В работата си си партнираме с търговските камари на редица държави, както и с КРИБ, които имат специална група, фокусирана върху добиването на енергия от възобновяеми източници.

Бихте ли очертали основните специфики на ветроенергийния сектор в България?

За момента, най-големият проблем е необходимостта от по-добро разбиране по отношение на работата ни и сектора като цяло. Всички ние очакваме и новия закон за енергията от възобновяеми източници, иницииран от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, който би следвало да бъде внесен до края на месеца (бел. ред. август). Добре е, че в крайна сметка се случва, защото липсата му изнервя целия пазар и се отрази зле на бизнеса като цяло, тъй като доста заинтересовани компании са разколебани поради неустановените правила за работа. Друг сериозен проблем е забраната за използване на земеделски земи от първа до четвърта категория за ВЕИ проекти, която следва да се гласува на второ четене в края на септември. Има някои предложения за промени, които се отнасят до изменения в спорните моменти и едновременно с това запазват конструктивната част, която би могла да предпази пазара от спекулации. Ако, обаче, не бъдат приети, ще бъдем изправени пред огромен проблем и на практика дейността на ВЕИ сектора ще бъде спряна. Всичко това, като резултат, би довело до санкции за държавата от началото на 2011 година, заради неизпълнение на междинните цели по проекта Европа 20/20/20. Изчислихме, че това би струвало по около 150 лева повече за всяко домакинство. Надяваме се, че няма да се стигне до този сценарий, тъй като смятаме поставените цели за напълно постижими. България има достатъчен потенциал за развитие на ВЕИ, има и голям брой компании, заинтересовани от развитието на този сектор.