Заводът за биодизел в Русе ще заработи до края на годината

ВЕИ енергетикaИнтервюСп. Енерджи ревю - брой 5, 2013

инж. Димитър Баев, заместник-управител на Булмаркет ДМ, пред сп. Енерджи ревю

В момента тече преместването на завода за биодизел на Булмаркет ДМ от Австрия у нас. На какъв етап е то? Кога се очаква да заработи заводът?

Към настоящия момент преместването е завършено на 65%. Всички демонтажни действия в Австрия приключиха успешно, там бе пренаправена част от MCC частта с оглед на оставащото оборудване и бъдещо разширение на резервоарния парк там.

Оборудването е преместено в България и е разположено на складова площадка от 25 000 кв. м. Същото се почиства преди монтажа още веднъж и се сглобява на по-големи възли и детайли с оглед по-бърз монтаж и скъсяване сроковете на монтажа.

Съгласно договора, който имаме с фирмата изпълнител на преместването, хидравлични проби на монтираното оборудване трябва да бъдат извършени през 45-та календарна седмица, като след това ще последват и парни, вакуумни и други проби преди пристъпване към тестове за пуск и наладка. Очакваме заводът да заработи до края на годината.

Какво наложи това ваше решение?

Решението по преместването на завода се взе по няколко причини. Първо, заводът е проектиран да работи предимно с местна суровина, добивана от фермерите в Австрия и малки маслобойни в района. По-късно снабдяването със суровина е поето от завода на Некерман в Хале, Германия, като до затварянето му е разчитал изключително на местна суровина и доставки.

След като го купихме през 2010 г., ние организирахме доставка на растителни масла по р. Дунав и създадохме устойчива логистика за ритмично снабдяване със суровина, като успяхме да натоварим мощностите на 100%.

Второ, наличието на ограничен ресурс на растителни масла в Австрия е другата причина за преместването. В тази държава хората основно ползват рапично масло за хранителни цели. За тях слънчогледовото масло е по-непознато, но това е нормално, тъй като там не се отглежда слънчоглед.

Ползвайки големи количества рапично масло за хранителната индустрия, остават малко количества за биодизел.

Другата основна причина е, че страни като Германия, Чехия и Полша дотират производството на биодизел, с което конкурентността не е реална.

Независимо от доставките на масло от България и оптимизациите, които направихме в Австрия, разчетите не бяха в полза на оставане на производството на австрийска територия. Пък и източникът на суровини е тук.

Бихте ли споделили някои от най-интересните моменти и предизвикателства от целия процес? Какви бяха основните специфики, с които се наложи да се съобразите?

Най-интересно бе намирането на фирми-подизпълнители за формиране на качествен екип, с оглед добра организация на преместването. Предизвикателство за нас бе намирането на подходящ терен на територията на бившия КТМ в Русе, тъй като на тази площадка се намира и новият ни завод за маслодобив, който се явява и захранващ със суровина това производство.

Най-специфичното в това мероприятие бе да се запознаем в изключително кратки срокове с дейностите по изграждането на завода и да намерим най-бързия начин за неговото разглобяване (не нарязване). Друга специфика бе да разделим оборудването по транспортни съоръжения с цел избягване на извънгабаритни превози през половин Европа.

Но най-важното бе да съхраним „сърцата” на двете инсталации - метанолова дестилационна колона и глицеринова вакуум колона.

Също от голямо значение бе и прекрасната документация и проектиране от страна на немската фирма. Удоволствие е да се работи с такава документация, тъй като всичко е изпипано в най-малки детайли.

Как се осъществи транспортирането на основните съоръжения? Какви трудности срещнахте?

Транспортирането бе извършено с помощта на 4 открити баржи на наши партньори - БРП, Рубишипс и ТТС. Допълнително 25 камиона пренесоха по-малки и чувствителни детайли като ел.табла, PLC, лабораторно оборудване, специални инструменти, електрооборудване и обзавеждане.

Основната трудност, която имахме, бе да си разтоварим баржите на нашето пристанище в Русе - Порт Булмаркет, км 485 на р. Дунав. На това пристанище, което от чисто заводско, ние превърнахме в оперативно търговско, разполагаме с 3 крана, но за съжаление и трите са с различни характеристики, тъй като са купувани в различни периоди от време.

Това бе и основната пречка при разтоварване на големите 25-30-метрови съдове и съоръжения, тъй като те трябваше да бъдат вдигани от баржите на камионите с 2 крана едновременно. Използвахме услугите на колегите от Пристанище Русе Изток и това наложи затваряне на пътя около Дунав мост 16 пъти за преминаване на извънгабаритните товари.

Какви са основните технологични решения, заложени в производствената мощност?

Решенията, използвани в този завод, са най-добрите за времето 2006-2007 г. По това време бе и бумът на такива инсталации и същите се проектираха от изключително добри екипи, като не се жалеха ресурси.

Заводът е автоматизиран на 100%, което го прави изключително рентабилен. Ремонтопригоден е, тъй като са използвани и най-добрите доставчици на съоръжения и оборудване и лесно се намират резервни части за профилактика и ремонти.

Налагат ли се някакви промени в производствените процеси с оглед преместването на завода?

Към момента ние няма да правим основни изменения на технологията на завода, а ще се обърнем към спомагателни дейности и странични продукти от завода. Така например този завод е проектиран да изхвърля готовия соапщок към утилизираща компания, докато ние предвиждаме малка инсталация за неговото оползотворяване на място и получаване на странични продукти.

Също така смятаме да увеличим и съхранението на фарма глицерин, тъй като пазарът е сезонен и в търсенето има голяма периодика.

По-нататък ще мислим и върху подобряването на други процеси и извличането на максимална полза.


Top